Решение № 181 от 12.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 134/2023
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 12.05.2023
- В сила
- 23.07.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.483, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.576 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.12, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14 ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.17, ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.34в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.13, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18ж, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. П., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500134 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №260033/05.11.2021г., постановено по гр.д.№45/2020г. по описа на РС- Велинград е отхвърлен иска на М. С. Я., ЕГН ********** от грС., ул.„Б.” №16, починал в хода на делото и заместен от наследниците му:
Д. М. Я., ЕГН ********** от грС., ул.“Б.“ №6; Н. М. А., ЕГН ********** от грС., ул.“М.“ №2; Р. М. Я., ЕГН ********** от грС., ул.‘‘Б.“ №16 и И. М. Я., ЕГН ********** от грС., ул.“Б.“ №16, чрез адв.Т.З. от АК- П. и съпругата му Ф. К. Я., ЕГН ********** от грС., ул.„Ч. ” №2, против Ш. Ф. Я., ЕГН ********** от грС., ул.“Ч.“ №1 и съпругата му Ф. К. Я., ЕГН ********** от гр.С., ул.„Ч.“ №2, по чл.124 ГПК, вр.чл.79 от ЗС, за признаване за установено, че е собственик по наследяване и давностно владение от С. Я.- починал на починал на 12.11.1985г., на имота: Дворно място с площ от 920кв.м. находящ се в строителни граници представляващ имот УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на грС., съгласно влязла в сила Заповед №856/21.07.1983г. общ.Велинград, обл.П., при граници и съседи: парцел № XV- „Здравна служба“; имот №381; парцел XIX- 378; парцел XІ- 380 по плана наС., като неоснователен.
1
Отхвърлени са исковете на М. С. Я., ЕГН ********** от грС., ул.„Б.“ №16, починал в хода на делото и заместен от наследниците му: Д. М. Я., ЕГН ********** от грС., ул.“Б.“ №6; Н. М. А., ЕГН ********** от грС., ул.“М.“ №2; Р. М. Я., ЕГН ********** от грС., ул.“Б.“ №16 и И. М. Я., ЕГН ********** от грС., ул.“Б.“ №16, против Ш. Ф.е Я., ЕГН ********** от грС., ул.“Ч.“ №1 и съпругата му Ф. К. Я., ЕГН ********** от грС., ул.„Ч.“ №2 и против: 1. А. Ш. Ф., ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Д.ска“ №004Б- наследник на Ш. Х. Я.; 2. Р. Я. Я., ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Ш.“ №1- наследник на Ш. Х. Я.; 3. Ф. А. М., ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Д.“ №16- наследник на А.ф Х. Я.; 4. С. А. Я., ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Ш.“ №1- наследник на А.ф Х. Я.; 5. А. С. Я., ЕГН ********** от гр.Д., ул.“Ал.С.“ №16- наследник на С. Х. Я.; 6. Т. С. Р., ЕГН ********** от гр.Б. дол, общ.К., ул.“К.“ №90анаследник на С. Х. Я.; 7. В. С. Х., ЕГН ********** от гр.Д., ул.“И.“ №2наследник на С. Х. Я.; 8. А. Ф. Я., ЕГН ********** от грС., ул.„Ч.“ №24наследник на Ф. Х. Я. 9. Ш. Ф. Я., ЕГН 6003163444 от грС., ул.„Ч. ” №16наследник на Ф. Х. Я. 10. Ш. Х. Г., ЕГН 3912256034 от гр.Д., ул.„Въча“ №6;
11. А. Х. Я., ЕГН ********** от гр.Д., ул.„Ал.С.“ №136; 12. А. Х. Б., ЕГН ********** от гр.Д., ул.„Л.” №21, като лица ползващи се от оспорения НА, за отмяна на осн. чл.537, ал.2 ГПК, на констативен Нотариален акт №2/06.02.2001г. с който са признати за собственици на имота УПИ № XII1010 в кв.45 по плана на сС., обл. П., както за отмяна на последващия го Нотариален акт №21 от 15.05.2001г. за покупко- продажба на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на сС., обл.П., като неоснователни.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. М. Я., Н. М. А., Р. М. Я., И. М. Я., чрез процесуалния им представител адв.Е. П..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е незаконосъобразнонеправилно и немотивирано. В тази насока се визира, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, не е обсъдил всички доказателства, което съответно е довело и до неправилни изводи.
Твърди се, че ищецът е собственик на процесния имот по наследяване и давностно владение. Приема се, че това е подкрепено от показанията на св.Р.
С., Ш. О. и А. О., които са установили, че ищеца е бил собственик на 600кв.м., но е ползвал целия имот от 920кв.м. години наред; паркирал си е 2 техниката; в него е имало малка градинка- садил си е зеленчуци; складирали са оборска тор и т.н. и то непрекъснато и несмущавано.
Счита се, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на тези свидетели, като е дал вяра само на свидетелите на ответната страна.
Приема се, че това дали ответникът се е снабдявал с някакви документи касаещи имота, на който той е станал „собственик“ въз основа на КНА, въз основа на неистински документи е без значение.
Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е бил проявил активност за вписване на имота, деклариране и т.н.
Твърди се, че от изготвената и приета по делото СТЕ относно процесния имот УПИ №ХІІ- 1010 в кв.45 по плана на сС., обл.П. е установено съвпадение на процесния имот по граници, местност и ползване с имота, за който е било признато правото на собственост с Решение №605/2001г. по описа на РС- Велинград, потвърдено от ОС- П. и ВКС, влязло в сила на 19.02.2004г. Съгласно това решение, наследодателят на ищеца М. Я. е признат за собственик на процесния имот, тогава определен като размер 600кв.м., но тъй като не са определяни граници, ищеца е ползвал всичките 920кв.м.
Счита се, че цитираното решение на РС- Велинград, с което е признато правото на възстановяване на собственост на процесния имот, потвърдено от ОС- П. и ВКС, влязло в сила на 19.02.2014г., с което е признато правото на възстановяване на собственост на процесния недвижим имот с разлика в площта му е годно основание, което прави ищеца собственик на имота. В случая се попада в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС.
Визира се, че в мотивите на това съдебно решение е посочено, че са признати записванията на стр.277, парт.277#183 на СНСъвет, Удостоверение №073/19.01.2000г. и решение /в протокол/ №396/99г. на ПК за неистински документи.
Твърди се, че по настоящото дело това не е обсъдено и кредитирано от първоинстанционния съд, дори напротив, съдът е приел, че нямат никакво значение за настоящия спор, въпреки, че е относимо към иска по чл.537 от ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт №2 от 06.02.2001г., с които ответниците, ползващи се от него са признати за собственици на имота УПИ №ХІІ-1010 в кв.45 по плана на сС., обл.П..
Сочи се, че възниква въпроса, следва ли решаващият съд да обсъди и да 3 се съобрази с констатациите по друго влязло в сила друго решение, касателно документи, които са признати за неистински. Именно част от тези неистински документи са и послужили за съставянето на единия от оспорените НЖ.
Твърди се, че по иска по чл.537 от ГПК, съдът не е изложил каквито и да е било мотиви, а направо го е отхвърлил.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение, като се постанови ново, с което се уважат исковите претенции.
Моли се за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от страна на част от ответниците, а именно: Ш. Ф. Я., Ф. К. Я. и Ф. А. М., чрез пълномощника им адв.В. К. е постъпил писмен отговор.
Твърди се, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. В този смисъл се сочи, че не може да се приеме твърдяното в жалбата, че районният съд е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, а напротив.
Приема се, че съдът е достигнал до обоснования, фактически и правно подкрепен извод, че не е налице твърдяната от ищците придобивна давност, като е изложил и правни основания за това.
Счита се, че изложените във въззивната жалба твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Приема се, че те не съответства на фактическата обстановка и са правно необосновани, дори се констатира вътрешно противоречие в твърдяното в нея.
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е подадената въззивна жалба да се остави без уважение, а постановеното решение на районния съд, както и постановеното към него определение №260067, бъдат потвърдени, като правилни и законосъобразни.
Моли са за присъждане на разноските сторени пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.
С Определение №260067/15.09.2022г., постановено по гр.д.№45/2020г. по описа на РС- Велинград е изменено Решение №260033/05.11.2021г., постановено по гр.д.№45/2020г. по описа на РС- Велинград, както следва:
4
Осъдени са Д. М. Я., Н. М. А., Р. М. Я., И. М. Я., да заплатят на Ш. Ф. Я., Ф.
К. Я. и Я.Ф. Я., разноски от по 500лв., както и да заплатя на Ф. А. Мемчев, А.
С. Я., В. С. Х. и А. Ш. Ф.- разноски от по 300лв.
Против това определение не са постъпили жалби.
В съдебно заседание, жалбоподателите Р. М. Я., Н., М. А., Д. М. Я. и И.
М. Я., редовно призовани не се явяват. Не се явява й процесуалния им представител адв.П., редовно упълномощена. От страна на последната е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени решението на РС- Велинград и се постанови ново решение по същество, с което се уважат предявените искове на доверителите му. Моли се за присъждане на сторените пред първата и втора инстанция разноски.
Ответниците по жалбата- Ш. Ф. Я., Ф. К. Я., редовно призовани не се явяват. За същите се явяват процесуалните им представители адв.З. и К..
Ответниците Ф. А. М., А. С. Я., В. С. Х. и А. Ш. Ф., редовно призовани не се явяват. За същите се явява процесуалния им представител адв.К..
Ответниците- С. А. Я., Ш. Х. Г., А. Х. Б., Р. Я. Я. и Т. С. Р., редовно призовани не се явяват.
За ответникът А. Х. Я. се установяват данни, че същия е починал. В тази насока е представен от адв.К. препис – извлечение от акт за смърт на същия, като се установява, че последния е починал на 27.01.2022г. В тази насока, същият е заличен от списъка на лицата за призоваване, като са конституирани като страни в процеса наследниците му, а именно: Д. С. Я., М.Я. Я. и В.Я. Я..
От пълномощниците на част от ответниците- адв.З. и адв. К. се оспорва подадената въззивна жалба, като се поддържа подадения от тях писмен отговор. Моли се да се остави същата без уважение. Подробни съображения излагат в представени писмени бележки. Искането е да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена 5 искова молба на ищеца М. С. Я. от грС., починал в хода на делото и заместен от наследниците му: Д. М. Я., Н. М. А., Р. М. Я. и И. М. Я., чрез адв.Т.З. от АК- П., против Ш. Ф. Я. и съпругата му Ф. К. Я. и против: 1. А. Ш. Ф.наследник на Ш. Х. Я.; 2. Р. Я. Я.- наследник на Ш. Х. Я.; 3. Ф. А. М.наследник на А.ф Х. Я.; 4. С. А. Я.- наследник на А.ф Х. Я.; 5. А. С. Я.наследник на С. Х. Я.; 6. Т. С. Р.- наследник на С. Х. Я.; 7. В. С. Х.- наследник на С. Х. Я.; 8. А. Ф. Я.- наследник на Ф. Х. Я. 9. Ш. Ф. Я.- наследник на Ф. Х.
Я. 10. Ш. Х. Г.; 11.А. Х. Я.; 12. А. Х. Б., като лица ползващи се от оспорения НА. Със същата се предявени искове с правна квалификация: чл.124 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС- положителен установителен иск за собственост и конститутивен по чл.537, ал.2 от ГПК- да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследяване и владение от С. Я.- починал на починал на 12.11.1985г., на имота- Дворно място с площ от 920кв.м., находящ се в строителни граници, представляващ имот УПИ №ХІІ- 1010 в кв.45 по плана на грС., съгласно влязла в сила Заповед №856/21.07.1983г. общ.Велинград, обл.П., при граници и съседи: парцел № XV- „Здравна служба“; имот №381; парцел XIX- 378 ; парцел XI380 по плана наС..
Иска се да се отмени изцяло по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, констативен Нотариален акт №2/06.02.2001г. с който ответниците, ползващи се от него са признати за собственици на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на сС., обл.П., както и да се отмени последващия го Нотариален акт №21 от 15.05.2001г. за покупко- продажба на имота УПИ № XII- 1010 в кв.45 по плана на сС., обл. П..
Твърди се от страна на ищецът, че е собственик на парцел УПИ XII№1010 в кв.45 по плана наС., състоящ се от дворно място незастроено, цялото от 920кв.м., находящ се в строителните граници грС.. Имотът бил принадлежал на наследодателя на ищеца- С. Я.ов, починал на 12.11.1985г.
Разпечатката съдържа 55 от 212 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51aeee79-1889-43dc-bdd3-0d2535ae3890