Определение № 265 от 29.01.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2111/2025
- Вид
- Определение № 265
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2, изр.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 265 гр. Бургас, 29.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502111 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частната жалба (наименована молба) на Д. К. Д. от ***, чрез адв. Димитър Гърков от АК Ловеч против Определение №844/18.11.2025 г. по гр.д.148/2025 PC Айтос.
С посоченото определение съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 277 /03.11.2025 г., в частта относно разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, като са изложени оплаквания, че то не е съобразено с актуалната съдебна практика, в частност на ВКС (Определение №3704/16.07.2025 по дело № 2436/2025), съгласно която при опрелеляне размера на алвокатското възнаграждение следва да се съобрази положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия; броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики; пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална зашита по подобни дела.
Твърди се, че в случая адвокатът на жалбоподателката е защитил интересите й компетентно и отговорно, поради което следва да получи адекватно възнаграждение за възмездяване на положения от него труд.
Изложени са съображения, че ответното дружество продължава да предлага на потребителите заеми със скрито оскъпяване, въпреки санкциите от КЗП в края на 2024 г. и единствената защита на потребител, чийто права са нарушени с подобен договор за заем е чрез сезирането на съда, за което на практика следва до ангажира компетентен в тази материя адвокат, който да 1 осъществи достатъчно добра защита на клиента си. Сочи се, че намалянето на адв.възнаграждение би довело до демотивиране на адвокатите да работят в тази насока и да защитават правата на потребителите.
На второ място се твърди, че при своевременното представяне на доказателства за регистрация на адв.Гърков по ЗДДС, неправилно първоинстанционният съд е счел, че ДДС върху заплатеното адв.възнаграждение е недължимо. В тази връзка се твърди, че с Решение от 23.10.2025 по дело С-744/23 СЕС вече окончателно е решен въпросът дали е дължимо ДДС или не при защита по чл.38 ЗА.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното определение и да присъди допълнително 416.29 лв, явяващи се добавък към възнаграждението до размерите по Наредбата и ДДС към тях.
Не се сочат нови доказателства.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:
С решение № 277 от 03.11.2025 г. първоинстанционният съд е осъдил „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201253421 на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на ищцата и частен жалбоподател в настоящото производство Д. сумата от 1 034,65 лв - недължимо платена по договор от 21.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 11.02.2025 г.; сумата от 3 184,40 лв - недължимо платена по договор от 19.09.2020 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда - 11.02.2025 г.; както и съдебни разноски в размер на 168,76 лв за заплатена държавна такса. Със същото решение съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адв.
Димитър Гърков на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, адв.възнаграждение в размер на 450 лв. В мотивите на решението, по повод дължимото на процесуалния представител на ищцата адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът е изложил съображения, че го определя в размер на 450 лв по справедливост с оглед степента на фактическа и правна сложност на спора и наличие на изобилна практика по въпроса. Съдът е посочил, че не са налице основания за присъждане на ДДС върху адв.възнаграждение, като се е позовал на Определение № 917/02.05.2023 г. на ВКС, постановено по к.гр.д.№ 1323/2023 г.
По повод подадена от ищцата чрез адв.Г. в срока по чл.248, ал.1 ГПК молба за изменение на решението в частта на разноските и за увеличаване размера на присъденото присъдено адв.възнаграждение до претендирания размер със Списъка по чл.80 ГПК - 866,29 лв с ДДС, с обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в частта на разноските, като е посочил, че при присъждане на адв.възнаграждение в размер на 450 лв се е съобразил с направено възражение за прекомерност от ответната страна.
Изложени са пространни мотиви относно разликата между допълване на решението по чл.250 ГПК и изменение на решението в частта на разноските на основание чл.248 ГПК.
Изложени са съображения, че в решението си съдът обстойно е обсъдил защо се присъжда по-ниско от претендираното възнаграждение за предоставената услуга, а именно - наличие на изобилна съдебна практика 2 съпоставена със скромната по обем искова молба и представени доказателства от представителя на ищцата. Посочено е, че съдът не е длъжен да изчислява или да присъжда ДДС върху адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. Позовал се е на Определение № 917/02.05.2023 г. по ч.гр.д.1323/2023 на ВКС.
Съдът намира обжалваното определение за неправилно по следните съображения:
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл.когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС.
Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл.267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, на основание чл.38, ал.2, изр.1 от ЗАдв., съдът не може да определи следващото се на основание чл.38, ал.2, изр.2, вр.чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл.36, ал.2, изр.2 от ЗАдв. (съгласно която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован), с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. Предвидените размери нямат обвързващ съда характер, но могат да служат като ориентир при определяне справедлив размер на адвокатско възнаграждение.
Съгласно непротиворечивата актуална съдебна практика, при надлежно заявено възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните изисквания по чл.78, ал.5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят нормативния предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита на предявени лични или имуществени права по гражданско/търговско правоотношение. Над този разумен размер страната, която незаконосъобразно е предизвикала съдебен спор, не отговаря, тъй като би била прекъсната причинното-следствената връзка между нейното противоправно поведение (несъответното на закона и добрите нрави извънпроцесуално или съдебно поведение на страната в процеса) и заплатеното по-високо адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита, при осъществяване на т.нар. процесуален деликт. Съгласно т.3 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато съдът е сезиран с възражение по чл.78, ал.5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по3 ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В определение № 150 от 16.01.2025 г. по к.т.д.№ 2767/2024 г. по описа на ВКС, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, са изброени примерни критерии, които съдът да приложи при определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото: брой на страните и тяхното процесуално качество; предмет на правния спор (дали са предявени един или няколко искове, вкл.при начално и последващо обективно и субективно съединяване на исковете); брой и вид на релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или предмета на делото; наличие на константна, вкл. и задължителната съдебна практика; вид и обем на търсената съдебна защита (в този случай релевантен е и размерът на материалния интерес); вид и брой на извършените процесуални действия, вкл.брой и вид на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложени процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; брой и вид на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики; и пр.
В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на потребител (кредитополучател по договор за потребителски кредит) за осъждане на кредитодателя да да заплати на ищцата на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от общо 4 219,05 лв, за която сума се твърди, че ищцата я е платила на ответното дружество при изначална липса на основание поради недействителността на договора.
След подадения от ответника отговор на исковата молба, процесуалният представител на ищцата е депозирал писмена молба, с която съобразно дадените му от съда указания, е изложил подробни съображения във връзка с твърденията си за недействителност на договора за потребителски кредит – неточно ГПР поради невключване в него на предвидената в договора неустойка; оскъпяване на кредита със сума по допълнителен договор за гаранция, сключен между кредитополучателя и посочено от кредитора дружество.
След служебно назначаване на съдебно-счетоводна експертиза от съда, с писмена молба ищцовата страна е поставила допълнителни въпроси към вещото лице.
Процесуалният представител на ищцата – адв.Гърков, не се е явил в нито едно от проведените 4 открити съдебни заседания, но е представял писмени становища. Експертизата е заличена от съда поради непредставяне от ответника на намиращите се при него документи, необходими за изготвяне на експертното заключение.
С нарочна писмена молба ищцата е поискала присъждане на съдебни разноски, както и определяне на адв.хонорар на адв.Гърков на основание чл.38, ал.2 ЗАдв с включен ДДС. Към молбата са приложени Списък на разноските по чл.80 ГПК (в който е включено претендирано адв.възнаграждение в размер на 866,29 лв с ДДС) и удостоверение за регистрация на адв.Гърков по ЗДДС.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е 4 уважил изцяло предявения иск, като е присъдил на ищцата направените от нея съдебни разноски за заплатена държавна такса, а на адв. Димитър Гърков - на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, адв.възнаграждение в размер на 450 лв, по повод на което изрично е посочено, че е без ДДС, тъй като при определяне на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.ДДС не се присъжда.
Разпечатката съдържа 32 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51b39252-3920-43ec-a21b-48fcb4e3c67a