Решение № 5205 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5205 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110170540 по описа за 2023 година

Предмет на делото са предявените от В. И. К., ЕГН ********** срещу Ж. М. К., ЕГН ********** кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови паркирането на автомобил на паркомясто № 1 в гаражно помещение, находящо се в гр.

София, бул. Г. С., № **, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като ползва разпределеното му за ползване със съдебно решение паркомясто, както и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, дискомфорт и напрежение в откриването на сервиз за ремонт на собствения на ищеца автомобил (АВТ.МАРКА) с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва от 26.10.2023 г.

Ищецът обосновава претенциите си с твърденията, че страните ползват паркомясто № 1 и № 3 в гаражно помещение, находящо се в гр. София, бул. Г.

С., № **. Релевира доводи, че със съдебно решение от 15.10.1981 г. по гр.д. № 7426/1981 г. по описа на СРС, 32 състав на ищеца и брат му е разпределено ползването на паркомясто № 1, а на родителите на ответника – ползването на паркомясто № 3 в процесното гаражно помещение. Посочва, че с устна договорка преди десетина години ищецът е позволил на ответника да ползва 1 паркомясто № 1, тъй като притежаваният от ответника автомобил по това време имал фиксирани релси на покрива, които са възпрепятствали паркирането му на паркомясто № 3. Обосновава, че преди 5-6 години ответникът сменил автомобила си с (АВТ.МАРКА), който продълбил да паркира на паркомясто № 1, въпреки че размерът на МПС позволявал да се паркира на паркомясто № 3.Излага доводи, че края на 2022 г. заради влошено здравословно състояние започнали болки във врата и дясното му рамо, поради което паркирането на паркомясто № 3 му, в което се влиза под ъгъл, с няколко маневри, му причинявало силна болка. Поддържа, че на 26.10.2023 г. е претърпял ПТП, паркирайки на паркомясто № 3, поради получена внезапна, силна, остра болка в рамото и врата, което му причинило имуществени вреди по автомобила и неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, дискомфорт и напрежение в откриването на сервиз за ремонт.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на молба, с който я оспорва като неоснователна. Признава фактът,че паркира на паркомясто № 1 в гаражно помещение, находящо се в гр. София, бул. Г. С., № ** по устна договорка между страните, което е отредено за ползване на ищеца и брат му с решение от 15.10.1981 г. по гр.д. № 7426/1981 г. по описа на СРС, 32 състав. Излага доводи, че страните са се договорили устно ответникът да паркира на паркомясто № 1 като в замяна ответникът се е задължил за своя сметка да смени дървената врата на гаража с автоматична. Сочи, че е изпълнил поетото задължение. Аргументира, че поради този устен договор между страните съдебното решение за разпределяне правото на ползване между паркоместата в гаражното помещение е изгубило действие. Обръща внимание, че са налице нови обстоятелства от това съдебно решение, доколкото площта на гаража се е увеличила с 10 кв.м., заради премахнато помещение за смет. Обосновава, че заради променени обстоятелства, решението за разпределяне ползването е загубило значението си е и е било преуредено от страните по тяхно съгласие. Сочи, че ищецът изважда автомобила си от гаража веднъж месечно. Твърди, че претърпените имуществени вреди по автомобила са заплатени като застрахователно обезщетение на ищеца от ДЗИ. Сочи, че той също има гръбначни проблеми Излага доводи, че ширичината на входната врата към общия гараж е 2.40 м., а на паркомясто № 3 е 2.95 м.

2

С исковата молба е предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 550 лв., представляваща обезщетения на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на собствения на ищеца автомобил (АВТ.МАРКА) с рег. № ** **** **, причинени от ПТП, настъпило на паркомясто № 3 в гаражно помещение, находящо се в гр. София, бул. Г. С., № **, в която част делото е прекратено с влязло в сила протоколно определение на съда от 12.11.2024 г., поради отказ от иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК с оглед становището на страните е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: със съдебно решение от 15.10.1981 г. по гр.д. № 7426/1981 г. по описа на СРС, 32 състав на ищеца и брат му е разпределено ползването на паркомясто № 1, а на родителите на ответника – ползването на паркомясто № 3 в процесното гаражно помещение, находящо се в гр. София, бул. Г. С., № **. С устна договорка между страните преди десетина години ищецът е позволил на ответника да ползва паркомясто № 1. До настоящия момент ответникът ползва паркомясто № 1, където паркира (АВТ.МАРКА), който е с височина 164,5 см.

По иска с правно основание чл. 109 ЗС:

Негаторният иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, включително срещу съсобственик, какъвто е и настоящия случай (Решение № 35/18.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 3422/2016 г., ГК, 2-о отд.).

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 109 ЗС 3 е да докаже неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в паркиране на автомобил на паркомясто № 1, без правно основание, както и че с това действие възпрепятства упражняването на правото на собственост от ответника.

Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по делото, че имат качеството на съсобственици на процесния гараж с три паркоместа.

Въз основа на приетото като писмено доказателство по делото решение от 15.10.1981 г. по гр. д. № 7426/1981 г. по описа на СРС, 32 състав, се установява, че правото на ползване на процесното гаражно помещение е разпределено по следния начин между етажните собственици в сградата – на ищеца и брат му е разпределено ползването на паркомясто № 1, на родителите на ответника - ползването на паркомясто № 3 и на родителите на ищеца – ползването на паркомясто № 2.

Когато съсобствениците са разпределили помежду си реалното ползване на общата вещ и на всеки от тях е отредена реална част, съответстваща на идеалните им части от съсобствеността, засегнатият от неправомерни действия съсобственик разполага с искова защита по чл. 109 ЗС. Този иск може да се предяви срещу съсобственик, който извършва неоснователни действия в отредена за ползване от друг съсобственик реална част от вещта.

Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС когато не може да се образува мнозинство за използуване и управление на общата вещ или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ, всеки от съсобствениците може да отнесе до съда спора за използуването и управлението на общия имот.

Решението на съда по спора, подобно на общото съгласие или на решението на мнозинството, няма вещноправни последици и затова при изменение на обстоятелствата може да се постанови ново решение.

Изменение на обстоятелствата е налице, когато има промени на правото на собственост или промяна на фактическата обстановка, при която е извършено разпределение на ползуването на съсобствената вещ: например при построяване на нова сграда, макар и без строително разрешение; при събаряне на незаконна постройка; когато настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползуването с правата на съсобствениците и др.

(Решение № 224/28.06.2012 г. по гр. д. № 694/2011 г., ВКС, I г.о. ) 4

Налично разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, със съгласието на прехвърлителя или по решение на мнозинството обвързва и последващ приобретател на идеална част от имота, тъй като промяна в персоналния състав на съсобствеността не е изменение на обстоятелствата, налагаща ново разпределение на ползването.

Спорно по делото е дали последващата устна договорка между страните след влизане в сила на решението за разпределяне правото на ползване на процесния гараж с паркоместа представлява ново решение за разпределяне правото на ползване на паркоместата в гаража и съответно дали е отменил действието на съдебното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че макар да се касае за решение по спорна администрация, което няма сила на пресъдено нещо и може да се изменя при промяна на обстоятелствата, то това изменение следва да става с ново решение, в което да участват всички съсобственици, доколкото те са необходими задължителни другари. Нито ищецът, нито ответникът твърдят устната договорка за размяна на паркомясто № 1 и паркомясто № 3 да е станала с участието на третия съсобственик – И. П. П., койяо ползва паркомясто № 2. Поради изложеното съдът намира, че тази устна договорка няма характер на решение за разпределяне право на ползване на паркоместата в съсобствения гараж и не отменя влязлото в сила съдебно решение, с което е извършено разпределяне право на ползване.

На следващо място, съдът намира, че доколкото съдебното решение за разпределяне право на ползване е задължително за страните и представлява изпълнителен, титул въз основа на който страните могат да се снабдят с изпълнителен лист, макар и да представлява спорна администрация, да няма сила не пресъдено нещо и да подлежи на промяна при промяна в обстоятелствата, то взимането на ново решение следва да стане с ново съдебно решение.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че страните спорят дали устната договорка между тях за размяна на паркомясто № 1 и паркомясто № 3 е временна или постоянна. За установяване на този факт са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника – Р. К.а. Доколкото свидетелят, доведен от ответника, е неговата съпруга, съдът намира, че същата е заинтересована от изхода на 5 делото. Нейните показания в частта за наличие на устна договорка за постоянна промяна в разпределеното право на ползване в замяна на закупуване и монтиране на гаражна врата за цялото помещение от страна на ответника не се подкрепят от нито едно друго събрано по делото доказателство. Поради изложеното, съдът не дава вяра на свидетелските показания на Р. М. К.а.

При тези мотиви съдът намира, че с влязло в сила съдебно решение, задължително за страните, е разпределено право на ползване на паркомясто № 1 на ищеца и брат му, което решение не е изменено с влязло в сила ново решение за разпределяне право на ползване между всички съсобственици.

Следователно е налице неоснователното въздействие от страна на ответника, който паркира на паркомясто № 1, с което той възпрепятства възможността на ищеца да паркира на отреденото му със съдебното решение паркомясто за ползване.

С оглед на всичко до тук, настоящият съдебен състав счита, че искът по чл. 109 от ЗС е основателен и ответникът следва да бъде осъден да преустанови паркирането на паркомясто № 1.

По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД:

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), причиняване на неимуществени вреди, причинноследствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51b7dd18-5e24-4d34-ba0e-902cca04b481