Решение № 1563 от 18.12.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. Велико Търново, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА Д. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА Д. Гражданско дело №

20234110100670 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В. Ю. Ч. и И. Ю. Ч., чрез адв. М. М. – ВТАК, срещу Г. З. Ч. кумулативно , субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството. Процесуалният представител на ищците по делото развива съображения, че същите са наследници по закон – синове на Ю. В. Ч., бивш жител на град Велико Търново, починал на 20.10.2022 година.

Посочва, че ищците са приели наследството, останало от наследодателя им по опис, който е вписан в особената за това книга, водена при ВТРС. Твърди, че приживе наследодателят на ищците се е разпоредил безвъзмездно, чрез договор за дарение, обективиран в НА № 70, том I, рег. № 3041, дело № 124 от 2017 година на нотариус С.

Колева, рег. № 611 при НК на РБ, в полза на своята майка с недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, у***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град Велико Търново, подробно описан в исковата молба. Навежда доводи, че с така извършеното разпореждане е накърнена запазената част на ищците от наследството на техния наследодател. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат възстановени на ищците запазените им части от наследственото имущество, описано в исковата молба.

Направено е искане да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника оспорва изцяло предявените по делото искове. Посочва, че действително ищците са синове на починалия й син – Ю. В. Ч. и като такива се 1 единствените му наследници по закон, че са приели наследството по опис, както и че наследодателят на ищците се е разпоредил в нейна полза с посочения в исковата молба недвижим имот. Оспорва обаче, че при приемането по опис на наследственото имущество, ищците не са посочили сумата в размер на 600.00 лева, получена от тях от ПОК „Доверие“. Навежда възражение, че договорът за дарение е привидна сделка и същата прикрива договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за минали и бъдещи издръжка и гледане. Посочва, че наследодателят на ищците и син на ответницата е страдал от нелечимо автоимунно заболяване, като през 2013 година е освидетелстван с 95 процента инвалидност с чужда помощ. Твърди, че от 2011 година Юри Ч. е на инвалиден стол и от тогава до смъртта му единствено ответницата е полагала грижи за него, като му е осигурявала му храна, лекарства, хигиенни и всички необходими грижи. Посочва, че в апартамента, в който са живели, ответницата е поставила парапети, малка и голяма рампа. Закупени са електрическо болнично легло за 1 600 лв., антидекубитален дюшек с компресор за 220 лв. Твърди, че през 2017г. с оглед осигуряване на достъпна среда за хора в неравностойно положение е заплатила за архитектурен проект за преместваемо съоръжение - рампа в УПИ III - 4053 в кв. 549 сумата в размер на 250 лв. и дължимата общинска такса за одобряване на проекта в Община Велико Търново от 100 лв., както и сумата от 4 000.00 лв. за материали и за монтиране на рампата. Посочва, че е организирала закупуването на акумулаторна инвалидна количка през 2020г. Твърди, че след смъртта на наследодателя, именно тя е заплатила и разноски по ритуал, кремация, урнополагане от 2 369 лв. и помени и панахиди в размер на 1 532 лв. На следващо място посочва, че в наследството на Юри Ч. освен недвижимите имоти и парични средства, включени при приемането на наследството му по опис и посочената по-горе сума в размер на 600 лева, в наследственото имущество има и други движими вещи на значителна стойност: телевизор LG модел 28TN515U- PZ HD LED на стойност 379 лв., пералня Уърлпул FWF-71253WEU, на стойност за 519 лв., вентилатор NEO модел FA-F40 на стойност 29.99 лв., акумулаторна инвалидна количка на стойност 3 019.00 лв., готварска електрическа печка на стойност 450 лв., лаптоп NP всм 94313 марка НМ на стойност 700 лв. или на обща стойност 5096.99 лв., както и наследствени движими вещи в държане на ищците - смартфон Samsung А121286ВВ LACK на стойност 339 лв. и златни накити на стойност 5500лв. /златен пръстен с буква “Ю” на стойност 2 300 лв., масивна златна гривна, изработена от златна пендара от 24 карата, на стойност 3 200 лв. на обща стойност 10 935.99 лв. Освен това посочва, че с договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 130, дело № 427 от 27.10.2022 година на нотариус Ст. Колева, ответницата е прехвърлила процесния недвижим имот на дъщеря си. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищците са синова, а ищцата е майка на Ю. В. Ч..

Видно от приложените по делото заверени копия на Препис-извлечение от акт за смърт № 1037 от 21.10.2022 година на Община Велико Търново и Удостоверение за наследници, изх. № 94ВВ-7541-1 от 28.10.2022 година на Община Велико Търново /л.

12-13/ Ю. В. Ч. е починал на 20.10.2022 година, като е оставил за наследници по закон синовете си В. Ю. Ч. и И. Ю. Ч..

Видно от приложените Епикриза от 03.05.2004 година на МОБАЛ „Д-р Ст.

Черкезов“ АД – град Велико Търново; Експертно решение № 3890 от зас. № 203 от 01.12.2004 година на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – град Велико Търново;

Експертно решение № 2673 от зас. № 133 от 19.07.2013 година на МОБАЛ „Д-р Ст.

Черкезов“ АД – град Велико Търново /л. 61-63/ Ю. В. Ч. е страдал от „Дистрофична миотония на Щайнерт“, като са му определени 95% инвалидност с чужда помощ.

От приложеното заверено копие на Договор за доброволна делба акт № 13, том III, рег. № 1593 от 20.05.2013 година на нотариус Д. Ангелова, рег. № 130 при НК на РБ /л. 14-15/ се установява, че Ю. В. Ч. е собственик на подробно описаните недвижими имоти, находящи се в землището на село Караисен, община Павликени, а именно: ПИ – залесена територия с площ от 1.995 декар, в местността „Студенски трап“, съставляващ имот № 065012; изоставена ливада с площ 4.210 дка, в местността „Долното ливади“, съставляваща имот № 031031; нива с площ 24.794 дка, в местността „Края“, съставляваща имот № 022051 и нива с площ 12.183 дка, в местността „Потока“, съставляваща имот № 014014. По делото са приложени и Скици на ПИ №№ 15-346132, 15-346133, 15-346136 и 15-346141 от 30.03.2023 година на СГКК – град Велико Търново и Удостоверение за данъчна оценка, изх. № 5406000452 от 30.03.2023 година на Община Павликени за процесните недвижими имоти.

Видно от НА за дарение № 170, том I, рег. № 3041, дело № 124 от 2017 година на нотариус Ст. Колева, рег. № 611 при НК на РБ /л. 16/, Ю. В. Ч. е дарил на майка си Г. З.

Ч., собствения си недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, у***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град Велико Търново, представляващ апартамент № 1 със застроена площ 102.10 кв.м., избено помещение № 1 с площ 6.64 кв.м., както и 36/5945 ид. ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, като дарителят си е запазил правото на ползване върху имота.

По делото са приложени и Фактура № 1800020817 от 17.08.2020 година, ведно с фискален бон и гаранционна карта, Гаранционна карта № 2020046906 от 03.08.2021 година, ведно с фискален бон, Гаранционна карта на уред със сервизен № 859243010011, Фактура № 18000078730 от 04.01.2022 година, Фактура № 1800078725 3 от 04.01.2022 година, ведно с фискален бон и гаранционна карта; Фактура № 21188 от 30.06.2027 година, ведно с платежно нареждане /л. 48-60/, от които се установява, че Ю. В. Ч. е закупил описаните в тях движими вещи.

От приложените Удостоверение, изх. № 240 от 11.01.2023 година по Ч.гр.д. № 3167/2022 година на ВТРС и Удостоверение, изх. № 239 от 11.01.2023 година по Ч.гр.д.

№ 316762022 година на ВТРС /л. 17-18/ се установява, че ищците по делото са приели по опис, наследството останало им от техния баща Ю. В. Ч..

Видно от приложеното заверени копие на Извлечение от банкова сметка на Ю.

В. Ч. /л. 108-109/ към 20.10.2022 година, по същата е била налична сумата 3 058.81 лева.

От приложеното заверено копие на НА № 130, том III, рег. № 7304, дело № 427 от 2022 година на нотариус Ст. Колева, рег. № 611 при НК на РБ /л. 66/ Г. З. Ч. е прехвърлила на дъщеря си К. В. Ч. процесния недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, у***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град Велико Търново, представляващ апартамент № 1 със застроена площ 102.10 кв.м., избено помещение № 1 с площ 6.64 кв.м., както и 36/5945 ид. ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** срещу задължението на приобретателя за издръжка и гледане на прехвърлителя.

От приложените по делото заверени копия на Разпореждане № 250553 от 01.11.2022 година и Разпореждане № 250555 от 01.11.2022 година, ведно със справки към тях /л. 162-165/ се установява, че от ПОК „Доверие“ са определени за изплащане по 204.61 лева на В. Ю. Ч. и на И. Ю. Ч., представляващи средства натрупани по задължително доброволно пенсионно осигуряване.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л. 166-173/ се установява, че към месеца август 2023 година пазарната стойност на апартамент, находящ се в град Велико Търново, у***, с идентификатор № *** по КККР, ведно със съответните 36/5945 ид. ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КККР е в размер на 186 700 лева, а пазарната стойност на апартамента към 20.10.2022 година е в размер на 171 500 лева. Пазарната стойност на ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор 36289.1414 и ПИ с идентификатор ***, находящи се в землището на село Караисен, община Павликени както към месец август 2023 година, така и към 20.10.2022 година са на стойност 94 670 лева.

По делото е изготвената и повторна съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която /л. 214-225/ се установява, че общата пазарна стойност на имотите в землището на село Караисен, община Павликени е в размер на 121 675.00 лева.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза /л. 176-184/ се установява, 4 че пазарната стойност на движимите вещи, описани в отговора на исковата молба: телевизор LG модел 28TN515U- PZ HD LED; пералня Уърлпул FWF-71253W EU; вентилатор NEO модел FA-F40; акумулаторна инвалидна количка модел Експрес; готварска електрическа печка ZEPHIR ZP 1441 B38IR; лаптоп HP 625 NOTEBOOK PC XN852EA; смартфон Samsung GALAXY A12 A125F; златен пръстен с буква “Ю” и масивна златна гривна, към 20.10.2022 година е общо в размер на 6 222.00 лева с ДДС, а към 10.09.2023 година – 6 210.00 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или завещания. Субективно потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН наследници със запазена част - низходящи, родители и съпруг. В случая ищците по делото са деца на наследодателя Ю. В. Ч., поради което са носители на правото на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Същият е предявен срещу лице, което не е наследник по закон на наследодателя, призован към наследяване, поради което е необходимо наследниците със запазена част да са приели наследството по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН. Следва да се има предвид, че наследникът със запазена част не е нужно да твърди, че е приел наследството по опис, тъй като самият закон въвежда това обстоятелство като материална предпоставка за реализиране правото му по чл. 30 ЗН. Същият обаче следва да докаже в рамките на процеса, че е изразил в дадения от закона тримесечен срок волята си да приеме наследството по този начин. В случая по делото, видно от приложените по делото заверени копия на Удостоверение, изх. № 240 от 11.01.2023 година по Ч.гр.д. № 3167/2022 година на ВТРС и Удостоверение, изх. № 239 от 11.01.2023 година по Ч.гр.д. № 316762022 година на ВТРС /л. 17-18/, ищците по делото са приели по опис, наследството останало им от техния баща Ю. В. Ч.. Неоснователно в тази насока е възражението на процесуалния представител на ответника, че преди приемането на наследството по опис ищците са приели наследството на своя наследодател с конклудентни действия, доколкото на 28.10.2022 година са подали писмени заявления до ПОК „Доверие“ АД за изплащане на средствата, натрупани по партидата на наследодателя в универсален пенсионен фонд „Доверие“. Изрично в тази насока разпоредбата на чл. 170, ал. 8 КСО предвижда, че при смърт на осигуреното лице, получаването на средствата, натрупани по индивидуалната партида от фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не се счита за приемане на наследство, каквото би било например изтеглянето или разпореждането с лични средства на наследодателя от открита на негово име банкова сметка и в каквато насока е решение № 10 от 08.03.2022 година по гр.д. № 2260/2021г. на II г.о. на ВКС, на което се позовава процесуалният представител на ответницата. В този смисъл не би могло да 5 се приеме, че приемането на наследството по опис от ищците е нищожно, поради невъзможен предмет. Неоснователно е и възражението, че в описа не са включени всички имущества, принадлежали на наследодателя. По отношение на движимите вещи, намиращи се в недвижимия имот, предмет на дарението ищците изрично посочват, че не са знаели за тях, а по отношение на златните накити и мобилния телефон посочват, че са ги получили от своята баба на погребението на баща им и са ги приели като подарък за спомен от баща им. Посочените обстоятелства не са оспорват от насрещната страна, а и реално липсват твърдения, че са укрити умишлено от ищците, поради което спрямо тях не може да намери приложение последицата по чл.