Присъда № 56 от 26.03.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ от 27.03.2026 г. към Присъда № 56/26.03.2026 г. по НОХД № 7058/2025 г. по описа на ПРС, IV н.с.

Районна Прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение против А. И. В. за това, че: на 04.06.2023 г., на АМ „Тракия“, в района на 135 км., в обл. Пловдивска, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл. 20, ал. 2, от ЗДВП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране на скоростта на движението да се съобразява с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачът е длъжен незабавно да намали скоростта“ и

- чл. 23, ал. 1 от ЗДВП: „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или рязко спре“, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Д. К. от гр. Пловдив, изразяваща се в счупване на лъчевата и лакетната кости на дясната предмишница в долната им част, в областта на гривнената става, което е довело до трайно затрудняване движението на горния десен крайник за период от повече от 4-5 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл.

342, ал. 1 НК.

По делото като частен обвинител е конституирана пострадалата от престъплението Т. К..

Представителят на РП-Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено справедливо наказание, определено от среден към висок размер.

В проведеното съдебно заседание подсъдимият В. признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума изразява съжаление за стореното.

Защитникът, адв. Д., не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, предвид реда, по който е протекло съдебното следствие, като навежда доводи за приложението на чл. 15 НК с квалифициране на деянието като „случайно“ и при условията на евентуалност, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, акцентирайки на смекчаващите по делото обстоятелства, моли на подзащитния й да бъде наложено наказание „пробация“ в минимален размер.

1

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият А. И. В. е роден на ****** в гр. ***, ***, български гражданин, със средно образование, неженен, във фактическо съжителство, осъждан, безработен, живущ в *********, ЕГН: **********.

Подс. А. В. е правоспособен водач на МПС за категориите „В“, „АМ“ и „В1“, като притежава СУМПС № 282389806, издадено от ОД на МВР – Враца, валидно до 30.01.2024 г. Същият е многократно санкциониран по ЗДвП.

Отделно от това подс. А. В. е осъждан по НОХД № 420/2021 г., по описа на Районен съд – Враца, като със Споразумение № 260084 от 26.04.2021 г., е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за изпитателен срок от три години. Със същото подс. В. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Този съдебен акт влязъл в законна сила, считано от 26.04.2021 г.

На 04.06.2023 г., около 16:00 часа, пострадалата Т. К. пътувала на предната дясна седалка в лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс“, с рег.

№ *****, който се управлявал от свид. И. Т.. Те се движели по АМ „Тракия“ в посока от гр. Бургас за гр. Пловдив, респ. гр. София. Времето било сухо и топло, а пътната настилка суха и без неравности и дупки. Движението в този участък се осъществявало в две ленти за движение, а отделно от това имало и аварийна лента. Свид. Т. се движел в лявата пътна лента със скорост от около 130 км./час, когато в района на 135 км., достигнал бензиностанция „Ромпетрол“. Движението по това време било интензивно и имало доста автомобили в тази посока и в тази лента за движение. В това време зад него, в същата лента за движение, се движел лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № *****, който бил управляван от подс. А. В.. Скоростта му била около 130 км./час. Дистанцията, която подържал подс. А. В., който управлявал на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, била 10 метра. Същата била значително по-малка от безопасната такава, която предвид конкретното създадената пътна обстановка и скоростта на движение била 49 метра. По този начин подс. А. В. в качеството си на водач на пътно превозно средство не се съобразил със задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движението да се съобрази с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Отделно от това подс. А. В. бил избрал да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че нямало как да може да спре безопасно зад него, когато то намали скоростта или рязко спре. И именно това се случило, когато в този момент лекият автомобил, управляван от свид. И. Т., който се движел пред подс. А. В., рязко намалил скоростта си и спрял, заради наличието на задръстване в този пътен участък.

Свид. Т. също успял своевременно да реагира на създалата се опасност и да спре, защото той самият спазвал необходимата дистанция, за да не се удари в 2 намиращите се пред него МПС. Движещият се зад него, обаче подс. А. В. сам се бил поставил в състояние да няма никаква възможност да избегне удара при предприетото от свид. И. Т. спиране, защото не спазвал необходимата за това дистанция, която да му позволи да направи това безопасно – 49 метра.

Ето защо нямало каквато и да било възможност да се избегне ударът между двете коли, макар в последния момент подс. А. В. да задействал спирачната си система. Катастрофата настъпила в лявата лента на платното за движение на място, което се намирало по дължина на 135 км. на АМ „Тракия“, а по широчина в лявата лентата на северното платно на АМ „Тракия“. В резултат на настъпилото ПТП пострадалата К. получила счупване на лъчевата и лакетната кости на дясната предмишница в долната им част, в областта на гривнената става. Въздушните възглавници на автомобилите се активирали. В резултат на ПТП и високата скорост, с която подс. А. В. се движил, управляваното от него МПС задната дясна гума на автомобила, в който се возила пострадалата била „откъсната“ и се била отделила.

Непосредствено след възникването на инцидента бил подаден сигнал на телефон 112, като на място пристигнали полицейските служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив: свид. Н. С. и колегата му свид.

Й. Г.. Водачите на двете коли били тествани за употреба на алкохол и наркотици, като пробите и на двамата били отрицателни. Същевременно в резултат на настъпилото ПТП и получената фрактура пострадалата била откарана до УМБАЛ „Свид. Георги“ гр. Пловдив, където била хоспитализирана за лечение. Със съставянето на протокол за разпит на свидетел било образувано и процесното наказателно производство.

В хода на разследването е била изготвена медицинска експертиза, която определила, че в резултат на деянието на пострадала К. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата и лакетната кости на дясната предмишница в долната им част, в областта на гривнената става, което довело до трайно затрудняване движението на горния десен крайник за период повече от 4-5 месеца. Описаните увреждания били причинени в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаряли по време и начин да са били причинени във пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

По досъдебното производство е била изготвена и авто-техническа експертиза, която определила, че ударът между двете МПС бил настъпил в лявата лента на платното за движение на място, което се намирало по дължина на 135 км. на АМ „Тракия“, а по широчина в лявата лентата на северното платно на АМ „Тракия“. Непосредствено преди инцидента подс. А. В. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № *****, по лявата лента на платното за движение на АМ „Тракия“ в посока от изток на запад (от гр. Бургас за гр. Пловдив), като се движел със скорост от около 130 км./час. През това време свид. И. Т. управлявал лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс“, с рег. № *****, също по лявата лента на платното за 3 движение на същия път, пред лекия автомобил на подс. В., като се движел със скорост от около 130 км./час. Заедно с него пътувала и пострадалата, която била на предната дясна седалка. Дистанцията между двата автомобила е била 10 метра. В един момент се наложило свид. И. Т. да предприеме рязко спиране, с оглед на пътната обстановка и получилото в този участък задръстване. Подс. А. В. реагирал на светването на стоп светлините на лекия автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс“, с рег. № *****, като е предприел екстрено спиране, но тъй като дистанцията между двата автомобила е била помалка от безопасната такава – 49 м., настъпил неизбежен удар в предна лява част на лекия автомобил марка „Ауди“ и в задната дясна част на лекия автомобил марка „Ягуар“. След удара лекият автомобил марка „Ауди“, управляван от подс. В., и лекият автомобил марка „Ягуар“, управляван от свид. Т., се установили на място. Вещото лице е посочило, че подс. А. В. би имал възможност да избегне удара, ако се е движил на дистанция най-малко 49 метра от управляваното от свид. И. Т. МПС. Причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка се дължала на това, че подс. А. В. се движел с управляваното от него МПС на технически несъобразена дистанция спрямо предно движещия се автомобил, управляван от свид. Т., поради което нямал възможност да спре преди да настъпи удар между двата автомобила.

Предвид горното и като е прието, че с деянието подс. А. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, същият е бил привлечен към наказателна отговорност за това деяние, за което е и предаден на съд.

Установената от РП-Пловдив фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото същата е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели и данните, събрани от приобщената като ВД компакт дискове, както и с направеното в хода на досъдебното производство от страна на подсъдимия самопризнание.

В хода на проведеното съдебно производство пред настоящата съдебна инстанция подс. В. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се съдебното следствие да протече по реда на съкратената процедура, като се приемат за установени именно фактите, описани в обвинителния акт.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които се оценяват като логини, еднопосочни и безпротиворечиво пресъздаващи събитията, които са възприели.

4

Съдът кредитира и приобщените като ВД компакт дискове, доколкото същите се явяват относими към предмета на доказване и допринасящи за правилното решаване на делото.

Съдът кредитира и обясненията на подс. В., които освен защитно, са и доказателствено средство. Видно от същите, подсъдимият изцяло признава факта на извършеното нарушение и наличието на причинно следствена връзка между поведението му и причинетата лека телесна повреда на потрадалата, в следствие на допуснатото от него ПТП. Обясненията на подсъдимия се явяват съответни на останалия кредитиран доказателствен материал, поради което изцяло се възприемат от съда.

Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените по делото СМЕ и САТЕ, като компетентно изготвени и даващи отговор на всички поставени въпроси.