Решение № 3 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604785 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивни жалби от защитника на подсъдимия В. П. – адв. А. и адв. Б., както и от повереника на частния обвинител Л.К. – адв. Д., срещу присъда от 10.05.2023 год. постановена по НОХД № 3096/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 116-ти състав, с която подсъдимия В. В. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал. 1 НК, за това, че на 05.08.2021 г., около 01:00 ч., в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“, в близост до гробищен парк, чрез нанасяне на удари със свита в юмрук ръка в областта на лицето на Л., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носната преграда с една коса фрактурна линия от най-долния край на септума, достигаща до гърба на носа и още една тежка фрактурна линия, прекъсваща целия септум в по-задната му част, със застъпване на парчета от септума, довело до значителен анатомичен дефект в носните проходи, довел до пълно възпрепятстване на носното дишане, което е причинило на пострадалия и реализира медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което при условията на чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, като на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на определеното наказание за срок от 3/три/ години. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК.

Осъден е подсъдимият В. В. П. да заплати на основание чл. 189, ал.3 НПК по сметка на СДВР сумата от 1177, 45 лева /хиляда сто седемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ представляващи разноски от досъдебното производство, както и по сметка на Висш съдебен съвет сумата в размер на 2112, 40 лева /две хиляди сто и дванадесет лева и четиридесет стотинки/ разноски в съдебното производство. Осъден е подсъдимият В. В. П.

1 да заплати на основание чл. 189, ал.3 НПК на частния обвинител Л. сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.

С депозираната въззивна жалба и допълнението към нея от повереника на частният обвинител Л.К. – адв. Д., атакуваният първоинстанционен съдебен акт се оспорва като неправилен. Възраженията на повереника касаят превратно тълкуване на доказателствата по делото от страна на първият съд. Сочи се, че при противоречия на доказателствените материали въпросът кои от тях да се кредитират като достоверни и кои да се отхвърлят се решава на основата както на вътрешната им логичност и последователност, така и на точното съпоставяне помежду им. Неправилно първият съд бил кредитирал показанията на свидетелите В. П. и Л. П.а – родители на подсъдимия, като достоверни, а същевременно дискредитирал показанията на свидетелите Н.С. и К.К. – родители на пострадалия. С тези аргументи повереника на частният обвинител моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен в неговата оправдателна част, а подсъдимият П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 НК.

Срещу цитираната първоинстанционна присъда е подадена и въззивна жалба, както и допълнения към нея от защитниците на подсъдимият В. П. – адв. А. и адв. Б.. Възраженията на защитата касаят несъставомерност и недоказаност на Д.ието, за което е осъден П.. Твърди се, че първостепенният съд е подходил непоследователно при анализа на доказателствения материал, което го е довело до неправилни логически връзки и игнорирането отчасти на иначе последователни, обективни и непротиворечиви свидетелски показания. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал записите от камерите пред къщата на подсъдимият, като по този начин е градил изводите си на базата на предположения, което било категорично недопустимо от закона. На следващо място се сочи, че в рамките на досъдебното производство, са били проведени незаконосъобразни процесуално-следствени действия. С тези аргументи защитата моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият В. П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 НК. Алтернативно се отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд или за редуциране на наложеното наказание

С въззивните жалби и допълнения към тях не се правят искания за събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, след приключване на въззивните съдебни прения и след проведено тайно съвещания, съдът в хода на произнасянето си и съобразявайки разпоредбите на чл. 317 във вр. с чл. 302 НПК намери, че относимите за правилното решаване на делото обстоятелства не са достатъчно добре изяснени, поради което следва да отмени определението с което е даден ход на съдебните прения, а съдебното следствие следва да бъде възобновено. Това е така, тъй като съдът с оглед основните принципи заложени в наказателния процес е длъжен изхождайки от разпоредбата на чл. 107, ал.5 и ал.3 НПК, да събира и проверява доказателства. В конкретния случай, настоящият въззивен състав счита, че за правилно решаване на делото следва да бъде допусната нова КСМЕ, която експертиза да бъде изготвена от три вещи лица – съдебен лекар, рентгенолог и травматолог УНГ, които да изяснят механизма на причиняване на телесното увреждане при пострадалия и неговата давност.

В хода на въззивното съдебно следствие са изслушани вещите лица д-р М. Г., д-р Ф.

И. и д-р П. К., изготвили допуснатата и назначена от въззивния съд комплексна съдебномедицинска експертиза по делото. След нейното изслушване и с оглед становището на 2 страните, същата като неоспорена, е приета по делото от въззивния съд.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия П. адв. А. поддържа подадената въззивна жалба, по съображенията, изложения в нея. Счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства необходими за разкриване на обективната истина. Според защитата, макар и след изслушване на назначената в хода на въззивното производство експертиза, отново не става ясно кога и по какъв начин било нанесено телесното увреждане на пострадалия. Също така изразява становище по депозираната от повереника на частния обвинител жалба, като счита същата за неоснователна, като според него се прави опит за внушения и манипулиране на процеса.

Адв. А. развива доводи, че действително подсъдимият е „шамаросал“ пострадалият, но това било вследствие на провокация и ексцес, което следвало да се третира като смекчаващо вината обстоятелство.

В своята пледоария, адв. Б. – защитник на подсъдимия П., поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага аргументи, че отново не става ясно кога и по какъв начин е било нанесено телесното увреждане на пострадалият, като според него първоинстанционният съд е коментирал единствено доказателства в подкрепа на обвинителната теза, без да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства релевантни за изясняване на спорните по делото моменти.

С тези аргументи, защитниците на подсъдимият моля първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимият П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 НК, както и да потвърди присъдата в оправдателната й част по отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК.

При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура счита първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена изцяло.

Повереникът на частният обвинител Л.К. - адв. Д., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Моли също така за присъждане на разноски.

Подсъдимият П. поддържа казаното от своите защитници и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване.

При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Оценъчната дейност на първия съд не е довела до логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

Първоинстанционният съд е изяснил фактите, относими към предмета на доказване по делото, анализирайки събраните в хода на съдебно следствие гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелите Л.К. и приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК от досъдебна фаза (частично кредитирани), Б.Г. и и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК от досъдебна фаза (частично кредитирани), В. П. (частично кредитирани), Н.С. (частично кредитирани), К.К. и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от 3

НПК от досъдебна фаза(частично кредитирани), Н. П.а, М.С. и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК от досъдебна фаза, Н. Г. и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК, Е.Л. и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (частично кредитирани), Л. П.а и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК от досъдебна фаза (частично кредитирани), М.

С., К. Г.а, Г.Ц. и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК от досъдебна фаза, А.М., К.П. и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК; обясненията на подсъдимия П.

(първоинстанционният съд е съобразил тяхната двойствена природа); писмените доказателства и доказателствени средства справка от 02 РУ СДВР ведно с дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания, КСППЕ на свидетеля Г., справка съдимост; от приложените към делото от досъдебна фаза писмени доказателства и доказателствени средства и експертизи: заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза (л.193-202), съдебнопсихиатрична експертиза (л.103-112), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.181-187), видеотехнически експертизи (л.142-147 и л. 156-160),, както и други приобщени от първоинстанционния съд на основание чл. 283 от НПК протоколи и документи, съдържащи се в ДП № 172/2021 г. по описа на СДВР-МВР, пр. пр. № 20687/2021 г. по описа на СРП.

При така приетите на основание чл. 283 от НПК доказателства първостепенният съд е установил фактическа обстановка, която се споделя от въззивната съдебна инстанция, при несъществени разлики във фактическите констатации, а именно:

Подсъдимият В. В. П. с ЕГН **********, роден на 13.01.2001 г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи като охранител, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.“**** и посочен от него адрес за призоваване: гр. Нови Искър, ул.“****.

Подсъдимият В. П. и частният обвинител Л.К. живеели в гр. Нови Искър и били част от обща компания. Имали приятелски отношения и излизали често заедно, като и с други лица от общия им приятелски кръг. На 04.08.2021 г. вечерта, подсъдимият П. се намирал заедно със свои познати и приятели от общата им компания, сред които свидетелите Ц., П., С., Г., Г.а и частният обвинител Л.К. на центъра на кв.“Гниляне“ в гр. Нови Искър и разговаряли.