Решение № 10733 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10733 гр. С., 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110132490 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 2215,25 лв. /след допуснато изменение на иска/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от настъпило в срока на действие на застраховка „К. на МПС” ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника и обективиран в полица № ., е настъпило застрахователно събитие, вследствие от което било увредено застрахованото имущество - л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .., собственост на ищеца.

Твърди се, че на 19.04.2019 г. в гр. С., на ул. „Г..“, преди кръстовището с ул.

„Л. .“ собственият на ищеца автомобил удря в задната част л.а. „С.“ с рег. № ., вследствие от което получава увреждания в предната си част, за обезщетяването на които се твърди ответникът да е заплатил на ищеца сумата от 784,75 лв. Ищцовата страна счита, че изплатеното обезщетение е занижено и не отговаря на действителния размер на вредите, поради което ответникът следва да заплати и процесния остатък.

Ответникът е депозирал отговор в срок, в който оспорва иска по размер.

Посочва, че със заплатената сума от 784,75 лв. е репарирал в пълнота причинените увреждания на л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .., поради което не следва да дължи претендираното в настоящото производство допълнително обезщетение. Счита, че заплатената сума отговаря на действителния размер на вредите и плащането на нещо в повече би довело до неоснователно 1 обогатяване на ищцовата страна. Ответната страна счита, че не следва да дължи разноски в производството, тъй като с извънпроцесуалното си поведение не е давала повод за завеждане на делото, доколкото ищецът не е възразявал срещу размера на определеното обезщетение и не е отправял извънсъдебна претенция за заплащане на процесната сума.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира предявения иск за основателен по следните съображения:

По делото не се спори, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № ...

Не се спори още, че в срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие, по което е заведена щета при застрахователя, въз основа на която последният е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .. – „О..“ АД, в размер на 784,75 лева.

Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .. , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4 045,88 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

В случая е настъпило застрахователното събитие, покрит риск по имуществената застраховка.

В съответствие с разпоредбата на 405 КЗ ищецът, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка, дължи обезщетяване на действителните вреди, причинени на застрахованото от него имущество, в рамките на застрахователната сума. В чл. 386, ал. 2 КЗ е посочено, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Т.е. обезщетението следва да осигури възстановяване на имуществото във вида, в който то се е намирало преди настъпването на събитието, покрит риск по договора, включително и при спазване изискванията за запазване на гаранционните условия, ако такива са приложими по отношение на същото. Съобразно чл. 400 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според съдебната практика, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г., I т. о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност 2 на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие деликвентът/застрахователят дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. В случая стойността необходима за възстановяване на л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .. е 4 045,88 лв. съгласно експертизата. Ответникът е заплатил доброволно на ищеца 784,75 лева, поради което искът за заплащане на сумата 2215,25 лева следва да се уважи изцяло, като на ищеца се присъди и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 16.06.2022 г.

По разноските.

Право на разноски при този изход от спора има ищецът. Отговорността на застрахователя по гражданска отговорност е функционално обусловена от деликтната. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 ГПК/. В този смисъл възражението на ответника, че с извънпроцесуалното си поведение не е давала повод за завеждане на делото, е неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят 89 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК също е неоснователно, тъй като същото е определено в съответствие с минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и цената на предявения иск.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Л.И.” АД, ЕИК . да заплати на „О..“, ЕИК . на основание чл.

405, ал. 1 КЗ сумата 2 215,25 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди – увреждания по л. а. „Ф.“ „К.“, с рег. № .. от настъпило в срока на действие на застраховка „К. на МПС”, обективиран в полица № ., ПТП на 19.04.2019 г. в гр. С., на ул. „Г..“, преди кръстовището с ул. „Л. .“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022 г. до окончателното изплащане , както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 689 лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3