Решение № 604 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20201110144771 по описа за 2020 година при участието на секретаря Радка Христова, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по предявен от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:

175133827, представлявано от Леон Връшка, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, чрез адв. Р. Д. срещу В. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.

„К....“/“Б...“ № 23, представлявана от адв. П. И. Г., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 107 ЗЕ, във връзка с чл. 86 ЗЗД, с който ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответника му дължи следната сума в общ размер на 8403.52 лв., от която: сумата от 8140.65 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 10.09.2017 г. до 09.11.2018 г., ведно с 262.87 лв. законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения – 09.11.2018г., 226.07 лв. разноски за образуване на заповедно производство по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.05.2019г. по ч. гр. дело № 257/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в., както и 112.00 лв. разноски за образуване на настоящото производство.

Ищецът – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енерия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, които са общоизвестни и публикувани в редица издания на периоичния печат и съгласно чл.

98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ответникът в 1 качеството си на клиент на електрическа енергия дължи цената на доставената услуга.

Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 10.09.2017 г. до 09.09.2018 г. съгласно Общите условия. Посочва се, че на ответника е доставяна електро енергия за процесния период в електроснабден имот, находящ се в с. Руарци, ул. „Капенешка“ № 23. Сочи, че ответника не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задълженията. Твърди се, че посочените задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД потребителят разполага с десетдневен срок за заплащане на вземанията във връзка с консумираната електрическа енергия, като след изтичането на този срок вземането се превръща в годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Ето защо, на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу ответника за сумите, както следва: сумата от 8140.65 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 10.09.2017 г. до 09.11.2018 г., ведно с 262.87 лв. законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения – 09.11.2018, 226.07 лв. разноски за образуване на заповедното производство по чл. 410 ГПК.

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в срок, поради което ищецът е предявил установителен иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.

Посочено е , че за периода посочен в исковата молба е получавал фактури от ищеца и разписки за плащанията, както следва : 1. Ф-а № 0229858868/ 13.10.2017 г. за период 10.09.2017 г.- 10.10.2017 г. със сума за плащане 499.15 лв. платена с Разписка № 04000662727062/ 24.11.17г. 2. Ф-а № 0231606973/ 15.11.2017 г. за периода 11.10.2017 г- 09.11.2017 г. със сума за плащане 250.54 лв. платена с Разписка № 04000676594538/ 28.12.2017 г. 3. Ф-а № 0233315201/ 14.12.2017 г. за периода 10.11.2017 г,- 10.12.2017 г. със сума за плащане 188.34 лв. платена с Разписка № 04000690403018/28.01.2018г. 4.

Ф-а № 0235079082/ 16.01.2018 г. за периода 11.12.2017 г- 10.01.2018 г. със сума за плащане 145.21 лв. платена с Разписка N2 04000702701913/24.02.2018г. 5 Ф-а № 0238328448/ 16.03.2018 г. за периода 10.02.2018 г.- 12.03.2018 г. със сума за плащане 135.06 лв. платена с Разписка № 04000716405832/27.03.2018г. 7. Ф-а № 0240038085/17.04.2018 г. за периода 13.03.2018 г.-11.04 2018 г. със сума за плащане 83.64 лв. платена с Разписка N2 04000742195844/26.05.2018г. 8. Ф-а № **********/16.05.2018 г. за периода 12.04.2018 г.-10.05.2018 г. със сума за плащане 38.53 лв. платена с Разписка, както и че до този момент не е намерена фактура за периода 11.01.2018 г. - 09.02.2018г.

Твърди се , че за този период са направени плащания по фактури и разписки към ищеца в размер на 1340.47 лв.

Оспорва и възразява , че не са представени една фактура и две разписки, които продължават да се търсят и до първото съдебно заседание ще бъде направено всичко възможно да се намерят.

Оспорва представените 7 бр. фактури., за които се твърди , че са издадени на 19.06.2018 г., като твърди , че за този период е получила фактури подробно описани, 2 които са издавани от ищеца след всяко отчитане на електромера й - търговски уред за отчитане на потребената електроенергия, която е заплащана своевременно.

Посочва се, че от изложението в ИМ, не става ясно на какво основание е направено преизчисление на консумираната електроенергия.Във всяка от издадените от ищеца фактури фигурират данните отчетени от електромера със средство за търговско измерване при реалното отчитане. В колона 7 на справка за консумация са отчетени показанията на електромера за потребена електроенергия - дневна тарифа, а в колона 9 показанията на електромера за потребена електроенергия - нощна тарифа. В колона 8 е потребената енергия - разлика между ново и старо отчитане на Д-тарифа, която следва да бъде платена. В колона 10 е разликата между ново и старо отчитане за Н-тарифа. Разликата между две отчитания показва потребената електроенергия и която следва да се заплати. Но когато от отчетеното показание на 10.10.17 г. Д-тарифа 14897 се извади предишното показание отчетено на 09.09.17 г. Д-тарифа - 13107 се установява, че потребената енергия за периода е 1790 KWh, а в колона кол. 8 е записана разлика 3544 kWh. Което дава основание още един път да се оспорят представените фактури, както и да се оспори записаното в изготвената справка в кол.8 и кол.9 като потребена енергия. Твърди се , че същото важи и за следващите отчетни периоди.

От представената справка за консумация на клиенти се установява, че са правени реални отчети/РО/. Отчитане данните на електромера е правено със средство за търговско измерване /СТИ/ с индивидуален номер ********** видно от справката/ 1 стр./. При анализ на реално отчетените показания на електромера - № **********, в колона 7 се установява, че на 09.06.2018 г. изведнъж се установява показание за Дтарифа - 45589 kWh и показание Н-тарифа 22099 kWh. Данните са отчетени със същото средство за търговско измерване с който са правени отчитанията преди това.

Ответникът твърди, че е депозирал жалби за проверка техническото състояние на електромера - № 100000110045/ 28.06.2018 г.., като на 03.07.2018 г. е извършена проверка на електромера в таблото от служител на ищеца, който установил, че схемата на свързване на електромера е правилна и отчел показанията за Ц-тарифа - 47253 kWh и 22991 kWh за Н-тарифа. За извършената проверка в присъствието на съпруга й е изготвен констативен протокол N9 3740144/03.07.2018 г. Проверка за техническата изправност на електромера, въпреки подадена жалба не е правена, защото и до този момент не е уведомен това да е направено.

Твърди се, че никога от закупуването на имота до 09.06.2018 г. не се е налагало и не й е правено изравняване на потребената електроенергия за период назад, като винаги са правени реални отчети, което се потвърждава от записаното в кол.2 на справката за консумацияна клиента „Отчет" - „РО" - реален отчет. На втора страница на последния ред е записано „ПП"- прогнозни показания, но няма вписани такива.

Никога не й е предлагано да бъдат начислявани „ПП" или „ПК"-прогнозна консумация.

Винаги е правено „РО"- реално отчитане, защото в тази къща семейството на ответника е живяло регулярно, което се потвърждава от отчитаната консумация. След спиране захранването на къщата , ответника се е принудил със семейството си да се изнесе от къщата.

В тази връзка ответникът оспорва съдържанието за потребена енергия Д- и Нтарифа изготвени на 18.06.2018 г., 19.06.2018 г. и 17.08.2018 г. на приложените фактури описани в исковата молба, както и описани в кредитното и дебитните известия, твърдейки , че освен това тези известия показват извършени счетоводни операции, но не са фактури по които се дължат плащания.

3

Претендират се сторени съдебни разноски .

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.

79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 107 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 257/2019 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите от 8 140,65 лв., представляваща задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 11.09.2017 г. до 09.09.2018 г., ведно със законна лихва от 04.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 262,87 лв. за периода от 03.07.2018 г. до 09.11.2018 г.

С възражение от 22.07.2019 г., ответникът е оспорил вземането поради извършено плащане.

От така посоченото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният главен иск, в тежест на ищеца е да докаже съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на електрическа енергия, в това число – че ответникът притежава право на собственост по отношение на процесния имот или притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода от 10.09.2017 г. до 09.09.2018 г. е доставил реално на ответника услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които след публикуването им в един централен и един местен вестник, влизат в сила за потребителите на електроенергия, без изричното им писмено приемане.

Облигационното правоотношение възниква от факта на притежавано право на собственост или вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, като при наличие на конкуренция между двете основания, потребител на електрическа енергия се явява субектът, в чиято полза е било учредено вещно право на ползване, задължен да заплаща консумативните разноски, свързани с ползване на вещта – чл.57, ал.1 от Закона за собствеността. Правопораждащият отношенията с ищеца факт е отразен и в чл.4, ал.2 от Общите условия (ОУ) на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД (чл.98а от Закона за енергетиката), одобрени с Решение № ОУ-0592/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и допълнени с решение на регулаторния орган № ОУ-03/26.04.2010г. Съгласно ОУ на доставчика на ел.енергия потребителят – собственик или вещен ползвател, е длъжен да заплати количеството потребена енергия за съответния имот в десетдневен срок от издаване на фактурата, като неполучаването на съобщение за издадена фактура не го 4 освобождава от задължението да плати в срок, предвид общо въведеното правило, че плащането на потребената енергия се осъществява веднъж месечно. Просрочието дава право на доставчика да преустанови електрозахранването на обекта, за който не е била заплатена стойността на доставена ел.енергия, както и да начисли лихва за забава върху неплатената главница след изтичане на договорения десетдневен срок на отложено плащане (чл.19, ал.2 и ал.8 ОУ; чл.37, ал.2 ОУ и чл.42, ал.2 ОУ).