Решение № 6450 от 11.09.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София 11.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 8324 по описа на състава за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че в качеството на законен наследник на И.П.Ш.и по силата на настъпилото наследствено правоприемство, е придобила 1/7 идеални част от имот, представляващ поземлен имот пл.№170, попадащ в квартал 187-А, местност „Южен парк“ на гр. София с площ 3 832 кв.м. Наследодателят й придобил собствеността върху нива в землището на бившето село Драгалевци, местността „Туденски кладенец“, с площ 3000 кв.м. по силата на Крепостен акт №675, дело №1171 от 30.04.1910г. През 1911г. по силата на сделка за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №1479 дело №3147, наследодателят закупил съседна нива с площ от 845.10 кв.м. Ищцата твърди, че с Акт №1229 от 31.01.1953г. по реда на Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия описаният имот бил одържавен, а със Заповед №РД-57-564 от 10.07.1993г. на кмета на ГСО собствеността на част от одържавения имот в размер на 1420 кв.м. била възстановена. По силата на Решение от

16.02.1998г., постановено по гр.д.№3933 от 1995г. по описа на СГС, II-б състав и на Решение от 27.11.1998г. постановено по гр.д.№405 от 1998г. по описа на САС 4-ти състав – привлечената като ответник в настоящия процес С.О. била осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху реституирания имот, с площ от 3 832 кв.м. на неговите собственици. Впоследствие наследниците установили, че процесният имот бил реално включен в територията на градски парк - Южен парк гр. София и отправили към С.О. предложения имотът да бъде заменен, но с друг равностоен недвижим имот или пък да им бъде заплащана месечна наемна цена. Общината представила отговор в който посочила, че имотът не е включен в програмата за отчуждаване, а относно заплащането на наемна цена не изложила становище. Ищцата твърди, че след като собствеността й била възстановена тя регулярно заплащала дължимите данъци и такси за този имот, а същевременно ответникът реализирал върху имота парково строителство и отдавал под наем на трети лица площи в пределите на целия парк. Сочи, че в рамките на други искови производства на същото правно основание, но за други искови периоди, реституционните собственици на имота, сред които е и тя - успешно доказвали исковата си претенция срещу ответника. При изложените фактически твърдения ищцата счита, че С.О. се обогатила неоснователно, реализирайки приходи от използването на процесния имот и незаплащане на дължими данъци и такси за него за сметка на настъпилото обедняване за нея, изразяващо се в неполучени месечни наемни суми за периода от 01.07.2014г. до 29.06.2017г., съобразени с разрешената максимална плътност на застрояване и средните пазарни наемни цени за терени в района на парка и претендира заплащане на обезщетение в размер на сумата от 31 926,03 лв. ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на присъдената сума.

Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131 от ЗЗД. В изпълнение на указанията, дадени от съда - в проведеното първо открито съдебно заседание от 03.05.2018г., ответникът изразява становище, че спорният имот е със статут на градски парк - част е от Южен парк , като в него отдавна е налична паркова инфраструктура и озеленяване с многогодишни дървета. Заявява, че не оспорва факта на осъществявана фактическа власт от негова страна върху поземления имот през исковия период, но поддържа становище, че имотът има твърде ограничена възможност на използване, поради особеното си предназначение. При това, ответникът оспорва изложените твърдения от страна на ищцата за качеството и на титуляр на 1/7 идеална част от правото на собственост върху процесния поземлен имот. С оглед на изложените доводи и възражения, ответникът моли за отхвърляне на предявените срещу него искове и за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Правните последици на приетото като доказателство по делото Решение от 27.11.1998г. по гр. д. № 405/1998г. съгласно описа на 4-ти състав при Софийски апелативен съд, влязло в сила на 28.12.1998г., сочат, че със сила на пресъдено нещо е установено правото на собственост на ищците – И. Г. А., А. Г. А., Н.П. Т., И.П.И., Ж.И.П., В. К.П., Н.М.Н., Н.М.П., И.И.К., А.И. А., Л. И. Б., С.А.П., М.А.П., Л.

К. Б., Л.В.М., Р.Л.К., М.Л.Б., Р.Л.М., Н.Л.И., Б.Л.Т., върху 2 412 кв.м. от имот пл.№37 от кадастрален лист 545 по кадастрален план от 1974г. за местността „Южен парк-IIIч“. Съдържанието на съдебното решение сочи също, че ответникът в настоящия процес С.О. е бил страна (ответник) и в процеса, в който са били разгледани и предявените срещу нея ревандикационни искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

Приетата като доказателство Заповед №

РД-57-564/10.07.1995 г. на Кмета С.О., установява обстоятелствата, при които ответника С.О. предприел действия по отписване частично от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти акт

№1229/13.01.1953г. и предаване на наследниците на И.П.Ш.владението върху недвижим имот с площ 1420 кв.м. в местност „Южен парк - III-та част“, показан със син контур на приложената скица, като неразделна част от заповедта и при условията упоменати в становището на УАГ-Р-ГР-290/26.01.1995г.

От приетото като доказателство отговор АГ-94-488/25.03.2004г. на гл. архитект на р-н „Триадица“ и зам.-кмет на р-н „Триадица“ се установява, че процесният имот е нанесен с пл.№ 170, попадащ в кв.187-А,УПИ II – „За парк“.

От представения като писмено доказателство отговор на запитване за начина на ползване на имот № ГП-94-11-40/02.06.2004г. се установява, че процесният имот е разположен в реализираната част на парка на кръстовището между две главни алеи. Съгласно издадената заповед за възстановяване независимо от възстановяването на собствеността предназначението на имота съгласно предвижданията на Общия градоустройствен план и действащия регулационен план се запазва при предвидено допустимо изграждане само на обекти съвместими с основната функция след конкретни градоустройствени проучвания доказващи тяхната целесъобразност и допустими размери.

От представената писмена кореспонденция между съсобствениците на процесния имот от една страна и С.О. се установява, че ищцата е отправила към ответника искане за замяна на процесния реституиран имот срещу друг равностоен по територия и цена общински поземлен имот, евентуално за отчуждаване на имота срещу заплащане на равностойна цена или за сключване на договор за наем до решаване на въпроса за уреждане на ползването му от страна на съсобствениците.

Ответникът е представил отговор, в което се посочва, че поземленият имот не е включен в програмата за отчуждаване и разпореждане с общинска собственост, като по останалите искания не е изложил становище.

Тъй като ответникът оспорва исковете, но изрично признава твърдения от ищцата факт, че той, чрез свои служители е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот в периода, за който е предявен иска т.е. от 01.07.2014г. до 29.06.2017г., настоящият състав на съда приема този факт за установен.

Заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза от вещо лице инж.

Я.Т., основана на извършен оглед на място на процесния имот, проверка в НАГ (ДАГ) Район „Триадица“ при С.О. и Дирекция „Обществени поръчки и концесии на СО“ и проучване на приложимите наемни цени на аналогични имоти в района на имота, вещото лице представя заключение, със следните изводи:

-

Процесният поземлен имот със стар пл.№170, кадастрален лист 545, квартал 187А по плана на София, местността Южен парк, реално попада в УПИ II, отредено „за парк“ кв. 187А м. „Южен парк – III част“, съгласно действащ ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповеди №209 от 30.06.1970г. на Председателя на ИК на НС №РД-09-2-46 от 06.03.2000г. на Главен архитект на София.

-

Съгласно общият устройствен план на С.О. приет с Решение №697 от Протокол №51 от 19.11.2009г. и Решение №960 от 16.12.2009г. на МС, процесният имот попада в Зона за градски паркове и градини, устройствена категория по т.32 от приложението към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО с пределно допустими устройствени параметри за зоната: максимална плътност на застрояване от 1%, максимален Кинт – 0, 06; максимална озеленена площ – 85% (вкл. декоративни водни площи); максимална кота корниз съгласно приложената извадка от ОУП.

-

За терена, върху който е разположен процесния поземлен имот няма отреждане за разполагане на преместваеми търговски обекти. Съгласно приложимата подзаконова уредба, максималната площ за поставяне на мобилен търговски обект е 5 кв.м. при месечна такса за ползване на мястото от 45 лв./кв.м, а при така заложените градоустройствени устройствени параметри за зоната в която попада имота – максималната позволеня застроена площ би била 38,32 кв.м., а максималната разгърната застроена площ би била 229,92 кв.м.

-

Максималната площ на покритата част на преместваемите търговски обекти, които евентуално биха могли да бъдат разположени в имот с параметрите на процесния е 38.32 кв.м., а максималната прилежаща открита площ за разполагане на маси и столове за консумация на открито би била 191,60 кв.м.

-

Съгласно устройствената зона в която е разположен имота се допуска застрояване със сгради и съоръжения само за дейности, свързани с отдиха.

Собствеността в тази част на парка следва да бъде съобразена с изискването за минимум две трети от озеленената площ с висока растителност. В имота се допуска изграждането на обекти със спортни и атракционни функции, но при строго спазване на предвидените параметри за устройствената зона и терените.

-

При разполагане на мобилни преместваеми търговски обекти със сезонен режим на ползване, в периода от 01.07.2014г. до 29.06.2017г. дължимият среден месечен пазарен наем съобразно полагащата й се 1/7 идеална част от правото на собственост възлиза на сумата от 5 170 лв.

-

При разполагане само на покрити преместваеми обекти с целогодишен режим на ползване, заедно с прилежащата към тях открита площ за разполагане на маси и столове за консумация на открито в периода от 01.07.2014г. до 29.06.2017г. дължимият среден месечен пазарен наем съобразно полагащата й се 1/7 идеална част от правото на собственост възлиза на сумата от 23 507 лв.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД;

Съдът е сезиран с претенция за присъждане на обезщетение, основана на твърденията на ищцата за неоснователно обогатяване от страна на ответника, произтичащо от твърдението за фактическо ползване на процесния недвижим имот от страна на ответника, но без наличие на правно основание.

Основателността на предявения пред настоящия съд иск е определена от установяване на две основни предпоставки: на първо място - че през конкретно посочения от нея период - ищцата е била надлежно легитимирана да владее имота, тъй като е притежавала субективното право на собственост върху него и на второ място - че в същия този период, именно ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота, без да е налице правно основание за това.

При наличието на споменатите две самостоятелни предпоставки, касаещи основанието на иска, ищцата следва да осъществи доказване и на размера на своята претенция, за да бъде извършена преценка какъв е конкретния обем на твърдяното имуществено разместване, което може да е довело до неоснователно обогатяване на ответника и неоснователно намаление в патримониума на ответницата.

Разсъждавайки по съществото на спора и след внимателен анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът намира, че ищцата успя да установи чрез пълно и главно доказване онези факти, които установяват основанието на предявения от нея иск.