Решение № 1592 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4506/2023
- Вид
- Решение № 1592
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.1 и ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.1 и ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1592 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330104506 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД от А. С.
В. против Н. О. К. за отмяна на Договор за дарение, обективиран в *** по отношение на ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на договора, а именно – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, с адм. адрес ***, находящ се в сграда с идентификатор № *** поради отказ на надарения - Н. О. К., да даде на д. - А. С. В., издръжка, от която се нуждае.
Ищцата твърди, че с *** заедно със с. си Р. А., починал към датата на предявяване на исковата молба, дарили на ответницата – тяхна внучка собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно СОС с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес ***, намиращ се в с града с ИД № ***. Посочва се, че в началото на зимата на 2021 год. ищцата изпаднала в тежко здравословно състояние, породено от преживяна ковид инфекция, рязко обостряне на *** болест, проблеми с *** система, ***, епизодични ***. Тъй като крайниците й започвали постоянно се породила нуждата от придружител, както и от специална грижи и храна. Твърди се, че това състояние било ново за нея и не било проявено преди дарствения акт, 1 породи ли се и посочените вече усложнения. Излагат се твърдения, че ответницата полагала грижи за ищцата за период от около две седмици в началото на 2022 год., но след това грижите прекъснали. През цялата 2022 год. били отправяни молби от ищцата към ответницата да полага грижи за нея, но последната не се отзовала, като отказала и да я вземе в дома си. През 2022 год. многократно са искани суми за издръжка в размер от 300 до 500 лева, но такива не са били изплащани. Породилата се необходимост от настаняване на ищцата в специализирано заведение или постоянно да бъде обгрижвана от някого, довело до заживяването й при сина й Ф. В.. Твърди се, че гореизложеното състояние на ищцата поражда нуждата от средства за поддържане живота и здравето й. Твърди се, че ответницата не предоставяла такива, както и не полагала грижи за баба си, въпреки че била материално осигурена. Към момента грижи за ищцата полагали от Община Пловдив, служба „Домашен социален патронаж“.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговора на исковата молба, като излага становище за недопустимост на иска, на основание чл. 227, ал.3 от ЗЗД, поради изтичане на едногодишния срок, в който на ищцата са станали известни основанията за отмяна на дарението.
Счита предявения иск за неоснователен. Сочи се, че към извършване на дарствения акт ищцата е била наясно със здравословното си състояние, с факта, че ответницата живее в чужбина и няма постоянни доходи, както и че заболяването *** и треперенето на *** не са нови състояния за нея. Твърди се, че ответницата е безработна, рядко намира работа, което се отнася и до съпруга й. Самата ответница страдала от тежка амнезия, което налагало поддържане на организма с вливане на вещества и което състояние допринесло за невъзможността й да намери работа. Семейството на ответницата се състояло и от две малолетни деца, за чиито нужди също следвала да полага грижи, поради което е предоставянето на ищцата на средства от около 500 лева месечно щяло да доведе до невъзможност ответницата и децата й да водят нормален живот. Твърди се, че въпреки тежкото състояние на ответницата, тя не е преставала да полага грижи за баба си, като през 2022 год. я взела при себе си в Германия, където ищцата била изцяло на издръжка на внучката си в продължение на три месеца. Сочи се, че през април 2022 год. ищцата по собствено желание се върнала в Република България. Твърди се, че през месец август 2022 год. ответницата отново 2 заживяла при внучка си в Германия, където била на издръжка на ответницата, били закупувани лекарства и полагани медицински грижи. Посочва се, че през октомври месец 2022 год. ищцата отишла да живее при синът си Ф. В., където престояла повече от 3 месеца на негова издръжка и през който период не е търсила издръжка от ответницата. Твърди се, че през месеците през които е живяла при ответницата и сина си, ищцата е спестила доходите си от пенсия.
Излагат се твърдения, че синът на ищцата – Ф. В. поискал от ответницата да подпише документи, с които да се откаже от извършеното й дарение на процесния имот. Твърди се, че доколкото Ф. В. също е надарен срещу задължение за гледане и издръжка с друг имот, за него също съществувало задължението да полага грижи за ищцата.
Сочи се, че доколкото ищцата е запазила правото си на ползване върху процесния апартамент и този дарен на сина й, е можела да се сдобие с доходи, отдавайки го под наем.
Излагат се твърдения, че през месец юли 2023 год., след като се завърнала България ответницата узнала, че ищцата има здравословен проблем с долните крайници, като е завела на прегледи, закупила й лекарства, но докато се грижела за нея ищцата започнала да я нагрубява, да кълне нея и семейството й, да я гони от дома си и да заявява, че не желае ответницата да полага грижи за нея. Поради поведението на ищцата, ответницата се договорила със социалния работник, който се грижил за нея – Г. Ф., срещу допълнително заплащане от страна на ответницата, Ф. да остава при ищцата след работно време, както и е дала средства да посреща разходите по живота и лечението на ищцата. Твърди се и че след образуване на настоящото дело, ответницата е изпращала парични средства на Ф., за да може последната да покрива нуждите на ищцата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа страна, следното:
С Определение № 3156 от 12.03.2024 год./л.79-82/ съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че между страните е сключен Договор за дарение, обективиран в *** на *** при РС Пловдив, по силата на който, ищцата, заедно с покойния си с. Р. А., са дарили на ответницата недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК 3 и КР на гр. Пловдив, с адрес ***, намиращ се в с града с идентификатор № ***. По делото от ищцовата страна е представен и цитирания нотариалент акт /л.35,36/.
Между страните няма спор относно родствените им връзки – тоест, че ответницата е внучка на ищцата.
Видно от представените по делото разписки за заплатени разходи за режийни нужди /л.140,141,143-159/ в периода 23.10.2023-22.06.2024 год. за консумираната ел.енергия в процесния имот е заплатена сумата от 812.98 лева, за потребена вода в периода 17.10.2023 год. до 14.06.2024 год. сумата от 135.71 лева, а за телефонни сметки – сумата от 345.12 лева за периода 01.02.2022 год. до 04.07.2024 год.
Видно от съобщение от дирекция Местни данъци и такси при Община Пловдив до ищцата /л.142/ дължимият данък сгради за процесния имот за 2024 год. е 74.13 лева.
От представените касови бележки и рецептурна книжка /л.160-170/ се установява, че на ищцата са изписвани и закупувани медикаменти за лечение на влошеното й здравословното й състояние.
Видно от издадено Удостоверение изх. № 1029-15-16837#1/07.05.2024 год., издадено от НОИ, Териториално поделение Пловдив /л.172/, на ищцата А. В. в периода януари 2022 год. – м.май 2024 год. са изплащани пенсия и други добавки, които за м. януари 2022год. са в общ размер на 607.02 лева, а за м. май 2024 год. са в общ размер на 1152.62 лева. Добавка за чужда помощ на В. не е изплащана.
От писмо вх. № 55551/23.05.2024 год. /л.175/ се установява, че ответницата е потребител на проект „Грижа в дома“, изпълняван от Община Пловдив. Установява се, че целта на проекта е задоволяването на ежедневни потребности на възрастни хора, с ограничени възможности за самообслужване и социална интеграция чрез осъществявана грижа от социални асистенти, медицински сестри, рехабилитатори и психолози, получаващи възнаграждения по проекта. Установява се, че ответницата е пожелала да ползва услугите единствено на социален асистент, като от 05.06.2023 год. за нея, безплатно, грижи по два часа всеки работен ден полага лицето Г. Ф. М..
От приетите по делото два броя актове за раждане /л.75,75/ и справка за 4 семейно положение /л.88/ се установява, че ответницата Н. К. е майка на две непълнолетни деца – И. К. и Е. К. и е омъжена за Е. А. К..
От представени платежни документи /л.119-122/ се установява, че на 14.12.2023 год. и 19.09.2023 год., ответницата К. е превела на Г. М. сума съответно от 40 евро и 125 евро, с посочено основание на документа от 14.12.2023 год. – грижа за баба А..
От Удостоверение за осигурителни периоди, издадено от Здравноосигурителна каса НордВест /л.201/ се установява, че след 02.12.2017 год. г. ответницата Н. К. в периода след 02.12.2017 год. е осигурявана като безработна или като лице, получаващо социални помощи, а в периода 01.05.2023 год. до 31.08.2023 год. е осигурявана като работник/служител. От приетите по делото разчетно –платежни ведомости /л.108-116/ се установява, че за периода м.януари – март 2024 год. ответницата е получила трудово възнаграждение за положен почасов труд в Република Германия в общ размер на 561.97 евро.
От Удостоверение за прекратяване на адресна регистрация /л.203/ се установява, че семейството на ответницата е прекратило адресната си регистрация в гр. Х. на 29.08.2024 год.
От регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда гр. Пловдив се установява, че от 07.11.2024 год. Н. К. и с. й Е.
К. са регистрирани в Бюро по труда гр. Пловдив като безработни лица.
По делото е прието и заключение на вещото лице по назначена съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, от което се установява, че размерът на месечната издръжка, от която ищцата има нужда, без допълнителна грижа за домакинството и/или болногледач, за да покрива своите нужди, е както следва: за 2022 год. 612 лева, за 2023 год. 725.67 лева, за първото тримесечие на 2024 год. – сумата от 723.86 лева, за второ тримесечие на 2024 г. – 868.33 лева и за третото тримесечие на 2024 год. – 975.58 лева. Вещото лице сочи, че от приложено по делото писмо от НОИ-ТП- Пловдив от 07.05.2024 г., се съдържат данни за получаваната от ищцата пенсия, като общо получаван месечен доход е 1152.58 лева.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Ф. Р. В., Ю. Р. Ш. и Г. Ф. М..
5
От показанията на св. Ф. В. /л.179,180/ се установява, че е син на ищцата, че последната от м. февруари 2022 год. до м.юни-юли 2022 год. е живяла в Г., в дома на ответница, след което се е преместила да живее при сина си – свидетеля В., а след това се е върнала да живее в България. Установява се, че в страната ищцата живее в апартамента, предмет на процесния договор за дарение и по отношение на който е запазила правото на ползване. По отношение на здравословното състояние на майка си, свидетелят сочи, че същата боледува от редица заболявания, сред които и паркинсон, диабет и не може да се обслужва сама, както и че грижи й се оказват от Община Пловдив.
Относно отношенията между ищцата и ответницата, свидетелят сочи, че когато е отишъл да вземе майка си от дома на племенницата си в Германия, двете били във влошени отношения, като ищцата В. му се е оплаквала, че няма самостоятелна стая в жилището на племенницата си, че същата не й обръща достатъчно внимание. Оплакванията продължили и когато В. се завърнала в България. Според свидетелят откакто майка му била в страната племенницата му не била полагала грижи за нея, а самата ищца му споделяла, че е искала от ответницата суми в порядъка на от 300 до 500 лева на месец.
Показанията са дадени и от майката на ответницата, съответно дъщеря на ищцата – свидетеля Ю. Ш. /л.181-183/. От показанията на същата се установява, че майка й е живяла известно време при дъщеря й Н. в Г., както и че след като се е прибрала в Република България за нея се грижи жена, социален работник. Установява се и че майка й е искала дъщеря й да полага грижи за нея, както и че откакто е в България, дъщеря й живее в Германия.
Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51b76f8f-f8b8-4ecf-8f45-6bf1e1bcdbc0