Решение № 80 от 11.07.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 175/2021
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 11.07.2022
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Ради Иванов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- Чл. 108, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- Чл. 108, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- Чл. 70, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- Чл. 73 · Закон за движението по пътищата
- Чл. 94, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.97 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. С., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900175 по описа за 2021 година
Ищцата ХР. ЦВ. Р. с ЕГН********** от с.Г. ул.“Двадесет и втора“ №57 чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. Г.Г., е предявила иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Г.М.Димитров“ №1, за осъждането му да й заплати следните суми:
120 000,-лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинените и телесни увреждания от процесното ПТП, настъпило на 11.11.2020г.,
7458,03 лева (седем хиляди четиристотин петдесет и осем лева и три стотинки), представляващ имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата медикаменти и импланти.
Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2020г. около 18:40 часа на пътя на разклона на фирма И. 137 км. в община Е., лек автомобил марка „Пежо” модел 106 с рег. № СО 1433 ВТ, управляван от М.Т., движейки се по пътя осъществява ПТП с пешеходеца ХР. ЦВ. Р..
Към този момент колата на пешеходката е в спряло състояние, отстрани на пътния банкет. В следствие на удара е пешеходката е получила следните травми: фрактура на ляв крак, лява ръка и избити зъби. Произшествието е посетено от полицейски екип на РУ Е. и от екип на Спешна помощ, който констатирал настъпилите травми и е откарал пострадалата.
Съставен е протокол номер 11/11.11.2020г., а за случая е образувано ДП 301/20 на РУ на Е..
Лекият автомобил, модел „Пежо” модел 106 с рег. №СО1433ВТ, притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 20/02/2020 год. до 21/02/2021 год. и номер на полицата ВG/30/120000580986 в ЗАД „Д.“ АД.
1
Водачът му М.Т. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица.
В следствие на реализираното ПТП ищцата ХР. ЦВ. Р. е получила две фрактури, на лява предмишница и на лява тибия, както и счупване на зъби, избити зъби, вътрешни наранявания, разкъсвания и оттоци. В следствие на получените травми ищцата е получила трайни увреждания, изразяващи се в невъзможност дълго време да се движи, да се самообслужва и да извършва всички нормални ежедневни дейности. Избитите зъби затрудняват дъвченето, което и до ден днешен не е възстановено напълно. ХР. ЦВ. Р. е принудена да яде течна храна със сламка. Нанесените травми несъмнено повлияват и на психическото състояние на пострадалата, тя се чувства непълноценен човек, потисната е, не иска да се храни, изпитва неудобство от невъзможността си да се движи и обслужва самостоятелно. Допълнително и към днешна дата, ищцата търпи болки и страдания, тъй като травмите не са отминали и тя не е напълно възстановена като се провежда рехабилитация на увредените крайници, а на избитите и счупени зъби се извършва поетапна реконструкция.
Пострадалата ХР. ЦВ. Р. попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпените вреди. В тази връзка за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция за претърпените неимуществени и имуществени вреди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач в ЗАД „Д.“ АД Съгласно законовите разпоредби на КЗ към застрахователя е предявена доброволна претенция за изплащане на застрахователни обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди търпени от доверителката ми, като са образувани Щета номер:***/2021-01 и 02.
На 05.05.2021г. застрахователят е изискал допълнителни документи, като съгласно КЗ са предоставени необходимите за произнасяне по исканото обезщетение с писмо пратено с куриер и обратна разписка за получени документи на 26.07.2021г. Останалите материали част от ДП, до които ищцата няма достъп, съответно не са предоставени.
С оглед на обстоятелството, че деянието е извършено на 11.11.2020г., то до този момент върху присъдените суми следва да се начислява и законна лихва до окончателното изплащане на присъденото.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД „Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Ответникът оспорва така предявените искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за Застраховане като неоснователни и недоказани и моли да отхвърли изцяло исковете, като на основание чл. 78 ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът намери иска за неимуществени вреди за основателен, моли да се намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат от ПТП, изразяващ се в нарушаването на императивните правила заложени в ЗДвП.
Искът е допустим, макар и неоснователен.
2
Ответникът ЗАД „Д.“ АД счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва пълно описание на процесното ПТП в резултат, на което ищцата твърди, че са й причинени неимуществени вреди. Ищцата не е описала механизма на пътно-транспортното произшествие, липсват подробности за скоростта на движение на участвалото в процесното ПТП пътно превозно средство, маневрите, които са предприети преди твърдяното ПТП и др. релевантни факти. Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти, доверителят ми не може да упражни правото си на защита в процеса.
По предявените искове не е заплатена дължимата държавна такса в размер на 4%.
ЗАД “Д.” АД твърди, че по отношение на ищцата не са налице такива обстоятелства, които да обосноват, че същата няма достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски по смисъла на това понятие, вложен в чл. 83, ал. 2 ГПК. Смята, че ищцата не е представила достатъчно относими доказателства към исковата молба, които да обосноват освобождаването й от такси и разноски при съобразяване на критериите, изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК. В конкретния случай ищцата се възползва неправомерно от посочената процесуална разпоредба, претендирайки обезщетение в прекомерно голям размер - 120 000 лв. за неимуществени вреди, както и 7 458,03 лв. за имуществени вреди, за което няма да заплати дължимата държавна такса, осъществявайки по този начин злоупотреба с право.
ЗАД „Д.“ АД признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № СО 1433 ВТ по силата на Застрахователна полица № ВG/30/120000580986.
Ответникът оспорва вината на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № С01433ВТ - М.Т., който не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432, ал. 1 КЗ. Ответникът счита, че ищцата, чрез своите действия е станала причина за настъпване на процесното ПТП.
Ответникът оспорва изключителната вина на водача на застрахованото в МПС.
Ответникът счита в случай, че се приеме че М.Т. има известна вина за настъпването на ПТПто, то ищцата също със своето противоправно пътно поведение е допринесла за настъпването на инцидента и за степента на вредите от същото. Съпричиняването за настъпването на процесното ПТП, се изразява в нарушаване от страна на Х.Р. на следните 3 разпоредби на ЗДвП:
Чл. 70, ал. 1 ЗДвП - ЗАД “Д.” АД твърди, че спрялото МПС е било без включени светлини;
Чл. 73 ЗДвП - ЗАД “Д.” АД твърди че спрялото МПС е било без включени габаритни светлини, въпреки че е било спряно извън населено място в тъмната част на денонощието;
Чл. 94, ал. 1 ЗДвП - МПС - то управлявано от Р. е било паркирано на пътното платно;
ЗАД “Д.” АД твърди, че не е бил поставен светлоотразителен триъгълник и пътниците и водачът са били без поставени светлоотразителни жилетки към момента на настъпване на процесното ПТП;
Чл. 108, ал. 1 ЗДвП - ЗАД “Д.” АД твърди, че Р. е била на пътното платно, поставяйки се в опасност от приближаващите МПС-та;
Чл. 108, ал. 2 ЗДвП - Р. е била с гръб към движението, поради което не е забелязала приближаващия автомобил.
Ответникът оспорва механизма на ПТП. Същият не отговаря на така описания в исковата молба.
Ответникът оспорва твърдените травми - тяхното съществуване и техния интензитет, както и медицинските разходи свързани с тях.
Ответникът оспорва причинно следствената връзка между процесното ПТП и претърпените от ищцата травми. Липсва фиш от спешна медицинска помощ, както и документация от първоначалното постъпване в болница от ищцата.
Ответникът оспорва представения е исковата молба Констативен Протокол е Пострадали Лица. Протоколът е официален удостоверителен документ, но не се ползва е материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на страната.
Съгласно чл.179, ал. 1 ТПК, посоченият протокол, имащ характер на официален документ, има удостоверителна доказателствена сила само по отношение на фактите и обстоятелствата които са се осъществили от или пред длъжностното лице, което е изготвило този документ.
Ответникът оспорва твърдените от ищцата душевни болки и страдания причинени й от процесното ПТП.
Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Същото не съответства на съдебната практика за подобни увреждания и противоречи на понятия за морал и справедливост залегнали в българското право.
Ответникът оспорва всички твърдения на ищцата в исковата молба.
Ответникът оспорва претенциите по акцесорните искове за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главните искове. Моли, ако съдът счете исковете за основателни, да приеме за начална дата за изчисляване на лихва, датата на постановения отказ по 4 извънсъдебната претенция от страна на ответното дружество.
Причинно-следствената връзка между твърдените телесни увреди и направените разходи за тяхното лечение.
ЗАД “Д.” АД твърди, че ищцата не е претърпяла уврежданията твърдени в исковата молба.
Ответникът твърди, че уврежданията претендирани от ищцата не се намират в причинно- следствена връзка е процесното ПТП.
ЗАД “Д.” АД твърди, че тежестта на последствията от процесното ПТП се дължат на предишни нейни заболявания
ЗАД “Д.” АД твърди, че ходът на заболяването е бил с подобрение.
ЗАД “Д.” АД твърди, че изходът на заболяването на ищцата след проведеното лечение е бил положителен, като към днешна дата ищцата е напълно възстановена от получените увреждания.
Разпечатката съдържа 53 от 217 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51bb343d-8ee4-4d5f-839b-c9096326959b