Определение № 30102 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30102 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110100246 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026г. от 11:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Производството е образувано по искова молба, с която С. П. Б., ЕГН: **********, е предявил срещу „..“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.., ап.

14, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.10, ал.1 и чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 128910 от 27.04.2021г. поради противоречие със закона, съединен при условията на евентуалност с 1 установителни искове за прогласяване на отделни клаузи в Договор за потребителски кредит № 128910 от 27.04.2021г., както следва: клаузата по чл. 7, ал.1 от договора, регламентираща фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 41%, клаузата на чл. 7, ал.4 от договора, регламентираща преференциален фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 36,99%, клаузата на чл. 10, ал.1 от договора, вр. чл. 20 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 7,80 лева плюс 0,260% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,260% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен с поръчител, както и клаузата по чл. 10, ал.2, вр. чл. 20 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 7,05% плюс 0,235% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,235% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен с поръчител за клиент при преференциални условия.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 27.04.2021 г. е сключил с „..“ АД договор за потребителски кредит № 128910, по силата на който му била отпусната заемна сума в размер на 1000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент – 36,99 % - преференциален лихвен процент – 41% - стандартен фиксиран годишен лихвен процент и ГПР – 49,65 % срещу насрещното задължение да върне общата сума от 1794,86 лв., платима на 9 месечни погасителни вноски. В чл. 20 от процесната сделка било предвидено задължение в тежест на заемополучателя в 3-дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора и отговарящо на определени условия. Съгласно чл. 10 при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство била дължима неустойка в размер на 634,50 лв., платима на девет погасителни вноски, заедно с вноските по кредитното правоотношение. Поддържа, че въпросната неустойка по естеството си представлява скрита договорна лихва с подробни аргументи, че не съдържа присъщите за неустойката функции, а чрез нея се цели кумулиране на допълнителна икономическа облага за кредитора. Навежда доводи за недействителност на процесната сделка поради противоречие с чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не кореспондира с действителния такъв и надвишава императивно установения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неустойката следва да се квалифицира като разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. Като самостоятелно основание за нищожност на кредитното правоотношение сочи и липсата на яснота как е формиран ГПР и кои компоненти се включват в тази величина, като по този начин потребителят бил лишен от възможността да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявените установителни искове. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждането на делото. В условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съответно в хипотезата на чл. 38 ЗА моли в полза на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в 2 минимален размер.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ че на 27.04.2021 г. между него и „..“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит № 128910; 2/ обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания – че неправилно е посочен размерът на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, както и заявените при условията на евентуалност основания за нищожност на клаузите по договора.

УКАЗВА на ответника, че следва да докаже фактите, на които основава възраженията си.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 27.04.2021г. между С. П. Б. и „..“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 128910, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума в размер на 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент – 36,99 % - преференциален лихвен процент – 41% - стандартен фиксиран годишен лихвен процент и ГПР – 49,65 %.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор към СГС.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4