Решение № 260354 от 29.09.2021, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260354/29.9.2021г. 29.09.2021 година град Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав

На 21.09.2021 година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Марина Христова при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело № 482 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от С.К.Д. против П.С.Д., с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв./част от равностойността на 10 000 паунда/ предоставен заем по време на брака между страните/, евентуално да бъде осъден ответника да заплати на ищцата същата сума като получена без правно основание, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи. През времетраене на брака им ищцата живеела и работела в чужбина с цел покриване разходи на семейството. Била предоставила на ответника пълномощно с право да тегли суми от валутната й сметка.

В началото на месец март 2017 год. съпругът й я уведомил по телефона, че искал да започне работа като шофьор на ТИР, като искал да си закупи собствено МПС. За целта следвало да си регистрира и фирма. Обяснил, че иска ищцата да му даде заем в размер на 10 000 паунда. Уговорили се той да изтегли сумата от валутната сметка на ищцата и след една година, когато работата му потръгне да й върне сумата. По телефона съпругът й я уведомил, че е изтеглил сумата. На следващата година през месец март ищцата започнала да си търси парите, но ответникът не й вдигал телефона, лъжел, че ще върне парите всеки момент докато през лятото на 2018 год. била уведомена, че е пуснал молба за развод, че има любовница и двамата са пропилели спестяванията й. Категорично отказал да върне сумата от 10 000 паунда с мотив , че няма пари, както и че е продал камиона. В банката установила, че на 10.03.2017 год. съпругът й превел от нейната сметка по сметка на дружеството си „***“ЕООД сумата от 10 000 лв. , което станало с цел да спести такси от теглене на сумата в брой. В платежното нареждане като наредител била вписана ищцата, но същото било подписано от ответника. Левовата равностойност на предоставения заем била 20 000 лв., които ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати. Евентуално се иска осъждането му да й заплати сумата като получена без основание.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.Безспорно било обстоятелството, че ответникът е наредил извършването на превод от сметката на ищцата по сметка на дружество, на което тогава е бил собственик. Спорно било обаче основанието на което е извършен превода,като единствено предаването на сумата не водело до извода, че е дадена в заем.

Посоченото основание не фигурирало и в преводното нареждане.

В с.з. исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалния й представител.

Ответникът чрез особения си представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетото копие от решение по гр. дело №***/2018 год. на ЯРС, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен на осн. чл. 49,ал.3 от СК.

Прието е нареждане за кредитен превод в ОББ, видно от което на 10.03.2017 год. от сметка с титуляр С.К.Д. е преведена по сметка на „***“ЕООД сумата от 10 000 паунда. В законоустановения срок ответникът не е оспорил, че е положил подпис като наредител по силата на предоставено му от титуляра на сметката и прието като доказателство по делото пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 28.10.2016 год.

От приетата справка от ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на горепосоченото дружество е ответникът П.Д.. С договор от 06.12.2017 год. последният е продал на трето лице 100 % от капитала на дружеството.

По искане на ищцата по делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че левовата равностойност на 10 000 паунда към 10.03.2017 год. е 22 416, 40 лв. Потвърждава и извършения на 10.03.2017 год. превод от сметка във валута на ищцата.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. Х. посочва, че познава страните отдавна. Твърди, че в началото на 2017 год. ответникът е решил да закупи товарен камион. Свидетелят присъствал на разговора между него и съпругата му, в който П. поискал да му прати пари, за да купи камиона, а после му споделили, че са се разбрали тя да му прати пари , а той за една година да й ги върне. С. имала сметка в паунди, а на ответника била дала пълномощно за тази сметка. На 10.03.2017 год. свидетелят отишъл с ищеца до ОББ. След разговор със служителката в банката и с цел да избегнат големи такси и комисионни П. направил трансфер към фирмата си, а оттам превел парите на фирмата продавач на камиона и заминал за В., за да изповядат сделката. П. продал камиона след няколко месеца, но свидетелят разбрал от негови приятели, че така и не й върнал парите. През 2018 год. и самата С. споделила, че П. не й върнал парите.Това били лични пари на С., която работела в А., а той не работел никъде.

Св.

К. посочва, че П. почти ежедневно посещавал офиса й и много се запалил да си купи камион, но нямал парите. С. имала пари по банковата си сметка, работела на 2- 3 места в А.. П. имал пълномощно от С. за сметката, но когато решил да си купи камиона се касаело за по-голяма сума и той излъгал С. за действителната стойност, защото му трябвали пари за други нужди. С. му била поставила ултиматум да й върне парите. Това го знаела от П.. Той оперирал с нейната сметка, за да може да се грижи за детето им, затова имал и пълномощно. За закупуването на камиона му трябвало време да я убеди да му даде парите и дори се притеснявал дали ще може за една година да й ги върне, често питал свидетелката по колко се печели от курс и т.н. Свидетелката знаела, че става въпрос за сумата от 10 000 паунда, които все още не е възстановил.

Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД , евентуално съединен с иска по чл. 55,ал.1, предл. 1