Решение № 14 от 11.01.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Благоевград, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210102894 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЛУ със седалище и адрес на управление: гр. В, представлявано от управителя С чрез пълномощник - адвокат Р. Б., с адрес: гр. Б против „И със седалище и адрес на управление: гр. Б представлявано от управителя ДИска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3989.89 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща неизпълнено задължение по Фактура № 1087/14.05.2020 г. за извършени от „Л транспортни услуги, съгласно заявка № ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК 02.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че „Л е търговско дружество, което се занимава с транспортна дейност, а търговското дружество „И, като възложител, изпратило заявка до превозвача „Л – да извърши превоз на стоки.

Сочи се, че по Заявка № . на ответника, ищцовото дружество е следвало да осигури товарен автомобил, който да натовари картофи в чували на палети от р-н „Па, като за извършения превоз на тази стока, следвало да им бъде заплатена сумата от 1700 евро.

Твърди се, че стоката била натоварена на 12.05.2020 г. от Г и доставена на получателя в Рбез никакви възражения, което обстоятелство се установявало от съставената и подписана товарителница с изпращач: „C

Излага се, че за дължимата се сума за извършения превоз, била издадена фактура № г., на стойност 3989.89 лева с ДДС, която не била платена в законния 14-дневен срок от датата на издаването й от възложителя „ИРИ

С оглед гореизложеното, ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение и било образувано ч.гр.д. № 1. по описа на Районен съд – 1

Благоевград. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК била връчена на ответното дружество, което в предоставения му срок, подало възражение срещу нея.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, като твърди, че изложените от ищеца твърдения са неоснователни, както и че ответното дружество не е възложител по договор за превоз.

Сочи се, че ответникът е посредник между възложителя и превозвача и като такъв посредник, е осъществил връзка между ищеца и трето лице — фирма-изпращач на стока, за осъществяване на международен превоз.

С оглед това, се твърди, че ответното дружество не е задължено лице за заплащане на цената на превоза.

Излага се, че приложената към исковата молба заявка-договор не представлява договор за възлагане изпълнението на превоз, по който ответното дружество да е задължено за заплащане на превоза, а съставлява документ, съдържащ основните параметри на договор за превоз, който превозвачът да осъществи между други две фирми - изпращач и получател на стока. Поради това се твърди, че в т. 8 е отразена цената на навлото, което превозвачът ще получи, както и че дружеството, изпращащо заявката, ще получи комисион от 100 евро.

Твърди се, че никъде в заявката не е отразено, че изпращач на стоката е ответникът, нито пък е отразено, че той се задължава да заплати превоза от р-н „Патра“ до Букурещ в Румъния.

Поддържа се, че по същество договорът за международен превоз на стоки се установява с Международна товарителница CMR, като по своя характер тя не е стоково-разпоредителен документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Предвид това, се навежда, че страна в приложената от ищеца товарителница не е Дружеството „Иа ищецът и други две фирми - изпращач и получател на стоката, сред които ответникът не е.

Иска се от съда да приеме, че „И не е страна по договор за превоз, а от там и Дружеството не дължи заплащане на суми за извършването му.

В проведено на 11.12.2023 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. Б., поддържа исковата молба по изложените в нея съображения, доразвити в писмени бележки.

Ответникът, чрез адв. Б., оспорва иска по доводите, релевирани в отговора на исковата молба, също доразвити в писмени бележки.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след анализа им и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.05.2020 г. ответното дружество, като възложител, е изпратило заявка № 01431 /договор – л. 5 от делото/ до ищцовото, в качеството му на превозвач, за извършване на превоз на стоки – картофи в чували на палети, от район „П. Договорената цена била в размер на 1700 евро – навло, + 100 евро.

В международна товарителница /л. 59 от делото/, в полето изпращач на стоката е посочено следното: Х

Като доказателство по делото е приобщена Ф... издадена от ищеца, с получател – ответното дружество, на стойност 3989.89 лв., с отбелязване „Т По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. Д и Л..

В показанията си свид. Д. Между двете фирми бил осъществен контакт и превозът бил извършен, като клиентът бил много доволен от бързото доставяне на стоката. Ответникът следвало да заплати на ищеца 1 700 евро, като тази цена била уговорена преди извършването на транспорта. За извършения превоз била съставена товарителница, като била издадена и фактура. Според свидетеля, не е имало проблем с доставената стока. По 2 отношение на цената, товаренето на стоките и превоза, ищцовото дружество се договаряло с ответното такова. Свидетелят изрази предположение, че „Ие „взело“ товара за 1 800 евро, а го е продало на ищеца за 1 700 евро, като сумата от 100 евро била надценка. Свидетелят посочи, че плащането на навлото се осъществява от този, който възлага заявката.

Свид. Л. сподели в показанията си, че работи в ответното дружество на длъжност „спедитор“, като заяви, че ответникът е действал в качеството му на посредник между клиент и превозвач. Свидетелката поясни, че в случая фирмата „И „си е свършила работата“, като превозвачът от самото начало знаел, че трябва да издаде инвойс фактура, като транспортът ще му бъде платен от румънска страна. По принцип транспортът се плащал винаги от получателя на стоката, като „И“ нито получило стока, нито пари. По отношение на стоката, от клиента-получател имало възражения. Впоследствие, клиентът по „В“ уведомил ответното дружество, че стоката е развалена.

На 14.07.2020 г., въз основа на подадено заявление от ищеца в настоящото производство, по ч.гр.д. № 1105/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5703, с която съдът е разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата, предмет на настоящото производство, ведно със сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от ответника-длъжник, като до заявителя са изпратени указания по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК вр. чл. 372 ТЗ, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 4 от М К, е процесуално допустим. Искът изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По същество искът е основателен.

Аргументи:

За основателност на предявения иск е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да се намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които ищецът да е извършил доставка на уговорената престация, а ответникът да е поел насрещно задължение, което не е изпълнил.

Съгласно установените в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК правила, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорна обвързаност между него и ответника, изпълнение на поетите от него задължения, както и незпълнение на поетите от ответника задължения.

За действителността на договора за превоз не е предвидена определена форма по см. на чл. 293 ТЗ, поради което следва да се приеме, че в случая се касае за неформален договор, сключването на който може да се установи с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства. По делото е представена заявка договор за международен транспорт, 1 бр. международна товарителница и 1 бр. фактура, издадена от ищеца, които установяват вида и количеството на предадения товар.

В тази връзка, настоящият състав, намира, че между страните са възникнали облигационни отношения по повод осъществен договор за превоз, извършването на който се установява от представените доказателства.

От доказателствената съвкупност се установява, че ищецът -превозвач е изпълнил основните си договорни задължения - да осигури автомобил за превоза, да извърши превоза на стоката в определения срок, да съхрани товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението. В 3 тази връзка, недоказани останаха твърденията на ответната страна за наличието на развалена стока, доколкото от приложените по делото писмени доказателства, не се установява такова обстоятелство. Същото бе заявено от свид. Л., при разпита й, като това твърдение обаче, остана неподкрепено от останалата доказателствена маса по делото.

Като правна последица от изпълнение задължението на ищеца, възниква неговото право да получи плащане на уговореното превозно възнаграждение, т.е., насрещната престация, дължима от ответника. Според разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от ТЗ, товародателят плаща възнаграждението при сключване на договора, освен ако е уговорено друго. В тежест на ответното дружество е да докаже своевременното заплащане на уговореното възнаграждение.

Тук е моментът да се отговори на възраженията досежно липсата на задължения на ответното дружество за заплащане на дължимото навло. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът, носещ доказателствената тежест за това обстоятелство, да е заплатил на превозвача уговореното превозното възнаграждение, така както е уговорено – „след разтоварване“. Приложената по делото заявка-договор е сключена именно между ищцовото и ответното дружество. Именно между тези две страни е постигната уговорката за заплащане на дължимото навло, като никъде в Договора не е упоменато, че същото ще бъде заплатено от трето лице. Напротив, в заявката дори е договорено, че при неизпълнение от страна на ищеца, същият дължи на ответника 80 % от договореното навло. По тези съображения, доводите на ответната страна останаха недоказани и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски в настоящото производство, за които представя списък – л. 61 от делото, видно от който претендира разноски в размер на 800 лв.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди, с оглед уважаването на предявената искова претенция. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по ч.гр.д. № 1105/2020 г. по описа на Районен съд Благоевград в размер на 400 лв., отново съобразно представения списък с разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че „И със седалище и адрес на управление: гр. Бл ДЪЛЖИ НА „Л... със седалище и адрес на управление: гр.

Впредставлявано от управителя С, следната сума, за която по ч.гр.д. № по описа на Районен съд – Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №г.: