Решение № 12 от 28.01.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Сливен , 28.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20202230102696 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че п о силата на сключен трудов договор № 101 от 12.10.1988 година работил в ответното дружество на длъжността «Водопроводчик облекчен режим» в район К.. Пояснява, че работел на облекчен режим, тъй като е с трайно намалена работоспособност от 2011 година, с водеща диагноза «емболия и тромбоза на артерии на долните крайници». С последното ЕР № 3840 от 152/05.09.2019 година му е определена 91% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. В средата на 2018 година без да подписва допълнително споразумение към трудовия си договор му е възложено да изпълнява трудовите функции на длъжността «Водомайстор - инкасатор» с район К.. Преките му задължения включвали отчитане на водомерите на потребеното количество вода в гр. К. - учреждения, т. нар. «държавно инкасо» и водомерите на потребители в три населени места в община К., а именно: с. Остра могила, с. Орлово и с.

Катунище.

Твърди, че в края на месец март 2020 година (не си спомня точна дата), след въведеното извънредно положение в страната и във връзка с неразпостранението на COVID 1

- 19, прекият му ръководител на р-н К. Жендо Куцаров му съобщил, че се спира посещението по домовете на потребителите и в държавните учреждения, като инкасаторите ще работят дистанционно от домовете си. Казал му да си взема отчетната тетрадка и да получава информация, съответно да нанася данните в тетрадката за потребеното количество вода посредством служебния телефон, смс или вайбър, а за тези потребители, които не подадат сами данни да определя количеството вода на база средномесечната консумация от предходен период. Ищецът твърди, че така и направил - водил тетрадката през месец април и май, като отчитал на ВиК оператора данните, получени по описания по - горе начин.

Твърди, че на 01.06.2020 година постъпил в болница с диагноза «остър неспецифичен идиопатичен перикардит», като бил в болничен до 23.06.2020 година. С Решение на ЛКК комисия болничният му е удължен от 24.06.2020 година до 23.07.2020 година. На 30.07.2020 година бил извикан в отдел «Човешки ресурси» на предприятието, където му било представено Предизвестие № 34/29.07.2020 година за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 31.07.2020 година, и Заповед № 50/31.07.2020 година за прекратяване на ТПО, считано от 31.07.2020 година. Категорично отказал да получи Предизвестието и Заповедта, защото не бил съгласен с уволнението си, но след като размислил, решил, че за да защити правата си е най - добре да ги получи, поради което на 10.08.2020 година отишъл в отдел „Човешки ресурси“ и ги взел от там.

Счита така издадената Заповед за немотивирана, неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, както и в противоречие с фактическото и правно основание за прекратяване на трудовото правооотношение, като съображения му са следните: Като причини за прекратяване на ТПО със Заповед № 50/31.07.2020 година е посочен чл. 328, ал. 1 т. 4 от КТ - при спиране на работа за повече от 15 работни дни без да са посочени мотиви в какво се изразява спиране на работата на ответното дружество, както и не е посочен периода в който същото е преустановило дейността си. В Предизвестието за прекратяване на ТПО е посочено, че спиране на работата е съгласно две Заповеди на управителя на ответното дружество, а именно: Заповед № РД 07-218/30.04.2020 година и Заповед № РД 07-245/14.05.2020 година, които не са му връчвани и с чието съдържание не е запознат. Изтъква се, че за да е законосъобразно уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ се изисква спиране на работата на работодателя, което да е продължило повече от 15 дни.

Позовава се на трайно установена съдебна практика, според която спирането на работа означавало преустановяване дейността на предприятието, като то може да засяга както цялото предприятие, така и негово поделение или звено, като причините за това са липса на необходимите организационно - технически условия за извършване на работата, поради което тя спира. Законосъобразното упражняване на правото на прекратяване ТПО от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ според ищеца не допуска спиране на работа само на определен работник или служител, при положение, че по отношение на останалите работници, извършващи същата работа в съответното предприятие не е налице прекъсване на дейността им. В конкретния случай няма уволнени други инкасатори на това основание, обслужващи останалите населени места в район К., за да се приеме, че е налице 2 спиране на работата по отношение на всички обслужващи този район. Счита, че с издадената Заповед работодателят му се е възползвал от разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 4 от КТ, за да заобиколи закрилата, от която се ползвам като трудоустроено лице, съгласно чл.

333, ал. 1 от КТ, както и евентуално подборът, който трябва да се извърши по чл. 329, ал. 1 от КТ приложим при уволнения на други основания. Втората предпоставка за прекратяване на ТПО на горното основание изисква работникът или служителят да не е работил по ТПО, т. е да не е осъществявал преките си трудови функции именно поради спиране работата на работодателя, а не по други причини. В тази връзка още веднъж изтъква, че за месеците април и май е отчитал потребеното количество вода дистанционно, а за периода от 01.06.2020 година до 23.06.2020 година включително, както и от 24.06.2020 година до 23.07.2020 година бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, поради което не можело да се приеме, че е бил в престой повече от законово определените 15 дни. В случая спирането му от работа за повече от 15 работни дни не е поради спиране работата на ответното дружество, а по други, здравословни причини.

На трето място изтъква, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е необходимо уволнението да бъде извършено докато трае престоят, а не след като дейността, в която е бил зает работникът, е възстановена и реално престоят да е бил прекратен. Сочи се, че в задължителна практика на ВКС, обективирана в решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 393/13.07.2011 година, постановено по гр.д.№ 781/09 година по описа на ВКС, 1 гр.о., е прието, че доколкото в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ трудовият договор се прекратява с предизвестие като моментът на прекратяване му е изтичането срока на предизвестието, то следва, че именно към тази дата следва да се преценява законосъобразността на извършването му, вкл. и на това налице ли е към този момент спиране на работата за период повече от 15 работни дни. Изтъква се, че въпреки неотменената епидемична обстановка в страната и при спазване на всички мерки за безопасност неговите вече бивши колеги, в т. ч. и на район К. посещават домовете на потребителите и отчитат водомерите им още от края на месец юни. В тази връзка счита, че към датата 30.07.2020 година /датата на която се запознах с Предизвестието и Заповедта за уволнение/ не е било налице фактическото основание за прекратяване на ТПО на посоченото в Заповедта правно основание, а именно спиране на работата ми за повече от 15 работни дни, поради което същото се явява незаконосъобразно и поражда правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в предоставения и срок.

По редовността на исковата молба и допустимостта на предявените с нея искове е заявено, че исковата молба се възприема за редовна, а предявените с нея искове за допустими.

По основателността на предявените искове е заявено, че дружеството „Водоснабдяване 3 и канализация - Сливен" ООД оспорва всички предявени с исковата молба против него искове като неоснователни. Относно обстоятелствата, на които се основават исковете е посочено, че от изложените в исковата молба релевантни за спора факти не се оспорва, че ищецът е имал трудово правоотношение с ответното дружество, като същия е заемал длъжността „Водопроводчик - облекчен режим" в район К., както и, че с посочената от него заповед му е прекратено трудовото правоотношение. Всичко останало в исковата молба оспорват със следните възражения по исковете и обстоятелствата, на които те се основават:

На първо място се изтъква, че единствено ищецът е заемал длъжността „Водопроводчик облекчен режим". В този смисъл няма други работници изпълняващи същата трудова функция, т.е. той сам си е и звеното и отдела. Съгласно обосновката на възражението тази дейност работодателя е спрял със свои нарочни писмени актове, които са съобщени на ищеца, т.е. същият е бил съвсем наясно с обстоятелството на спиране на работата, като очевидно не спори за наличността и характера на причините наложили спирането на работата. Причините, поради които работата е спряна са ясни и налични и до момента. Не било необходимо спирането на работата да касае цялото предприятие на работодателя достатъчно е да касае определена дейност от това предприятие. Не била спряна работата само на един работник, а била спряна работата на „Водопроводчиците - облекчен режим", като съвсем друг е въпросът, че тази дейност е осъществявана от една щатна бройка - в случая ищецът. В исковата молба не се твърди, че ищецът е изпълнявал трудовите задължения на заеманата от него длъжност, което налага извод за безспорност на обстоятелството, че същият не изпълнявал трудовите си задължения поради обявеното спиране на работата. Това спиране е продължило повече от 15 работни дни, като и към настоящия момент е спряна работата на „водопроводчик - облекчен режим", поради което за работодателя е възникнало правото по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, което той законосъобразно е упражнил. По тези съображения ответникът намира обуславящия иск и обусловените от него искове за неоснователни и моли за отхвърлянето им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, който поддържа предявените с исковата молба претенции и претендира за уважаването им. Подробни съображения в подкрепа на позицията си излага в представена по делото писмена защита.

Ответното дружество, редовно призовано се представлява от пълномощник, който поддържа попържа изразеното с отговора на исковата молба становище и аргументирано го отстоява в пледоарията си по същество.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорен факта, че по силата на сключен трудов договор № 101 от 12.10.1988 година ищецът Х. А. М. работил в ответното дружество на длъжността «Водопроводчик - облекчен режим» - район К., както и че със Заповед № 50/31.07.2020 година е прекратено трудовото правоотношение, считано от 31.07.2020 година.

4

Ищецът Х. А. М., назначен на длъжност «Водопроводчик - облекчен режим» - район К. е работел на този режим, предвид трайно намалена работоспособност от 2011 година, с водеща диагноза «емболия и тромбоза на артерии на долните крайници» и определена 91% трайно намалена работоспособност без чужда помощ съгласно ЕР № 3840 от 152/05.09.2019 година.

Със заповед № РД - 07 – 218 от 30.04.2020 година, Управителя на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД на основание чл. 120в от КТ, във връзка с предотвратяване разпространението на COVID – 19 и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година, обн. ДВ, бр.