Определение № 1231 от 05.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1231 гр. Бургас, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232100500499 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 122 ГПК.

Образувано е по повдигнат с Определение № 1505/09.03.2023 г. по гр.дело № 1184/2023 г. на Районен съд - Бургас спор за подсъдност между Районен съд - Бургас и Районен съд – Несебър относно компетентния да се произнесе по предявения иск от малолетното дете А.

В., роден на ********** г. е гр. Х., Ш., действащо чрез своята майка и законен представител – К. С. Д., чрез адв. Даниела Коларова от БАК, назначена с решение № 22-208110/22.11.2022 г. на НБПП за особен представител по реда на регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г., против В. П. П., ЕГН **********, с който се иска осъждане на ответника да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 3682 шведски крони, или равностойността им в български лева, за периода от една година назад, считано от предявяване на иска, до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Бургаският окръжен съд на основание чл. 122 ГПК след преценка на данните по делото, приема следното:

Делото под № 1435/2022 г. е било образувано първоначално пред Районен съд –Несебър въз основа на предявения иск от особения представител адв. Д. К. от БАК, назначена с решение № 22-208- 110/22.11.2022 г. на НБПП по реда на регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г., на малолетното дете А. В., роден на ********** г. е гр.

Х.Ш., действащо чрез своята майка и законен представител – К. С. Д., с ЛН 910401-2001 в Ш., за описаните по - горе суми, дължими за издръжка на детето.

Районен съд – Несебър след извършена справка за постоянен и настоящ адрес на детето А. В.сон, е установил, че настоящият и постоянният адрес на същото е в гр. Бургас. В тази връзка съдът е приел, че искането, направено от майката на детето с допълнителна молба, подадена от нея, за прекратяване на делото и изпращането му по настоящата адресна регистрация на детето в гр. Бургас, е основателно, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на БРС.

БРС е приел, че от всички данни по делото се установява, че е налице международен елемент на спора, независимо от факта, че и детето и родителите имат и българско 1 гражданство, като обичайното местопребиваване на детето е на територията на Кралство Ш.. Поради това в случая бил приложим Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Позовава се на чл. 3, б."а" и б."б" от регламента по отношение на компетентността, като сочи, че предвид международния елемент по делото компетентността следва да се определи съобразно адреса по обичайно пребиваване на ответника в страната. От това се налагало извод, че според националното право и по реда на чл. 103 и чл. 105 ГПК родово компетентен да разгледа делото е районния съд, а местната компетентност се определя от постоянния адрес или седалището на ответника, което в случая е в гр. Несебър.

Поради изложеното е счел, че приложима е подсъдността по съда по постоянен адрес на ответника – като и ищецът е направил избор да предяви иска по постоянния адрес на ответника, който е в обхвата на РС-Несебър и е повдигнал пред БОС спор за подсъдност.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая по правилата за местна подсъдност компетентен да се произнесе по заявлението е Районен съд – Несебър поради следните съображения:

Неправилно е прието от НРС, че следва да се съобрази с искането на законния представител на ищеца, като изпрати делото на съда, в района на който е постоянния и настоящия адрес на ищеца.

В случая следва да се съобрази спецификата на производството по образуваното дело за издръжка. Видно от представените по делото доказателства е налице дело с международен елемент. Това се установява представените към исковата молба писмени доказателства, а и от самите твърдения, изложени в нея. Видно от приложенията към исковата молба, майката на детето е инициирала процедура по чл.56 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. В приложение № 7 – Формуляр за молба за получаване или промяна на решение по въпроси, свързани със задължения за издръжка, попълнен от майката, същата е посочила, че пребивава на територията на Кралство Ш., същата има и социалноосигурителен номер в тази държава, както и адрес. Видно от представени извлечения от решения на Агенция за социално осигуряване в Кралство Ш., детето и майката са били с посочен адрес в гр. Х.г, Ш.. Представени са и доказателства за наемно правоотношение на територията на Ш., както и фактури за сметки за електроенергия и други разходи.

Така представените доказателства е необходимо да бъдат анализирани през призмата на понятието, развито в практиката на СЕС за „обичайно местопребиваване“ с оглед определяне на това дали процесния казус попада в материалния обхват на европейската нормативна рамка и в тази връзка с оглед определяне на компетентността. „Обичайно местопребиваване“ на дете съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. /Решение на СЕС по дело С-523/2007/. Обичайното местопребиваване на едно дете според чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, като се приема, че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване. От изложеното се налага извода, че определянето на обичайното местопребиваване не е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

Обичайното местопребиваване предполага фактическа връзка с конкретната държава, а не 2 единствено правна, именно поради което при установяване на това местопребиваване се изследват не само и единствено регистрираните адреси, които лицето или неговите законни представители са посочили, включително за връзка с държавните органи, но и обстоятелства от личен характер, част от които изброени по – горе.

В сходен с практиката на СЕС е подходът и на националните съдилища. Така например в Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК, е прието, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК. В този смисъл следва да се тълкува това понятие в законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на интересите именно на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Посочено е още, че липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв.

От изложеното до тук, съобразявайки го с представените по делото доказателства, обсъдени по – горе, се налага изводът, че неправилно РС – Несебър е свързал адресната регистрация на детето с местната подсъдност по делото в настоящия случай. От значение е това, че от представените по делото доказателство се установява, че обичайното местопребиваване на детето е в друга страна – членка на ЕС, като в такъв случай компетентността следва бъде определена по правилата на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Съгласно чл. 3, б."а" и б."б" от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г., компетентни по искове за задължения за издръжка в държавите-членки са съдът по обичайно местопребиваване на ответника или съдът по обичайно местопребиваване на взискателя. В конкретния случай, след като детето е с обичайно местопребиваване в Кралство Ш., а искът за заплащането на издръжка е предявен в България, то компетентността на българския съд е определена по реда на чл. 3, б."а" от Регламента, като съд по обичайното местопребиваване на ответника. Родовата и местната подсъдност на делото се определя според националното ни право, а съгласно чл. 103, вр. чл.

105 ГПК компетентен да разгледа делото е Районен съд – Несебър, в района на който е постоянния адрес на ответника. Предвид горното, без значение е обстоятелството, че детето има регистриран постоянен адрес в гр.Бургас, тъй като в случая с оглед приложението на чл.

3, б."а" от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. е дерогирана възможността да бъде предявен иска за заплащане на издръжка на детето пред РС-Бургас.

Следва да се отбележи и, че искът е предявен от надлежно определен по реда на чл.56 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. особен представител на детето. Дори и да се приеме, че е приложим чл.112 от ГПК, то след като е направен избора за предявяване на иска по настоящия адрес на ответника, то с предявяване му, подсъдността е стабилизирана /арг. от чл.120 от ГПК/. В допълнение към изложеното са основателни и мотивите на РС – Бургас, че възражение за местна неподсъдност би могъл да прави ответника в срока за отговор на исковата молба на основание чл.119, ал.4 от ГПК, а по делото липсва такова. Не би могло да се приеме за такова искането на майката на детето, обективирано в молба с вх.№219 от 10.01.2023 г., тъй като същата няма процесуално положение на ответник по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 122 ГПК, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по предявения иск от малолетното дете А. В., роден на ********** г. е гр. Х.Ш., действащо чрез своята майка и законен представител – К. С. Д., чрез адв. Даниела Коларова от БАК, назначена с решение № 22-208110/22.11.2022 г. на НБПП за особен представител по реда на регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г., против В. П. П., ЕГН **********, с който се иска осъждане на ответника да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 3682 шведски крони, или равностойността им в български лева, за периода от една година назад, считано от предявяване на иска, до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, е РАЙОНЕН СЪД – гр. НЕСЕБЪР.

Делото да се изпрати на Районен съд - Несебър по подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4