Решение № 588 от 28.12.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. К., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20225140101502 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба, с която в законоустановения срок и съгласно указанията, дадени по ч.гр.д. № ******* по описа на PC-К. депозират настоящия установителен иск на основание чл. 422 ГПК. Молят за решение, с което съда да приеме за установено, че ответникът С. З. С., ЕГН **********, дължи на ищеца „С. К.“ ООД, ЕИК *******, следните суми:- главница: 1000 лв. - съгласно договор за заем № ******* от 20-09-2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението възнаградителна лихва: 186.78 лв. - дължимата и неплатена за периода от 20- 09-2021 г. до 20-05-2022 г. договорна неустойка:

901.22 лв. - дължимата и неплатена за периода от 20- 09-2021г. до 20-05-2022 г. законна лихва за забава: 68.15 лв. - дължимата и неплатена за периода от 01 - 12-2021 г. до 01-06-2022Г. неустойка за забава: 250 лв., дължима и неплатена, начислена еднократно на 01-022022г. В молбата се сочи, че договор за паричен заем № ******* от 20-09-2021 г. между С. З. С., ЕГН:

**********, и „С. К.“ ООД, ЕИК: ******* бил сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Договорът за заем бил сключен 1 съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По този начин Заемателят обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „С. К.“ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит били описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които Заемателят съгласно се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „С. К.“ ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, били в Погасителен план към договор за заем № *******.

Твърдят, че сумата била получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума (вж. чл. 4, ал. 1 от Договора). Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № ******* PC-К. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.

Длъжникътдепозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе суми. Сочи се, че между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят - „С. К.“ ООД е изплатил на заемателя - С. З. С., сумата от 1000 лв., а от своя страна ответникът се е задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата била изплатена на клиента в деня на сключване на договора като договорът служел за разписка за получената/предадената сума - чл. 4, ал. 1 от Договора. Прави възражение за недължимост, в условията на евентуалност - за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна в заповедното производство.

Прави възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Претендират разноски в заповедно и исково производство, включително юрископсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В срока по чл.131 от ГПК ответника подава 2 отговор на исковата молба чрез процесуален представител адв.Н. И., в който счита, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна, като оспорва претенциите изцяло по основание и размер, поради следните аргументи: Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и доверителя му, въз основа на което да се претендира процесната сума. Счита, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит, тъй като договорът за заем бил вид реален договор, то не е достатъчно само съгласието на страните, за да счита същия за сключен, а следва и сумата предмет на договора да бъде реално предадена. Оспорва кредитора да е предоставил на доверителя му сумата в размер на 1 000 лв. - предмет на процесния договор. Твърди, че процесния договор за потребителски кредит бил в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити па договорите за потребителски кредит. Сочи, че в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите е посочен срок на договора за кредит.

Счита, че такъв няма в процесния договор. Същият съдържал единствено погасителен план на вноски, което не можело и не следвало да се тълкува като срок на договора. Сочи, че е грубо нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска. Твърди, че нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен план ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част лихва, и каква част - такса за обслужване па кредита. В тази връзка счита, че в случая ирелевантен бил фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита.

Не било ясно също дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имали съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им щяло да служи неизплатената част от главницата. Твърди, че процесният договор бил в 3 нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20. 23 н 24 ЗПК. Същият не съдържал клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липса реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване. Счита договорът за потребителски кредит за недействителен. Счита, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по заема, и то ако е предявил изричен иск с правно основание чл. 55/ЗЗД. Оспорва начисленият лихвен процент по процесния Договор за потребителски кредит, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Счита, че клаузата за неустойката е нищожна, тъй като представляващата на пръв поглед неустойка за неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва. Освен това така уговорена, неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за заемодателя. Сочи, че видно от процесния договор ангажиментът за заплащане на неустойка е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Изключването на неустойката от годишния процент на разходите представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Това от своя страна, освен нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е нарушение също и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ 4 следните елементи: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото. Задължението за заплащане на лихва за забава е акцесорно спрямо задължението за плащане на главното парично задължение - главницата по процесния договор. В случая, наличието на главно парично задължение е недоказано и неоснователно, следователно неоснователна се явява и претенцията за заплащане на лихва за забава. Счита, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за заемодателя.

Освен това счита, че по правилата на чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение. Сочи, че прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираните към ищеца суми за главници и лихви, тъй като същите касаят период, надхвърлящ законоустановения общ петгодишен и тригодишен давностен срок, през който не са предприети необходимите действия за събиране на вземането. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна исковата претенция на ,,С. К.“ ООД, ЕИК ******* срещу доверителя му С. З. С., с ЕГН **********. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, съгласно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът, като обсъди представените по делото писмени доказателства в заверени копия на: договор за потребителски кредит № ******* от 20.09.2021 г., погасителен план към договора за кредит с № *******, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за сключване на кредит, общи условия по договор за потребителски кредит, тарифа на таксите за допълнителните услуги, предоставяни от ,,С. К.“ ООД, както и заключението по неоспореното и прието заключението на вещото лице, изготвило ССчЕ, намира предявените искове за частично основателни и доказани.

От приложеното ч.гр.д. № ******* по описа на КРС се установява, че със заповед № *******06.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът С. З. С. с ЕГН ********** от гр.К. , ******* да ЗАПЛАТИ на кредитора „С. К.“ООД с ЕИК ******* със седалище 5 и адрес на управление гр.С., ******* с управител Н. П. П. , тел.: ******* следните суми: сумата 1000,00 лева – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № ******* от 20.09.2021г., както и сумата от 186.78 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.05.2022г, както и сумата от 901.22 лева – договорна неустойка за периода от 20.09.2021г. до 20.05.2022г., както и сумата от 68.15 лева законна лихва за забава за периода от 01.12.2021г. до 01.06.2022г., както и сумата от 250.00 лева – еднократна неустойка , начислена на дата 01.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.07.2022г. до окончателното й изплащане , както и направените по делото разноски от 48.12 лева внесена държавна такса и 260.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е оспорил в срок дължимостта на присъдените суми, поради което с разпореждане на съдията докладчик от 07.11.2022г. е разпоредено да се изпълни процедурата по чл.

Разпечатката съдържа 19 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51b3b1db-4329-41b3-a4cf-c21e158878fa