Решение № 6632 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6632 гр. С., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110168713 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Л. И. и Р. Л. К., чрез адв. Ч. – С., срещу С. А. К., Б. Л. И., Р. Р. Д., К. Р. Р. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която са предявени искове, както следва:

- с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че А.

Л. И. е собственик на ¼ ид.ч., а Р. Л. К. – на ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.22, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – 4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, ап. 22, в сграда с идентификатор ********, находяща се в поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

С., одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ: 59,36 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ********.23, ********.12, под обекта – ********.19, над обекта – няма; стар идентификатор – ********.24, заедно с избено помещение № 12, с площ от 5,91 кв.м., заедно с 2,700% идеални части от общите части на сградата, както и за осъждане на ответниците С. А. К., Б.

Л. И., Р. Р. Д. и К. Р. Р. да предадат на ищците владението върху гореописания недвижим имот;

- с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на С. А. К. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че процесният недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.22, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – 4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, ап. 22, не принадлежи на С. А. К. - длъжник по изп.д. № 20209210401168 по описа на ЧСИ С.П., тъй като е собственост на А. Л. И. и Р. Л. К..

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – 4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, ап.

22, при следните квоти: ¼ ид. част за А. И. и ¾ ид. части за Р. К.. Поддържат, че след справка в Столична община – Район „Н.“, установили, че имотът бил предеклариран на 1 името на ответницата С. К., както и че с нейно съгласие в апартамента се настанили да живеят лица, които не били сред кръга наследници на Л.К.. От справка за адресно регистрирани лица било видно, че на адреса на апартамента били регистрирани по постоянен и настоящ адрес лицата - Б. Л. И., Р. Р. Д. и К. Р. Р.. Също така, от направена електронна справка в Служба по вписванията – С., ищците установили, че по партидата на апартамента било вписано постановление за налагане на възбрА. върху процесния апартамент, от което било видно, че е образувано изп.д. № 20209210401168 по описа на ЧСИ С.П., по което длъжник била именно ответницата С. К.. Изпълнителните действия обаче не били насочени срещу имущество на длъжника, а срещу собствения на ищците апартамент, с което започнатото принудително изпълнение пряко засягало правната сфера на трети за изпълнението лица, а именно наследниците на Л.К.. В тази връзка за ищците бил налице и правен интерес от установяване спрямо кредитора на С. К. – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че имуществото, върху което е насочено изпълнението по цитираното изп. дело, не принадлежи на длъжника. Ето защо считат, че предявеният срещу С. К. иск по чл. 108 ЗС осигурява петиторна защита на собствениците А. И. и Р. К., докато предявеният иск по чл.

440 ГПК бил насочен към защита на други материални права, а именно защита на ищците, като трети лица спрямо изпълнението върху техния собствен имот за погасяване на чужд дълг. Предвид гореизложеното молят съда да уважи предявените искове, като приеме за установено спрямо ответниците, че А. Л. И. е собственик на ¼ ид.ч., а Р. Л. К. – на ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.22, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – 4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, в сграда с идентификатор ********, находяща се в поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-1848/12.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ: 59,36 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ********.23, ********.12, под обекта – ********.19, над обекта – няма; стар идентификатор – ********.24, заедно с избено помещение № 12, с площ от 5,91 кв.м., заедно с 2,700% идеални части от общите части на сградата, както и да осъди ответниците С. А. К., Б. Л. И., Р. Р. Д. и К. Р. Р. да предадат на ищците владението върху гореописания недвижим имот. На следващо място, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. А. К. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че процесният недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.22, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – 4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, не принадлежи на ответницата С. А. К.. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. К., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че на 18.01.2016 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на С. А. К., произтичащо от договор за издаване на кредитна карта от 07.03.2012 г., било изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поддържа, че в качеството на взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си, като подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вследствие на което било образувано ч.гр.д. № 45604/2018 г. по описа на СРС, по което било разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на взискателя срещу ответницата С. К.. На 19.11.2020 г. била депозирА. молба до ЧСИ С.П. за образуване на изпълнително дело срещу С. А. К., въз основа на която било образувано изп. д. № 1168/2020 г. По инициатива на взискателя по делото били предприети редица изпълнителни действия, целящи обезпечаването на вземането му, като съдебният изпълнител извършил справка относно наличното движимо и недвижимо имущество, в резултат на която установил, че на името на С. К. имало декларирано недвижимо имущество – апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4. Поддържа, че с цел обезпечаване на вземането на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съдебният изпълнител 2 предприел принудителни действия спрямо имота, като наложил възбрА. през месец октомври 2021 г. Твърди още, че след извършена справка по изпълнителното дело относно наличните документи, свързани с наложената възбрА. върху имота, се установило, че С. К. е собственик на имота на основание саморъчно завещание, написано в нейна полза от Л.С.К. на 17.08.2019 г., два месеца преди да почине. От протокола за обявяване на завещанието било видно, че същото било съхранявано в дома на молителя, а именно С. А. К., по молба на която било образувано нотариално дело на 03.12.2020 г. с № 4/2020 г. Предвид изложеното счита за неоснователно твърдението на ищците, че изпълнителните действия по изпълнителното дело били насочени срещу имущество, което не принадлежало на длъжника. Поддържа, че съгласно извършената справка от съдебния изпълнител и на основание представените документи, собственик на процесния апартамент № 22 се явявала С. К., а не ищците. В този смисъл в изпълнение на задълженията си съдебният изпълнител напълно законосъобразно осъществил принудителни действия спрямо имуществото на С. К., с цел обезпечаване на вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. А. К. не е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б. Л. И., Р. Р. Д. и К. Р. Р. не са подали отговор на исковата молба. В проведеното първо открито съдебно заседание на 23.06.2023 г. назначения им особен представител оспорва предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа стрА.:

От представения по делото акт за граждански брак се установява, че на 26.09.1974 г. бил сключен граждански брак между Л.С.К., роден на 05.10.1947 г., и Р. Л. НиК., родена на 12.05.1951 г., която след брака се именува Р. Л. К..

От представения Нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 470, дело № 19/2003 г., се установява, че на 31.01.2003 г. бил сключен следният договор:

1. А.П.П. учредил пожизнено на А. С. К. ограничено вещно право на ползване върху следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к.

„Н. – 4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, със застроена площ от 59,36 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 12, с полезна площ от 5,91 кв.м., заедно с припадащите му се 2,700% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото;

2. А.П.П. продал на Л.С.К. по време на брака му с Р. Л. К. следния недвижим имот, а именно: апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – 4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, със застроена площ от 59,36 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 12, с полезна площ от 5,91 кв.м., заедно с припадащите му се 2,700% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

По делото е представено саморъчно завещание, в което е посочено, че е съставено на 12.08.2019 г. от Л.С.К. и е отразено следното: „Л.С.К., ЕГН **********, разбирайки добре значението на акта, който извършвам, правя следното разпореждане за след смъртта ми с притежаваното от мен имущество, както следва: Завещавам на С. А. К., ЕГН ********** собствения си недвижим имот, а именно Апартамент 22, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4. Това е моята последна воля, която желая да изпълнят наследниците ми. Завещанието си написах и подписах саморъчно без поправки, добавки и съкращения.“.

От Удостоверение за наследници изх. № 1531/28.10.2019 г., издадено от Столична 3 община – район В., се установява, че Л.С.К. е починал на 22.10.2019 г. и е оставил за наследници по закон: съпругата си Р. Л. К. и дъщеря си А. Л. И..

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 27.11.2019 г. в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е бил издаден изпълнителен лист срещу С. А. К. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2018 г. по ч. гр. дело № 45604/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 29 състав, за следните суми: 1627,29 лв. - главница по договор за издаване на кредитна карта от 07.03.2012 г., сключен между „Юробанк България“ АД и С. А. К., вземането по който е прехвърлено на 18.01.2016 г. по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ведно със законната лихва от 11.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и 32,55 лв. разноски по делото за държавна такса.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. К., е подал на 19.11.2020 г. молба до частен съдебен изпълнител С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, за образуване на изпълнително производство. Въз основа на подадената молба е било образувано изпълнително дело под № 20209210401168, като със съобщение от 01.10.2021 г. била изпратена покА. за доброволно изпълнение до длъжника, която е била връчена на 06.10.2021 г.

От представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община – район „Н.“, се установява, че А. С. К. е починала на 25.04.2020 г., за което е издаден акт за смърт № 0293 от 27.04.2020 г.