Разпореждане № 210 от 06.02.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 210 гр. Перник, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500099 по описа за 2026 година

С решение № 1065 / 20. 11. 2025 г., постановено по гр. д. № 2355/2025 г. по описа на Пернишкият районен съд е постановено следното:

ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ: 000386751, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от кмета С. В. да заплати на Г. Н. М., с. ***, ЕГН ********** сума в размер на 8000,00 лева представляваща неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 19.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, настъпили в резултат от падане на 09.01.2025 г. на неподдържано и неопесъчено платно ***, без изграден тротоар, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 8000,00 лева до пълния предявен размер от 20000,00 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на Г. Н. М. сумата от 120,00 лева разноски съобразно изхода от спора в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Н. М. да заплати на ОБЩИНА ПЕРНИК сумата от 300,00 лева разноски съобразно изхода от спора в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на адв. Д. М. сума в размер на 1100,00 лева за оказаната правна помощ по чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПКОБЩИНА ПЕРНИК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата от 320,00 лева разноски съобразно изхода от спора в настоящото производство, както 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е ответника ОБЩИНА ПЕРНИК, и го обжалва в уважителната му част като неправилно и моли въззивната инстанция да го отмени в тази част и реши спора по същество като предявения иск бъде отхвърлен изцяло.

Навежда довод, неоснователно първоинстанционният съд бил приел, че е осъществен 1 състава на деликтната отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като били лисвали безспорни доказателства, които да ангажират отговорността на въззивника и този извод на ПРС се бил базирал единствено на показания на свидетел, намиращ се в роднинска връзка с ищцата. От медицинската документация не се установявало, че увреждането било настъпило именно на този участък от уличната мрежа на територията на Община Перник и се установявало от същата единствено наличие на травма на дясна гривнена става, но механизма и начина на настъпване на злополуката бил неясен и в този смисъл неправилно било прието тяхното възражение за неоснователно. Ищцата била пресичала участък на пътното платно, който не бил предвиден за преминаване на пешеходци. Твърдението, че липсвал тротоар също се било базирало единствено на свидетелски показания. ПРС бил изложил бланкетни мотиви без да прецени установените по делото факти и обстоятелства.

От приетата по делото СМЕ се било установявало, че нямало данни за усложнения, имобилизацията била за период от 30 дни, липсвали данни за проведена рехабилитация, както и за функционален дефицит при движение на ръката в гривнената става. Не били налице събрани доказателства, че ищцата била претърпяла имуществени вреди вследствие на настъпилото увреждане, изразяващи се в липса на получено трудово възнаграждение.

Разпитаният по делото свидетел не бил очевидец на процесния инцидент.

Посочва, че присъдения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди не бил отговарял на реално претърпените болки и страдания от ищцата и не съответствал на въведения критерий за справедливост в чл. 52 ЗЗД.

Моли въззивната инстанция да отмени постановеното решение в обжалваната уважителна част като неправилно и незаконосъобразно и необосновано и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан или при условие на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД.

Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Насрещната страна по въззивната жалба Г. Н. М. чрез адв. Д. М. не е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, нито е депозирала в същия срок насрещна въззивна жалба.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима. Следва да бъде насрочено съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.03.2026 г. от 11,15 ч а с а , за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3