Определение № 3039 от 22.11.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 568/2024
- Вид
- Определение № 3039
- Подписан
- 22.11.2024
- В сила
- 22.11.2024
- Състав
- Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 586, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 151 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3039 гр. София, 20.11.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилия В.
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002900568 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Богалита трейд“ ЕООД, обективирана в документи вх.н. 10236/21.12.2023г. и вх.н. 9429/28.11.2023 г. по описа на регистратурата на АС – Пловдив, срещу решение № 378 от 09.11.2023 г. по т.д. № 423/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е обезсилено решение № 260012/30.01.2023 г. по т.д. 627/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Богалита трейд“ ЕООД против „Визита трейд къмпани“ ООД и „Кей би си банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД и с настоящ правоприемник „Обединена българска банка“ АД/ иск да се прогласи нищожността на договор за ипотека от 21.04.2003 г., обективиран в нотариален акт вх. н. 6215/21.04.2003 г., № 181, т. 3, д. 3933/2003 г. на АВп Пловдив, в частта, с която „Визита трейд къмпани“ ООД учредява в полза на „Кей би си банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ ипотека върху свой недвижим имот, тъй като ипотекираният имот - хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., не съставлява недвижима вещ, а движима вещ, като производството по делото е прекратено в тази му част, и е потвърдено решението в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от „Богалита трейд“ ЕООД против „Визита трейд къмпани“ ООД и „Кей би си банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с настоящ правоприемник „Обединена българска банка“ АД/ искове: за признаване, че не съществува ипотечното право на „Кей би си банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ по договор за ипотека от 21.04.2003 г., обективиран в нотариален акт вх. № 6215/21.04.2003 г., № 181, т. 3, д.
1
3933/2003 г. на АВп - Пловдив, върху ПИ с площ 3600 кв.м., находящ се в с.
Белащица, Пловдивска област, кв. 2, м. „Бялата пръст“, обозначен на скицата като УПИ /парцел/ III - 30016, поради погасяване на обезпеченото вземане чрез новирането му с анекс № 7/28.12.2009 г. към договор за револвиращ банков кредит от 16.04.2003 г.; за прогласяване нищожността на договор за ипотека от 21.04.2003 г., обективиран в нотариален акт вх. № 6215/21.04.2003 г., № 181, т. 3, д. 3933/2003 г. на АВп - Пловдив, в частта, с която „Визита трейд къмпани“ ООД учредява в полза на „Кей би си банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ ипотека върху свой недвижим имот: хладилен склад със застроена площ 750.91 кв.м., състоящ се от предверие от 62.64 кв.м., приемно отделение от 224.29 кв.м., хладилен тунел от 19.08 кв.м., хладилна камера от 35.59 кв.м., хладилна камера от 202.61 кв.м., хладилна камера от 137.67 кв.м. и покрита рампа от 62.27 кв.м., заедно със съответното право на строеж върху поземления имот, в който е построен складът, а именно: УПИ ***, стар идентификатор УПИ III-30016, с площ 3598 кв.м., находящ се в с. Белащица, Пловдивска област, кв. 2, м. „Бялата пръст“, тъй като ипотекарният длъжник „Визита трейд къмпани“ ООД не е собственик на ипотекирания недвижим имот, и са присъдени разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Изтъква, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Сочи, че не са обсъдени редица документи, събрани в хода на делото, които са относими към защитната му теза, включително че в резултат на проведено принудително изпълнение срещу ипотекарните длъжници Живко Галибардов и Ралица Галибардова е извършено погасяване на задълженията на „Визита трейд къмпани“ ООД, като съдът се е задоволил само да тълкува клаузите на анекс 7, за да обоснове изводът си, че не е налице новиране на дълга с последното съглашение. Оспорва като необоснован изводът на въззивния съд, че се установява право на собственост върху процесната рампа от 62,27 кв.м. въз основа на приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с доводи, че рампата е изградена извън обема на хладилния склад с площ от 750,91 кв.м. Позовава се на събрано пред въззивния съд ново доказателство – издадено разрешение за демонтаж на рампата от зам. Кмет на Община Родопи, от което се установява, че собственик на рампата не е ипотекарния длъжник. Поддържа, че съдът не е обсъдил и служебно известното му влязло в сила решение по гр.д. 323/2017 г. по описа на ОС – Пловдив, с което се установявало, че „Визита трейд къмпани“ ООД не е собственик на процесните хладилен склад и покрита рампа. Излага, че решението е неправилно и в частта му, с която след обезсилване на първоинстанционното решение е прекратено производството по предявения иск за прогласяване нищожността на договор за ипотека от 21.04.2003 г., обективиран в нотариален акт вх. н. 6215/21.04.2003 г., № 181, т.
3, д. 3933/2003 г. на АВп - Пловдив, в частта, с която „Визита трейд къмпани“ ООД учредява в полза на „Кей би си банк България“ ЕАД /с предишно 2 наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ ипотека върху свой недвижим имот, тъй като ипотекираният имот - хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., не съставлява недвижима вещ, а е движима вещ, с доводи, че е неправилна преценката на съда, че за него липсва интерес от предявяване на иска. По тези доводи моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:
1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността/наличието на релевантните за спора обстоятелства, в това число и приетите от него нови доказателства? Задължен ли е въззивният съд да мотивира въззивното решение, като обсъди всички направени доводи и възражения на ищеца и въззивник с исковата молба и въззивната жалба, в това число и документите, които установяват датата на изграждане?
2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да се съобрази със служебно известни влезли в сила решения, касаещи спорната вещ? Допустимо ли е спорът да се пререшава?
3. Когато ищецът твърди нищожност/недействителност на договор за учредяване на ипотека, както и притежавано от него право на собственост върху движимото имущество, за което е учредена ипотеката от друго лице, и представя доказателства, за да обоснове притежанието си и характера на имуществото, вкл. и влезли в сила съдебни решения, като от тези доказателства следва, че на ответника ипотекарен длъжник е отречено правото на собственост, както и че то представлява движимости, следва ли съдът да приеме, че е налице правен интерес от предявяване на иска и да се произнесе по същество, при което да потвърди или отрече твърдяното от ищеца притежание на вещно право и характера на имуществото и нищожността /недействителността на учредената ипотека?
4. Може ли да се цени като доказателство за собственост или придобИ.е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека или същият учредява обезпечение на едно вземане?
5. Ако вещта е изградена преди учредяване на право на строеж, кой е носителят на правото – собственикът на имота или суперфициарят?
6. Налице ли е правен интерес в съответствие с чл. 151 ЗЗД за предявяването на иск за прогласяване на нищожността на договор за ипотека при наличие на влезли в сила решения, установяващи, че на ипотекарния длъжник е отречено правото на собственост върху ипотекираното имущество, както и че то представлява движими вещи?
7. Дали новацията може да бъде тълкувана само от писмен документ, независимо че същият е подписан от страните по чл. 107 ЗЗД, ако в последствие тя се е осъществила реално и в изпълнителното производство и 3 преди това в заповедното производство, ако новият дълг е погасен?
Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касация, „Обединена Българска банка“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касация, „Визита трейд къмпани“ ООД, в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд, за да се произнесе по първия предявен при условията на обективно съединение иск, е приел, че не е налице спор, а и от събраните доказателства се установява, че между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Визита трейд къмпани“ ООД е сключен договор за банков кредит на 16.04.2003 г., по силата на който „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД предоставя на „Визита трейд къмпани“ ООД револвиращ кредит в размер до 300 000 евро, който ще се използва за оборотни средства, със срок за погасяване на кредита 25.04.2005 г., както и че за обезпечаване на вземането на кредитодателя спрямо „Визита трейд къмпани“ ООД с договор от 21.04.2003 г., сключен с нотариален акт № 181, т. 3, дело № 3933/2003 г. на Агенция по вписванията Пловдив, „Богалита трейд“ ЕООД /тогава ООД/ е учредил ипотека върху следния недвижим имот /п.2.1/: ПИ, целият с площ от 3600 кв. м., обозначен по скица като УПИ III - 30016, от кв. 2 по плана на с. Белащица - Стопански двор, Пловдивска област при граници: неурегулиран ПИ № 30015 - земеделска земя, УПИ IV - 313, УПИ VIII - 317, УПИ IX - 318 и улица, а кредитополучателят „Визита трейд къмпани“ ООД е учредил ипотека върху следния недвижим имот /п.2.2/: Хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., състоящ се от предверие от 62.64 кв. м., приемно отделение от 224.29 кв. м., хладилен тунел от 19.08 кв. м., хладилна камера от 35.59 кв. м., хладилна камера от 202.61 кв. м., хладилна камера от 137.67 кв. м. и покрита рампа от 62.27 кв. м., заедно със съответното право на строеж върху поземления имот, в който е построен складът, а именно ПИ, целият с площ от 3600 кв. м., обозначен по скица като УПИ III - 30016, от кв. 2 по плана на с. Белащица Стопански двор, Пловдивска област. Посочил е, че са подписвани поредица от анекси към договора за револвиращ банков кредит от 16.04.2003 г., като относим за предмета на спора е анекс № 7/28.12.2009 г., от който ищецът извежда спорното право по първия предявен иск, а имено, че този анекс е акт на новиране на задължението по договора за банков кредит и с оглед на тази 4 новация ипотечното право на банката спрямо ипотекарния длъжник е погасено.
Подчертал е, че спорът е изцяло с правен характер и се свежда до това дали със сключения анекс № 7/28.12.2009 г. към договор за банков кредит от 16.04.2003 г. е новирано задължението по този договор. Изтъкнал е, че институтът на новацията като способ за погасяване на задълженията е уреден в чл. 107 ЗЗД - задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора, като спорът между страните касае приложението на изречение второ на цитираната разпоредба - в такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това. Приел е, че за да се даде отговор на очертания правен спор, следва да се тълкува волята на страните, изразена в посочения анекс № 7/28.12.2009 г. Отчел е, че споразумението е сключено между кредитора, кредитополучателя и трето - физическо лице, като ипотекарен длъжник, като в чл. 1 от преамбюлната част на анекса конкретно са констатирани и страните са постигнали съгласие относно размера на задълженията, произтичащи от договора за банков кредит от 16.04.2003 г. към дата 23.12.2009 г., което е отразено по недвусмислен начин и в чл. 2 от анекса - „Задължението на кредитополучателя към банката, произтичащо от договора за банков кредит, е обезпечено с...“/като подробно са описани дадените обезпечения, включително и обезпечението по НА акт № 181, т. 3, дело № 3933/2003 г. на АВп/, и е постигнато ново лично обезпечение, дадено от ипотекарен длъжник - Ж. Галибардов. Подчертал е, че в същинската - втора част от споразумението, страните изрично са изразили воля, че „променят клаузи на договора за банков кредит от 16.04.2003 г., както и че непроменените клаузи от договора за банков кредит от 16.04.2003 г. „запазват действието си така, както са били уговорени между страните“ – чл. 14. Посочил е, че с анекса страните, освен че са конкретизирали размера на вземането на банката по договора за кредит от 16.04.2003 г. към момента на сключването на анекса, са уговорили: начин на погасяване на задължението - непогасена главница, произтичащо от договор за банков кредит от 16.04.2003 г. /чл. 7/; че банката опрощава на кредитополучателя задължението за наказателна лихва /чл. 3/; размер на възнаградителната лихва; съответните санкционни последици - санкционни лихви при неизпълнение /чл. 5/. Изтъкнал е, че уговорените нови основни параметри, характерни за договор за банков кредит, функционално се свързват с първоначалния правопораждащ факт - договора за револвиращ банков кредит от 16.04.2003 г., включително и анексите към него, като аргумент в тази насока е и текстът на чл. 2 от анекса „Страните потвърждават, че крайният срок на погасяване на всички дължими по кредита суми е...“.
Разпечатката съдържа 30 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51aeb854-ec35-4c3c-8549-0f772d0463c5