Решение № 738 от 18.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220100475 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С. П. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“К. Ч.“№30, ет.2, ап.3 чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М. със съдебен адрес град С., бул.“А. С.“№125-2, ет.5, офис 5.3 против „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район И., ул.“Н.“№25, ет.5, представлявано от Б. К. Б., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 03.05.2022г. страните са сключили договор за кредит №300810039, по който ищцата е получила от ответника заем в размер на 250лв. при ГЛП 39.78% и ГПР 32.72%. След изтичане на срока на договора ищцата е следвало да върне сума в размер на 350 лв. като в тази сума са били включени такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 75лв. и такса за експресно обслужване в размер на 37.50лв.

Твърди се, че процесният договор за кредит е нищожен поради неправилно посочване на ГПР. В договора изрично е посочено, че ГПР е 32.72%, но в чл.10 от договора – ал.1 и ал.2 са включени два вида такси-такса за бързо разглеждане на искането и такса за експресно обслужване по кредита, които такси по естеството си представляват такси за отпускане и усвояване на кредита, а на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо в договорите за потребителски кредит да се уговарят „ заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка се сочи, се въпросните клаузи е следвало да бъдат включени в ГПР , което автоматично води до неговото увеличаване, имайки предвид, че общия размер на двете такси възлиза на 112.50лв.при отпуснат кредит с 1 главница 250лв. Това водело до неправилно посочване на ГПР , поради непосочване в договора на всички компоненти, които го формират. По този начин се създавало неяснота които точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредита.

Твърди се, че кредиторът е нарушил императивната норма на чл.11, ал.1,т.10 във вр.с чл.19, ал.1 от ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР , тъй като незаконосъобразно не бил включил двете посочени по-горе такси в общ размер то 112.50лв.

При това положение според ищцата търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР , което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от процесния договор има съгласно чл.22 от ЗПК за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Твърди се, че по процесният нищожен договор ищцата е заплатила сумата от 8.29 лв. възнаградителна лихва , която се явява платена пир липса на основание и поради това подлежи на връщане.

Моли се съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с чл.11, т.10 от ЗПК сключения между страните договор за кредит №300810039 и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 8.29лв., представляваща платена при липса на основание по клауза за заплащане на възнаградителна лихва по договор за кредит №300810039, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. От пълномощника и е подадена молба, с която се поддържат предявените искове. Моли се да се отдели като безспорно обстоятелството, че ищцата е заплатила по процесния договор възнаградителна лихва в размер на 8.29лв.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище вх.№13363/12.05.2025г, именувано отговор на исковата молба ,в което се оспорват твърденията в исковата молба. Сочи се, че изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР , което е сторено в процесния договор. Според ответника допълнителните доброволни действия „ бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“ не следвало да се калкулират в ГПР , тъй като не попадали в обхвата на „ общ разход по кредита за потребителя. Ищцата като страна по договора сама пожелала да се възползва от тези допълнителни действия, които не са били задължително условие за получаване на кредита, поради което и не са подлежали на включване в ГПР. Според ответника неправилно било разбирането на ищцата, че действията „ бързо разглеждане“ и „ експресно обслужване“ са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Ответникът признава факта, 2 че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила сумата от 8.29лв. за погасяване на възнаградителна лихва.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази доводите на страните, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 03.05.2022г между „Б. Е. Д. К.“ООД в качеството на кредитор и С. П. П. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит№300810039, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 250 лв. срещу насрещното задължение на кредитора да върне сумата от за срок от три месеца на две месечни погасителни вноски всяка в размер на 131.25лв. при ГЛП в размер на 39.78% и ГПР в размер на 32.72%. В чл.10, ал.1 от договора страните са уговорили заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 75лв., платима на 20.05.2022г. В чл.10, ал.2 от договора е уговорено заплащане на такса за експресно обслужване по кредита в размер на 37.50лв., дължима на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска.Съгласно чл.10, ал.3 от договора размерът на общо дължимото по кредита е 375лв. при следния погасителен план : на 20.05.2022г.-75лв., на 20.06.2022г. 150 лв. и на 20.07.2022г. 150лв.

С доклада си по делото съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 8.29лв. възнаградителна лихва по процесния договор.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Съдът е сезиран при обективно кумулативно съединяване с установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 , предл.1 от ЗЗД във вр.чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11, ал.1,т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №300810039 от 03.05.2022г и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8.29лв., представляваща платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №300810039 от 03.05.2022г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата .

По установителния иск съдът намира следното:

Същият е допустим, тъй като с оглед заявените от ищцата фактически твърдения за нея е налице правен интерес от търсената установителна защита. С установителния иск за нищожност се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение.Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, когато договорът поражда задължения, за да се внесе яснота в отношенията между страните като се установи с влязло в сила решение, че между тях не 3 съществува определена правна връзка. Предявеният установителен иск е допустим правен способ за предявяване нищожност на договор или отделна негова клауза и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. Ето защо този иск следва да бъде разгледан по същество.

По същество искът е основателен по следните съображения:

За да бъде уважен предявения установителен иск ищцата следва да установи наличието на договор за заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност.

В тежест на ответника е да докаже валидност на договора и оспорените клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване на правата и интересите на потребителя.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „ „Б. Е. Д. К.“ООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства , които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че ответното дружество предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.Безспорно е, че ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.

Процесният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит , поради което за неговата валидност и последици са приложими изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит/ЗПК/ и общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на заявеното от ищеца основание.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон/ЗПК/ , е нищожна. Конкретните нарушения на закона са предвидени в чл.19, ал.5 и чл.22 от ЗПК. В чл.19, ал.4 от ЗПК е указано, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, тоест повече от 50%, а според забраната в ал.5 на същия член, клаузи в договор, надвишаващи, определените по ал.4, се считат за нищожни.

Според чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1т.712 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и 4 за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.В съображение 24 от същата Директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.