Решение № 142 от 05.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Плевен, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430106856 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., против Р. Д. М., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите: сумата от 1799.40лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2022г. до 30.06.2023г., лихва върху главницата в размер на 93.03лв. за периода от 04.07.2022г. до 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 07.08.2023г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за изпълнение № ***/***г. по ч.гр.д. ***/20***г. на ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена и 1 това обстоятелство поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия в апартамент на адрес ***, аб. № ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.

В срока за отговор ответникът заявява, че исковете са допустими, но неоснователни за цялата претендирана сума. Твърди, че от 10 години живее постоянно в чужбина и имотът е необитаем и в него не е консумирана ТЕ.

Твърди, че при проверка на 08.03.2024г. при посещение на имота и в присъствието на длъжностни лица от топлинния счетоводител Техем Сървисис ЕООД е констатирана липса на ТЕ от контролните уреди и от водомера в имота. Признава дължимост на компонент, който не е включен в претенцията – такса мощност.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. ***/20***г. по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал на 07.08.2023г. пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Р. Д. М. за заплащане на суми за доставена ТЕ на адрес ***. Съдът е издал Заповед за изпълнение № ***/***г. за посочените в заявлението суми, която е връчена на длъжника по реда на чл.

47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 15.11.2023г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен на 06.12.2023г., в законоустановения едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го е приел за допустим.

Не се спори по делото, а и от представения нотариален акт за собственост № ***, т. ***, д. ***/***г. на *** и удостоверения за наследници на титулярите по акта *** и ***, е видно, че процесното топлофицирано жилище е придобито по наследство от ответника Р. Д. М.. От представеното извлечение от сметка, 12 бр. фактури и 3бр. дебитни известия за процесния период и таблица по пера на главницата на аб. № *** с адрес ***, се установява, че през процесния период от 01.02.2022г. до 30.06.2023г. е била начислена сума в общ размер на 1799.40лв., която е за отопление с ИРУ – 593.13лв., без ИРУ – 61.87лв., за ТЕ, отдадена за сградна инсталация – 145.46лв., БГВ – 936.04лв., корекция – 8.90лв. и за дялово разпределение – 2

54.00лв., а лихвата за периода от 04.07.2022г. до 01.08.2023г. е изчислена в размер на 93.03лв. По делото е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, и съгласно която сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция и до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период, извършеното дялово разпределение за имота е направено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване, и разлики в изчисленията на топлинния счетоводител не са констатирани. Вещото лице също така е констатирало, че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер, който е преминал изискващите се държавни проверки, а монтажът му е извършен съгласно изискванията на производителя. Ищецът е уточнил, че съгласно подаваните данни от топлинния счетоводител, сумите за БГВ за периода 30.04.2022г. – 30.06.2023г. са служебно начислявани, т.к. ответникът не е осигурявал достъп до имота за отчет на водомера и не е имало дистанционно отчитане, поради което начислената сума за БГВ за този период е било в съответствие с разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Самият ответник е представил по делото част от протокол от дата, следваща исковия период – 08.03.2024г., от който е видно, че в имота са монтирани 4 разпределителя и нов водомер, като старият водомер е бил счупен. По делото е представен протокол от ОС на ЕС в ***, за избор на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД за дялово разпределение от ***г., и Договор между тези страни от ***г., като именно това дружество е вписано и във всяка една от фактурите, издадени на ответника за исковия период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Безспорно се установява, че за исковия период - 01.02.2022г. до 30.06.2023г., ответникът е бил собственик на имота, за който се претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Собствеността върху топлофицирания имот придава на собственика качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на 3 топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила, представени са по делото още в заповедното производство, и няма данни да са оспорени от ответника, независимо от възраженията. Въз основа на презумпцията, че всеки следва да познава закона и твърденията за незнанието му не създава права, следва да се отбележи, че съгл. чл. 150 ал. 2 от ЗЕ, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В този смисъл, липсва възражение от страна на ответника, че се е възползвал от правото си по ал. 3 на същия член да внесе при ищеца заявление със специални условия, различни от тези в ОУ. Същевременно следва да се отбележи и че на интернет страницата на ищеца са публикувани ОУ както за стопански, така и за битови абонати, всеки един клиент може да се запознае с тях и на интернет страницата на

КЕВР https://www.dker.bg/bg/toploenergetika/obschi-usloviya-3.html, като не е необходимо абонатът да търси брой на вестник, в който те са публикувани.

Ирелевантен е въпросът и за съществуването на индивидуален договор между страните - договорните отношения възникват на основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Установи се безспорно от изготвената по делото СТЕ, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Установи се, че има и избран от ОС на ЕС и топлинен счетоводител на сградата – ЕС и това е ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, на базата на чиито изчисления е начислявана и ТЕ за абонатния номер. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по 4 смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.

Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно и обосновано, няма възражения, че същият не съществува, и че е търпял промени във времето, още повече, че при липсата на лично призоваване на ответника е явно, че няма кой да допусне вещото лице до имота. Поради горното, съдът приема, че от всички събрани доказателства в тяхната цялост, по делото се доказва, че за исковия период е имало потребление в имота на ТЕ в общ размер на 1799.40лв., като тази главница е дължима от ответника, като собственик на топлофицирания имот. Тежестта на доказване на плащането на сумите за исковия период или в хода на делото, е на ответника, но в случая не се твърди такова.

При съобразяване на разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените в заповедното производство Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници възлиза в общ размер на 93.03лв. за периода от 04.07.2022г. до 01.08.2023г.

Именно поради тези уговорки в ОУ на ищеца, покана за плащане не е била необходима, т.к. при наличие на срок за плащане, самият срок кани длъжника да заплаща дължимото потребление. Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че исковете са изцяло доказани и като такива следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство, възлизащи на 37.84лв. - държавна такса, 160.00лв. - депозит за експертиза, и 100.00лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 297.84лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските, направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 87.84 лв.

Воден от горното, съдът

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Р. Д. М., ЕГН **********, Д Ъ Л Ж И на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, следните суми: 1799.40лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2022г. до 30.06.2023г., лихва върху главницата в размер на 93.03лв. за периода от 04.07.2022г. до 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 07.08.2023г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2463/08.08.2023г. по ч.гр.д.

***/20***г. на ***..

О С Ъ Ж Д А Р. Д. М., ЕГН **********, ДА

ЗАПЛАТИ на

ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски в исковото производство в размер на 297.84лв., и разноски по ч.гр.д. № ***/20***г. на *** в размер на 87.84 лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6