Решение № 4730 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4730 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110153925 по описа за 2025 година намери следното:

Подадена е искова молба от А.П.С.Б. срещу И. Д. И. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по сключен между ответника и трето лице договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането Ищецът твърди, че на 11.02.2020 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, между С.К. и ответника по силата на който С.К. отпуснало кредит в размер на 450 лева На 21.07.2022 г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания С.К. прехвърлило на А.П.С.Б. вземанията си спрямо ответника. Ищецът счита, че тези суми му се дължат и моли съда да признае за установена тяхната дължимост. Претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Оспорва наличието на договор за кредит, сключен между себе си и С.К., както и реалното изплащане на сумата. Оспорва факта на уведомяването си за договора за цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В последното по делото открито съдебно заседание страните – редовно призовани – не се явяват. Ищецът подава писмено становище, в което поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: ищецът обосновава качеството си на кредитор спрямо ответника на факта, че с договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. и допълнително споразумение към този договор, сключени между него и трето по делото лице – С.К. – е придобил вземания на това трето лице към ответника. Вземанията са възникнали на основание сключен между ответника и третото лице Договор за 1 потребителски кредит № *** от 11.02.2020 г. За установяване на факта, че вземането на С.К. към ответника е действително прехвърлено на ищеца, от него е представен договор за прехвърляне на вземания както и част от приложение № 1 към рамковия договор. След анализ съдът констатира, че страниците от това приложение не са поредни, тъй като не са посочени такива (л. 59 до л. 61 от делото). Не може да се направи извод, че тези страници са поредни, нито дори че са част от единен документ. На база тези разсъждения, съдът достига до факта, че посоченият документ не е доказателство, годно да установи факта, че вземането на С.К. към ответника е действително прехвърлено на ищеца. На основание общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да възприеме недоказания факт за невъзникнал, т.е. в хода на процеса ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, своята активна материална легитимация в процеса. Главният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съобразно с отхвърлянето на исковете, разноските на ищеца в настоящото и в заповедното производство следва да останат в негова тежест.

На ответника се дължат 655,65 евро – адвокатско възнаграждение, които са доказано заплатени.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.П.С.Б., ЕИК: ***, с адрес гр. *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено, че И. Д. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.

*** му дължи сумите: 230,08 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 11.02.2020 г., сключен между И. Д. И., ЕГН: ********** от една страна и С.К., ЕИК: *** от друга страна, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 27,19 евро – договорна лихва за периода от 11.02.2020 г. до 13.07.2020 г.; 79,27 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.07.2020 г. до 31.05.2025 г.

ОСЪЖДА А.П.С.Б., ЕИК: *** да заплати на И. Д. И., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 655,65 евро – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2