Решение № 184 от 10.12.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Златоград, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100354 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от З. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. ,,М. Г.“ № **, чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

В исковата си молба ищцата, чрез адв. Е .В. сочи, че е собственик на имот с идентификатор ***, местност ,,К.‘‘, вид територия - земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 775 кв. м, стар номер 000412, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***,***.

Ищцата има горния имот от нейните родители, като от 1975г. владее същия явно и необезпокоявано от никого. Ежегодно от 1975г., а преди това и нейните праводатели, са обработвали процесния имот като свой. През годините имотът е засаждан, както и към настоящия момент се засажда, с различни селскостопански култури, тютюн, картофи, пшеница.

Процесният имот има ясно очертани граници от съседните му имоти.

При направена справка ищцата установила, че процесния имот е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор ***, м. ,,К.‘‘, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.

1

При позоваване от страна на З. Г. З. на изтекла в нейна полза придобивна давност, същата следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици в този смисъл адв. В. посочва Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г„ г. второ г. о. на ВКС.

На следващо място, процесният имот е записан като частна общинска собственост, поради което адв. В. сочи, че може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода, че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост.

Адв. Е .В. излага подробни съображения и посочва съдебна практика в защита на изложените твърдения в исковата молба.

С оглед на гореизложеното за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124 ГПК, признае за установено по отношение на ответника Община Н., че ищцата – З. Г. З. е собственик на основание давностно владение на имот с идентификатор ***, местност ,,К.‘‘, вид територия Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 775 кв. м, стар номер 000412, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Н., с който признават иска и молят да не им се присъждат разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Юрк. И. Д. посочва, че общината никога не го е управлявала и стопанисвала процесния имот. В даден минал момент имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на Община Н. за стопанисване по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Община Н. била длъжна да състави и актове за общинска собственост, но тези имоти реално не са владени от общината, тъй като същата не е придобила имота на годно правно основание.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищeцa адв. Е .В. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Юрк. И. Д., представляваща ответника Община Н., поддържа направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция на ищеца.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът 2 намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска 3 собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищцата, чрез своя процесуален представител не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на АГКК, приложена на лист 6 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че З. Г. З. ЕГН**********, адрес- гр.

Н., ул.“М. Г.“ №** е собственик на основание давностно владение от 1975г. на имот с идентификатор ***, местност ,,К.‘‘, вид територия Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 775 кв. м, стар номер 000412, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***.

Скицата на АГКК, приложена на лист 6 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 4