Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2979 от 24.06.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 541/2026
Вид
Решение № 2979
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Мария Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2979

Пазарджик, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20267150700541 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. Т. А., подадена чрез процесуален представител адвокат П. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0310-000017/14.04.2026 г. на П. С. Ш. – началник на РУ-Панагюрище при ОДМВР-Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“„бб)“ ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основание по чл. 146 АПК, по което се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – П. С. Ш. – началник на РУ-Панагюрище при ОДМВР-Пазарджик в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт К. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0310-000017/14.04.2026 г. на П. С. Ш. – началник на РУ-Панагюрище при ОДМВР-Пазарджик, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „бб)“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Посочено е, че на 12.04.2026 г., около 18.24 часа, в [населено място] на [улица]***, Р. А. управлява лек автомобил Ауди А3, рег.№ [рег. номер], собственост на Ц. Т. А., като не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал с палка образец „С-8“ от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 ЗДвП.

По делото са представени и приети като доказателства справка за нарушител/водач на Р. А.; Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4110104/12.04.2026 г. и справка за регистрацията и собствеността на лекия автомобил.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 312з-2296/11.09.2025 г. на основание чл. 165 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и началниците на районните управления при ОДМВР-Пазарджик. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, началникът на РУ-Панагюрище е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“ „бб)“ ЗДвП.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, който при подаден сигнал за спиране от контролните органи, не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ „бб“ ЗДвП извън случаите по букви „а“ – „ж“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5; чл. 177, ал. 5; чл. 178ж, ал. 1; чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6; чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

За да бъде приложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, извън хипотезите по б. „а“- „ж“, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

От представения по делото АУАН се установява че на 12.04.2026 г. около 18.24 часа, в [населено място] на [улица]***, при подаден сигнал със стоп палка, Р. А. не е спрял плавно на посоченото от контролния орган място. Деянието е квалифицирано като административно нарушение на чл. 103 ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на водача на ППС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място и да изпълнява съответните указания.

Затова нарушение съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са предвидени две наказания, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер на 200 лева, поради което в съответствие с материалноправните изисквания на закона административният орган е приложил процесната принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо водача на превозното средство. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да приложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл. 171, т. 1, б. „з“ „бб)“ ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетенция. Иначе казано преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Съдът приема, че процесната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Приложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 ЗАНН, във връзка с чл. 171 ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, отказал да изпълни нареждане на контролните органи. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 3 месеца.

В контекста на горното и предвид установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, следва Р. А. да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 103 евро (201,45 лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Т. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0310-000017/14.04.2026 г. на П. С. Ш. – началник на РУ-Панагюрище при ОДМВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА Р. Т. А., [ЕГН], да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 103 евро (201,45 лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�