Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 330 от 01.03.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2833/2022
Вид
Протокол № 330
Подписан
01.03.2023
В сила
01.03.2023
Състав
Цветанка Вълчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл.219, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.242, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.60, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.60 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 330 гр. Пазарджик, 28.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220102833 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата А. К. Ю. не се явява, редовно призовА. на посочения по делото съдебен адрес. За нея се явява адв. М., редовно упълномощен да я представлява с приложено по делото пълномощно.

За ответника Прокуратура на Република България, редовно призовани се явява прокурор В. Н..

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическата стрА..

АДВ. М.: Поддържам подадената исковата молба и допълнителната уточняваща молба. Така както съм написал исковата молба претенцията е за неимуществени вреди претърпени в резултат на привличането като обвиняем на моята клиентка и в резултат на участието й в наказателното дело. Това е допълнителното ми уточнение. Водя допуснатите свидетели - Н. К. Б. и Л. А.

С..

1

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е процесуално допустима, но е неоснователна.

Поддържам писмения отговор.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Твърди се в исковата молба, че от фактическа стрА. по образуваното ДП № 21/2019 по описа на VI- РУ на ОДМВР Пловдив, заведено под Прокурорска преписка 9799/2018 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив ищцата А. К. Ю. с ЕГН ********** е била привлечена като обвиняема на 30.11.2021 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, като спрямо нея е взета Мярка за неотклонение „Подписка“.

Извършени са и процесуално следствени действия- Разпит на Обвиняем и Предявяване на разследване на същата дата 30.11.2021 г. В протокола за предявяване на разследването били направени искания от назначения служебен защитник на А. Ю. да бъдат извършени процесуално-следствени действия с оглед установяване на обективната истина. Тези искания били отхвърлени от наблюдаващия прокурор. На 07.03.2022г. е направено ново Предявяване на разследване. На 13.04.2022 г. наказателното производство е прекратено.

Твърди се, че от правна стрА. Органите по разследването са образували досъдебно производство БП 21/2019 на VI РПУ Пловдив, без да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление по чл.207, ал.1 вр. чл.208 от Наказателно-процесуалния кодекс. Липсвали достатъчно доказателства и за виновността на А. Ю., за да бъде привлечена тя като обвиняем по чл.219, ал.1 от НПК. Незаконосъобразно на ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“ по чл.60, ал.1 от НПК, което е обосновало за нея определени ограничения, а именно - да изисква разрешение от съответната структура на МВР всеки път, когато напуска местоживеенето си. След като наблюдаващият прокурор е получил делото, той не е изпълнил задълженията си по чл.242, ал.1 от НПК, не е направил А.лиз на събрания доказателствен материал, не е изпълнил задълженията си по ал. 3 на същия член да извърши допълнителни действия, като събере допълнителни доказателства и едва тогава да прецени дали да прекрати делото или да направи някакво друго действие.

Твърди се, че наказателното производство е продължило малко повече 2 от една година от образуването му през 2019 г. до приключването му на 13.04.2022г. г. Този период за А. Ю. е била особено тревожен. Чувствала се е сериозно потисната, тъй като тя има чисто съдебно минало, видно от приложеното свидетелство за съдимост. Задълженията й, свързани с взетата мярка за неотклонение „Подписка“ и изобщо несигурността, която е съществувала по време на наказателното производство са се отразили изключително зле на психиката и цялото душевно състояние на А. Ю..

Нейният авторитет, самочувствие и добро име на примерен човек и отговорен родител без криминални прояви, с които е известна в обществото, неминуемо са били накърнени невъзвратимо. Всичко това е в резултат на незаконосъобразните действие на разследващите органи и най-вече на Прокуратурата на Република България, които не са извършили правомощията, които имат по закон. В резултат на това ищцата имала право на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от Закона за задълженията и договорите и настоящият иск се явява основателен в размер на 2000 лв., поради което моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, *** да заплати на А. К. Ю.. ЕГН: ********** сумата в размер на 2000 лв., представляващи неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно проведено наказателно производство, които да бъдат заплатени чрез Пощенски запис, адресиран до ищцата.

Моли да бъде освободена от заплащане на държавна такса, поради липса на средства, съгласно чл.83 ал.2 от ГПК, за което прилага декларация.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва изцяло иска на ищцата А. К. Ю., както по основание, така и по размер.

Твърди се, че към исковата молба не се ангажират от ищцата А. К. Ю. никакви писмени доказателства, от които да се установи наличието на претърпени неимуществени вреди, като пряк резултат от действията на Прокуратурата. В тежест на ищцата е да докаже по безспорен начин твърдените вреди. Не се сочат доказателства в подкрепа на изнесените 3 твърдения за негативни последици - тревожност, чувство на потиснатост, несигурност, които съществували по време на наказателното производство и които се отразили изключително зле на психиката и цялото душевно състояние на ищцата и твърденията за невъзвратимо накърняване на авторитета, самочувствието и доброто име на примерен човек и отговорен родител, с които ищцата била известна в обществото.

Твърди се, че не се прилага медицинска или друга документация и не се извличат каквито и да било преки и косвени данни за съпричастност на Прокуратурата към твърдяното състояние на ищцата А. К. Ю..

Сочи се, че към исковата молба не са ангажирани никакви доказателства за това, че прокурорския акт, с който е прекратено досъдебното производство №21/19 год. по описа на Шесто РУ-Пловдив е придобил стабилност.

Твърди са, че за воденото наказателно производство срещу А. К. Ю. са били налице предпоставките за образуването му, съгласно НПК. След образуване на досъдебното производство са били предприети действия по разследване, необходими за разкриване на обективната истина. По време на досъдебното производство са били събрани доказателства, които са обосновали повдигане на обвинение спрямо А. К. Ю. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, ето защо такова обвинение е било предявено на ищцата с постановление от 30.11.2021г. на разследващ орган при шесто РУ-Пловдив.

Действията по разследване в досъдебното производство са били извършени по реда предвиден в НПК и не са ограничили по никакъв начин правата на А.

К. Ю., нито са накърнили доброто й име.

Твърди се, че с два протокола за предявяване на разследване от 30.11.2021г. и от 07.03.2022г. разследващия орган при РУ-Пловдив е предявил материалите по делото на ищцата и нейния защитник, след което, с постановление от 13.04.2022 год. досъдебното производство по преписка вх.

№ 9799/18 год. на РП Пловдив и ДП№ 21/19 год. по описа на шесто РУПловдив е било прекратено от прокурор при РП-Пловдив, за престъпление по чл.183 ал.1 от НК при условията на чл.243 ал.1 т.1 във вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като на същата дата е отменена и мярката за неотклонение „Подписка“.

За да прекрати производството наблюдаващият прокурор е приел, че не е налице престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като не са изпълнени 4 елементите на престъпния състав от субективна стрА..

Твърди се, че не е налице незаконно обвинение спрямо А. К. Ю..

Обвинението е предявено при спазване на изискванията на действащия НПК, а представителя на Прокуратурата се е произнесъл със съответния акт.

Ищцата А. К. Ю. е привлечена в качеството на обвиняемо лице на 30.11.2021 год. като наказателното производство е прекратено с постановление на прокурора на 13.04.2022 год. Т.е наказателното преследване е продължило в разумен срок, като ищцата е имала качество на обвиняем само за период от 4 месеца и 13 дни. Наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза. Твърденията и ангажираните доказателства налагат извод за нисък интензитет на провежданите процесуални действия с участието на ищцата. Обвинението по чл.183 ал.1 от НК не е за тежко умишлено престъпление, ищцата е била с най-леката мярка за процесуална принуда „Подписка“. Освен това не са приложени по делото писма отправени до МВР съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 от НПК, което на практика означава, че А. К. Ю. не е търсена от полиция за контрол по изпълнение на мярката за неотклонение.

Твърди се, че в случая вследствие евентуални действия на Прокуратурата на Р.България ищцата А. К. Ю. не е понесла никакви ограничения, както в правата си, така и в правото си на свободно придвижване и личен живот, тъй като спрямо нея по време на разследването по досъдебното производство е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.

Сочи се, че Закона за отговорност на държавата и общините за вреди предвижда, че Прокуратурата отговаря за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия. В случая не е налице виновно поведение на Прокуратурата, тъй като извършените действия и издадени актове са били съобразени със събраните доказателства и нормите на НК и НПК. В конкретния случай, ако изобщо има някакви причинени вреди, то те не са от действия на Прокуратурата на Р.България, а от други обстоятелства, поради което в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ и ако изобщо има някакви вреди, то те са по изключителна вина на ищцата А. К. Ю.. По отношение на посоченото в исковата молба, към настоящия момент претенциите се базират единствено 5 на твърдения за водено досъдебно производство срещу ищцата, приключило с постановление за прекратяване.

Твърди се, че размерът на претендираните неимуществени вреди от 2000 лв. е прекомерно завишен и не съответства, както с принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД, така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява негативните последствия върху личността и психиката на лицето срещу което е упражнена наказателната репресия, както и отражението на същата върху приятелския кръг и семейната среда. Взема се предвид и колко време е продължило наказателното производство и какви ограничения са били наложени на лицето.

Твърди се, че претендираните вреди не съответстват и на икономическия стандарт в Р. България, в разрез са с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ и не съответстват на принципа за справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД.

Твърди се, че изложените обстоятелства в исковата молба на А. К. Ю. не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. В случая следва да се има предвид, че липсва каквато и да било принуда от стрА. на прокурорските органи.

Сочи се, че е направеното искане от ищцата А. К. Ю. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, като тази претенция е само формулирА., без представяне на никакви доказателства и без посочване на размер в исковата молба. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да се присъжда при отхвърляне на иска или да превишава минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В отговора се заявява, че ще се ползват от поисканото от ищцата за приобщаване към доказателствения материал на приключилото срещу нея наказателно производство по ДП№21/2019г. по описа на шесто РУ-Пловдив, ведно с преписка вх.№9799/2018г. по описа на РП-Пловдив. След запознаване със съдържащите се в него материали и евентуални разпити на свидетели, при преценка, ще се направи искане ищцата да даде лично обяснения за обстоятелствата по делото.