Решение № 854 от 13.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Казанлък, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.А при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело № 20255510101102 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Д. заявява, че „К.” АД, с ЕИК *** е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. За, ал. 1 от Закона за кредитните институции с peг. № *** със Заповед № БНБ - ***г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ). Основната дейност на "К." АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

С оглед изложеното твърди, че Б. К. К., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес ***, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Б. К. К. данни, служител на ищцовото дружество се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от "К." при условията на дружеството, кредит в размер на 4000.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за 1 финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние.

Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от "К." АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Е.” № ***г. и желаната сума му била преведена чрез системата Е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „И.” АД срещу представена от Б. К. К. лична карта.

Сочи, че съобразно съдебната практика, електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ).

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ).

Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с Б. К. К., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

Заявява, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, с която същият се е запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.

Съгласно условията на сключения Договор, "К.", е поел задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 10.08.2024, 10.09.2024, 10.10.2024, 10.11.2024, 10.12.2024, 10.01.2025, 10.02.2025,

10.03.2025, 10.04.2025, 10.05.2025, 10.06.2025, 10.07.2025 г.

Твърди, че първите вноски с падежи, настъпили съответно на 10.08.2024 и 10.09.2024 г., са изцяло погасени от страна на длъжника, а по вноска с падеж 10.10.2024 г. е осъществено частично плащане, като извън погасяването е останала дължима главницата до пълния й размер. Към *** г. Кредитополучателят не е погасил нито една от останалите вноски по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 10.11.2024, 10.12.2024, 10.01.2025, 10.02.2025 г. След подаването на Заявление чл. 410 ГПК от страна на ищцвото дружество, длъжникът е осъществил частични плащания по делото в общ размер 400.00 лева, с които са погасени съответно начислените мораторна лихва за периода 11.10.2024 г. до *** г. в размер на 41.30 лева, както и част от договорната лихва, претендирана за периода 10.10.2024 г. до 10.02.2025 г., в размер на 358.70 лева.

Моли съда да има предвид, че съгласно съдебната практика, извършените частични плащания имат характер на признание на иска.

Служители на дружеството няколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката 2 електронен адрес, изпращали SMS-и и осъществявали телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Б. К. К. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Заявява, че процесиите суми се претендират на основание предсрочна изискуемост. Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски.

Сочи, че съгласно т. 12.1 от Общите условия, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, както по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочен при сключване на Договора.

Твърди, че ищцовото дружество е потърсило начин да защити интересите си, като на *** г. е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC К. е образувал ч.гр. дело №579/2025 г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Заявява, че общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Б. К. К., ЕГН**********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 1600.00 лв., представляващи остатък от главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Е.” № *** г. Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 1272.44 лв., както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 1032.00 лв. и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника Б. К. К., ЕГН **********, че дължи на „К.” АД: сумата от 1600.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Е.” № *** г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

С оглед изложеното моли съда да осъди ответника Б. К. К., ЕГН ********** да заплати на "К." АД разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 1272.44 лв., както и разноски за образуване на настоящото производство, включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнителни предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Моли, в случай че представител на дружеството не успее да се яви на 3 първото съдебно заседание по делото, съдът да даде ход на същото в тяхно отсъствие.

В случай, че ответникът претендира съдебни разноски, прави възражение за прекомерност на същите.

Сочи банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми при П. АД, IBAN: ***, BIC: ***. За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Б. Й., в качеството му на пълномощник на ответника, с който моли съда да остави изцяло без уважение исковата молба на „К.“ АД, ЕИК *** срещу Б. К. К..

Счита същата за напълно неоснователна. Заявява, че главницата е изцяло заплатена.

Излага подробни съображения. Сочи съдебна практика:

Сочи, че съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ В настоящия случай процесният договор е недействителен, а 1600 лв. по него са заплатени.

Доверителят му Б. К. К., ЕГН **********, в качеството на физическо лице, което има качеството на потребител по смисъла на & 13, т.1 от ДР на ЗЗП, на *** г. е сключил по електронен път с „К.“ АД, ЕИК ***, Договор за потребителски кредит „Е.“ № *** г.

Сключеният договор за потребителски кредит е уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и в закона за защита на потребителите (ЗЗП) със следните параметри: Размер на кредита: 4000 лв.; Фиксиран годишен лихвен процент: 36%; Годишен процент на разходите: 49.7%; Брой вноски: 12 месечни вноски; Първа вноска: 10.08.2024 г.; Последна вноска:

10.07.2025 г.; Лихва: 1440 лв.

Съгласно чл. 4.5 от Договора „В срок до края на следващия работен ден от сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция, или гаранция издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихви по кредита, със срок на валидност до една година от датата на сключване на договора“

Съгласно чл. 7.1 от договора: „В случай, че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 5 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите по договора, Дружеството може да начисли неустойка в размер на 2880 лв.“ Чл. 7.2. „Неустойката следва да се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 5...“

Видно от представения погасителен план, към сумата за плащане са добавени по 240 лв. месечно и месечната вноска става общо 693.33 лв., а общата сума за връщане - 8320 лв., а не 5440 лв.

4

Счита, че основанията за недействителността на целия договор за потребителски кредит „Е." № *** г. са: Въпреки, че кредиторът твърди, че размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК съгласно Приложение № 1 към ЗПК и параметрите посочени в погасителния план, в това число общите разходи по кредита, това негово твърдение се разминава с друго „уговорено“ в чл. 7.1 от процесния договор, където е записана неустойка в размер на 2880 лв., която очевидно не е добавена към ГПР

Разпоредбите на чл. 4, ал. 5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури на следващия ден гаранция, като потребителят дължи неустойка в размер на 2880 лева, при непредоставяне на гаранцията. Прочитът на съдържанието на клаузата по чл. 4, ал. 5 от договора и оскъпяването й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своята същност тя представлява скрито възнаграждение за кредитора (което последния е прикрил обозначавайки го като неустойка) Счита, че изискванията, които клаузата на чл. 4. ал. 5 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък размер (на 4000 лева). Предвид това счита, че не само правно, но и житейски е необосновано да се счита, че потребителят ще разполага със съответната възможност да осигури банкова гаранция за срок от една година. Няма институция, която да предостави такава банкова гаранция, а ако потребителят имаше 4000 лв. за гаранция, защо изобщо би теглил кредит?