Решение № 1925 от 12.09.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1925 гр. Бургас, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120103692 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.48, вр. с чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от С.Т. Б , непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Т. С.Б., про-тив Д. П. К. и ХР. К. ХР., всички от гр.Б.

Ищецът твърди, че на 31.07.2020г. в ЖК “ , гр.Б, синът на от-ветниците – К. Х. Х., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното, и можещ да ръководи постъпките си, му е нанесъл побой – чрез юмручни удари в областта на лицето, при което му е причинил средна телесна по-вреда, изразяваща се в оток и фрактура на долната челюст вдясно и вляво, довела до за-труднение на дъвченето и говоренето. Твърди също, че със Споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 5140/2020г. на РС Б, той е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК. Сочи и че от нанесения побой е изпитвал силни болки и страдания за един про-дължителен период от време, което е наложило приемането на болкоуспокояващи ме-дикаменти; не е могъл да се храни пълноценно и да говори; отслабнал е; прекъснал е всички физически натоварвания и тренировки; страхувал се е да излиза сам; станал е затворен и мълчалив; не е могъл да спи спокойно; сънувал е кошмари. Предвид това ис-ка от Съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., както и 560 лв. за имуществени такива, изразяващи се в разходи за освидетелстване от съдебен лекар и за платено адвокатско възнаграждение по досъдебното производство.

Претендира законна лихва върху първата главница и деловодните разноски.

Ответницата К. оспорва претенцията по размер, като счита същата за прека-лено завишена – излага съображения, че ищецът се е възстановил от травмата за около месец-два след инцидента, а не както твърди в исковата си молба за повече от три месе-ца. Сочи и че с поведението си Б . е предизвикал синът й, отправяйки заплахи към компанията му.

1

Претендира разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответникът Х., чрез назначения му особен представител – адв. Ц.М., също отпорва иска, като сочи, че по делото няма доказателства К, да е живял при родителите си, за да носят отговорност за извършеното от него, евентуално – счита сумата от 15 000 лв. за твърде висока, с оглед на претърпените от Б. неиму-ществени вреди.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писме-ни и гласни доказателства – Споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 5140/2020г. на РС Б, медицинска документация, фактура, Решение от 08.09.2011г. по гр. дело № 3705/2011г., Удостоверение от ПГМЕ – Би показания-та на свидетеля Т.Б., както и заключението на вещото лице по СМЕ, намира за установено следното:

Около 21.30 часа на 31.07.2020г. в ЖК ””, в гр.Б, синът на от-ветниците – К. Х. Х., тогава непълнолетен, е нанесъл побой на ище-ца чрез юмручни удари в областта на лицето.

Около 22.00 часа С, се е прибрал в до-ма си и е съобщил на баща си, свидетеля Т. Б., за инцидента. През цялата нощ устата на ищеца е кървяла, а опитите на родителите му да спрат кръвотечението, вклю-чително и след лекарска намеса в спешната помощ, са били безуспешни. На сутринта са го завели на стоматолог. Направена е била рентгенова снимка, при което е било устано-вено, че долната му челюст е била счупена на две места. През цялото време С, е из-питвал много силна болка, въпреки че е вземал болкоуспокояващи.

През деня челюстта му е била обездвижена, чрез поставяне на хоризонтални и вертикални скоби от лицево-челюстен хирург. Това е довело до невъзможност да си отваря устата. През първите де-сет дни родителите са му давали да пие вода чрез напоен памук. След това е започнал да приема течна и пасирана храна със сламка. Поради обездвижването, обаче, е имало опасност да се задави, поради което е бил под постоянен родителски надзор. Не е могъл да излиза от дома си, нито да спи. Стоял е на тъмно. Изпитвал е силни болки. Майка му е слагала инжекции с болкоуспокояващи. Месец след поставянето им скобите са били премахнати. Болките в челюстта му са продължили още два-три месеца. За това време С, който е бил активен спортист, е загубил тегло от около 10 килограма, не е могъл да тренира и е влошил значително спортната си форма. Постепенно е започнал да яде мека храна, а след около осем месеца и да се храни пълноценно. В първите месеци след инцидента ищецът се е страхувал да излиза сам от дома си. Притеснявал се е от пре-следване. Имал е кошмари.

Започнал е да спи по-спокойно на втория-третия месец след побоя. Впоследствие и досега понякога изпитва болки и изтръпване в челюстта, но спо-ред лекуващия го лекар те постепенно ще изчезнат. На 15.09.2020г. С, е тръгнал на училище, но е бил освободен от часовете по физическо възпитание.

От представената по делото медицинска документация, както и от заключението по СМЕ, се установява, че в резултат на нанесените му от К. Х. юмручни удари в лицето, на С.Б. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в оток и фрактура на долната челюст, вдясно и вляво, довела до затруднение на дъв-ченето и говоренето, за срок – повече от 30 дни. Според вещото лице, оздравителният период при този вид травми е 1.5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Със споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 5140 /2020г. на РС Б, Х. е бил признат за виновен в това, че е извършил престъп-ление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Обстоятелството, че ответниците К. и Х. са родители на К, не е спорни по делото.

С Решение от 08.09.2011г. по гр. дело № 3705/2011г. бракът им е бил прекратен, като упражняването на родителските права върху детето е било предоставено на майка-та и му е било определено местоживеене при нея.

Обстоятелството, че към датата на извършване на деликта К. Х. е живял при Д.К., също не е спорно между страните.

2

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и ви-на у причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага – по си-лата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подле-жат на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за тях-ното установяване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца – при условията на пълно и главно доказване.

Според чл.48, ал.1, вр. и с ал.3 от ЗЗД, пък, родителите, които упражняват роди-телските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях, о с в е н ако не са били в състояние да предотвратят настъп-ването им.

Разпоредбата на чл.300 от ГПК, вр. с чл.383, ал.1 от НПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглеж-да гражданските последици от деянието. Последният е длъжен за я зачете относно след-ните обстоятелства – дали е извършено деянието, неговата противоправност и винов-ността на дееца.

Предвид горното, Съдът приема, че в резултат на извършените от сина на ответниците Д.К. и Х.Х. – К. Х., действия – нанася-нето на побой и средна телесна повреда – оток и фрактура на долната челюст, вдясно и вляво, довела до затруднение на дъвченето и говоренето му, на ищеца са били причине-ни неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от травмата, които следва да бъдат обезщетени.

Тук следва да се посочи, че родителите отговарят за обезщетяването на постра-далия на лично основание – лична вина, изразяваща се в неупражнен достатъчно ефика-сен контрол върху поведението на ненавършилото пълнолетие дете. Гражданската от-говорност по чл.48 от ЗЗД е лична отговорност на родителите за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на децата, в резултат на което те са причинили вреди други -му. Тази отговорност е отделна и независима от отговорността на децата по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ако те са непълнолетни. Отговорността по чл.48 от ЗЗД се определя към момен-та на извършване на деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен.

Безспорно по делото е установено, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, регламентиран с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗЗД, обу -словен от противоправното поведение от страна на родителя, който е упражнявал роди-телските права по отношение на непълнолетното дете и при когото то е живяло, изразя-ващо се в неизпълнение на задължението да възпита и осъществи надзор върху поведе-нието на непълнолетния си син. Според ал.3 на същия текст, родителите не носят така-ва отговорност само в случаите, когато не са били в състояние да предотвратят настъ-пилите вреди, като солидарната гражданска отговорност на родителя е презумптивна, което означава, че той винаги ще отговаря за вредоносните действия на своето непъл-нолетно дете и че може да се освободи от такава отговорност само в случаите, когато се установи, че са били налице изключителни обстоятелства, при които той не е бил в съ -стояние да предотврати настъпването на вредите. Случаят, обаче, не е такъв, тъй като непълнолетният към датата на причиняване на увреждането е бил в пълно съзнание при извършването на престъплението /за което е получил наказание по реда на НК/ и е мо-гъл да преценява и ръководи постъпките си. Следователно, престъпното деяние не се дължи на друго, освен на това, че върху него майка му не е упражнила достатъчен ро-дителски контрол и не е изпълнила родителския си дълг по неговото възпитание. От-ветницата К. – като родител, е следвало да упражнява контрол върху непълнолет-ния К, както и да положи всички необходими грижи 3 за неговото добро възпита-ние. Грижите на родителите, относно въздържането на детето от вредоносни действия се изразяват в предварителните мерки, които те са длъжни да вземат.

Съдът счита, че неизпълненият родителски дълг е спомогнал за извършването на престъплението, пора-ди което и майката следва да носи гражданска отговорност. Тя отговаря за всички вре-доносни деяния, а не само за тези, които са станали в нейно присъствие. Отговорността на родителите не следва да се изключва само поради отсъствието им от мястото, където е станало вредоносното събитие, причинено от детето, защото е безспорно, че те не мо-гат да го придружават винаги и навсякъде, а разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗЗД визира случаите на обективна невъзможност за предотвратяване поведението на непълнолет-ното дете. Същата обаче е неприложима в случая, тъй като се касае до липса на волеви задръжки в поведението на К, които е следвало до бъдат изградени в периода на израстването и възпитанието му – майката следва да носи отговорност за вредите, които са в резултат на недостатъчни грижи за това възпитание и изграждането на дете-то й като личност.

Ответницата К., в чиято тежест бе да установи възражението си за съпричи-няване от страна на ищеца на вредоносния резултат не е ангажирала съответни доказа-телства.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение, което ответницата следва да заплати на ищеца за причинените му неимуществе-ни вреди – с оглед характера на травмата, интензитета и продължителността на претър-пените болки и страдания, е в размер на 6 000 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15 000 лв. – претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на деликта до окончател-ното й изплащане.