Решение № 142 от 27.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. К.А ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500574 по описа за 2024 година

С Решение № 20/20.02.2024г., постановено по гр. дело № 487/2022г. по описа на Районен съд – Царево, първоинстанционният съд е признал за установено в отношенията между А. И. А. и М. К. А., от една страна, и Община Царево, представлявана от Кмета, от друга страна, че А. И. А. и М. К.

А., са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, с площ от 446 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), поради изтекла придобивна давност, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Община Царево, представлявана от Кмета.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

1

Твърди, че съдът е постановил съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Посочва се, че съдът не е изпълнил задължението си съгласно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, като не е преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

В жалбата се навеждат доводи, че съгласно чл. 59 от ЗТСУ(отм.), реално определени части от урегулирани и неурегулирани имоти в строителните граници на населените места не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗОбС, като се отбелязва че същата се явявала специална по отношение чл. 86 от ЗС. Развиват се съображения относно приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че в полза на ищците е изтекъл давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Излага се становище във връзка с изводите на съда, че процесният имот представлявал частна общинска собственост.

В жалбата се твърди, че необосновано и в противоречие със събрания доказателствен материал, съдът е приел, че давността върху имота е започнала да тече още от 1996г. и изтекла през 2018г. Посочва се, че съгласно §1 от ЗР на ЗД на ЗС, давността за придобиване на имоти, частна държавна или общинска собственост е спряла да тече до 31.12.2022г., считано от 31.05.2006., поради което до настоящия момент, предвиденият десетгодишен давностен срок, не е изтекъл.

Излагат се аргументи във връзка с извода на съда, че ответната страна не е оборила презумпцията на чл. 69 от ЗС.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт на районния съд и постановяване решение на настоящата инстанция, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.

Не се отправят доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна – Община Царево чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде 2 уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от А. И. А. и М. К. А., с който същата се оспорва изцяло. Твърди се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуален закон и в съответствие със събраните по делото доказателства.

Подчертава се, че процесният имот е съществувал като самостоятелен още с оземлителния план на гр. М. (понастоящем гр. Ц.) от 1929г., под № 223, записан на С. Т.. Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото, както и анализ на представените доказателства.

Заявява се, че въззивникът не е провел пълно и главно доказване, с оглед оборване презумпцията на чл. 69 от ЗС.

Навеждат се доводи във връзка с позоваването на придобивната давност, като се цитира ТР № 4/2012г. по описа на ОСГК на ВКС, както и ТР № 8/23.02.2016г. на ВКС по тълкувателно дело № 8/2014г. по описа на ОСГК на ВКС. Посочва се, че правилно районният съд е достигнал до извод, че при имоти частна общинска собственост, началният момент, от който отпаднала забраната за придобиването им по давност е 01.06.1996г., по аргумент на чл.

86 от ЗС.

Твърди се, че съгласно цитираното от съда Решение № 3/24.02.2022г., постановено по конституционно дело №16/2021г. по описа на Конституционния съд, по отношение давностните срокове, за които давността е изтекла в периода 31.12.2017г.-19.01.2018г. (след обявяване за противоконституционни разпоредбите на § 2 от ЗР на ЗИЗС), следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност. В отговора на въззивната жалба се оспорват наведените от въззивника доводи относно давностния срок, като в подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика.

Претендира се потвърждаване на решението на районния съд и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят доказателствени искания пред настоящата инстанция.

3

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – А. А. и М. А. чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и считат, че същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от А. И. А. и М. К. А. – двамата от гр. Ц., ул. „Л.“ № *, ет. *, ап. * против Община Царево, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната община, че ищците са станали собственици въз основа на давностно владение, продължило повече от десет години на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Ц., кв. Б. б.. В исковата молба се посочва, че ищците са съпрузи от 1986г. и от 1990г. владеят непрекъснато, явно и спокойно поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Ц., кв. Б. б., с площ от около 447 кв.м. В исковата молба се посочва, че през годините в процесния имот ищците са извършили множество подобрения, поставили са ограда на имота, както и метален фургон, а до него впоследствие (без строителни книжа) са изградили и панелна постройка с външни стени от етернитови плоскости, помещение за инвентар и дървено помещение за отглеждане на птици.

В исковата молба се посочва, че на 17.10.2022г. за първи път представители на Община Царево са извършили служебна проверка на имота и констатирайки описаните по-горе дейности са им заявили, че имотът е частна общинска собственост и трябва да го освободят.

Посочва, че няма спор, че от 31.05.2006г. до 08.03.2022г. давността по отношение на този имот спряла да тече, но след отмяната на мораториума съгласно който давността за придобиване на имоти – частна държавна и частна общинска собственост спира да тече с Решение на Конституционния съд на Република България, обнародвано в ДВ на 04.03.2022г. и до първото оспорване на тяхното право на собственост владението им върху процесния имот е продължило повече от десет години, считано от влизане в сила на 4

Закона за общинска собственост и на оригинерно основание те са станали собственици на този имот.

Ответната страна – Община Царево е депозирала по делото пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск и посочва, че Община Царево е собственик на процесния имот по силата на закона – на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 34, ал. 1 от ЗОС и чл.

25, ал. 1 от ЗДПЗЗ и се легитимира като собственик на имота с Акт за частна общинска собственост № 2233 от 18.10.2022г., вписан на 21.10.2022г. в Службата по вписванията при Районен съд – Царево и поправен с Акт за частна общинска собственост от 10.11.2022г., вписан на 14.11.2022г. в Службата по вписванията при Районен съд – Царево. В писмения отговор се посочва, че през годините – ОНС – Мичурин (понастоящем Община Царево) го е предоставял за ползване на граждани, а впоследствие Община Царево е продавала и части от него на ползватели по §4, ал. 5 от ЗСПЗЗ. В писмения отговор се прави и анализ на действащото законодателство и се сочи, че ищците не са могли да придобият правото на собственост по отношение на този имот, тъй като в тяхна полза не е изтекъл необходимия период на владение от десет години, а са изтекли само седем години, пет месеца и двадесет и седем дни.

Сочи се, че ищците не са могли да придобият имота въз основа на давностно владение, тъй като при тях не е налице и втория основен признак на владението – субективния, тъй като до момента на предявяване на иска те не са държали вещта като своя – същите са депозирали заявление на 05.10.2022г., в което посочват, че са държали имота като ползватели и изрично сочат, че искат да го закупят, искали са да го закупят и в един предходен момент, но им е било отказано.

Посочва се и обстоятелството, че процесният имот се обособява като самостоятелен такъв с кадастралния план на гр. Ц., кв. Б. б., одобрен със Заповед № РД – 02 – 14 – 2185/20.12.2000г. от МРРБ, където е нанесен с кадастрален № 2681 и като собственик на имота в регистъра е вписан Община Царево, а до този момент процесният имот е бил част от един по-голям имот с № 1067.

За да уважи предявения иск ида приеме за установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот по отношение на Община Царево, 5 първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от собственика му, поради което и не попада в обхвата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и Община Царево не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землището на гр. Царево, а по делото не са въведени твърдения и не са представени и доказателства Община Царево да е станала собственик на друго правно основание. С тези мотиви, съдът е приел за опровергана констатацията в представения Акт за частна общинска собственост, че процесният имот е частна общинска собственост.

Съдът в своите мотиви приема, че по делото от приетите доказателства се установява, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота и на 02.01.2018г. за тях е изтекъл необходимият за придобиване по давност десет годишен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, тъй като за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС давностният срок започва да тече от 01.06.1996г., а десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006г., но с разпоредбата на §1 на ЗДЗС давността е спряна в последния ден на срока – 31.05.2006г., тоест – в този случай за завършването на фактически състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС към изтеклия до спирането период е необходима прибавяне на владение от един ден след 31.12.2017г. и поради това е приел възраженията на ответната страна, че давностният срок за ищците не е изтекъл за неоснователни.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.