Решение № 130 от 09.05.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 532/2022
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 09.05.2023
- В сила
- 27.05.2023
- Състав
- Мариана Момчева
Цитирани разпоредби
- чл. 34 ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143 ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал. 3 предложение първо · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Добрич, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230200532 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. И. В. ЕГН ********** срещу НП № 22 – 0851 – 000196/04.03.2022г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния
Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 05.11.2021г. в 10.50 часа, в гр. Д., по ул. „***“ в посока ул. „***“ управлява лек автомобил „***, който е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал.
15 от ЗДвП от 20.04.2021г.
Наказателното постановление е издадено на основание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура – гр.
Добрич от 23.02.2022г. по преписка на Районна прокуратура – гр. Добрич.
С Постановление от 23.02.2022г., Районна прокуратура – гр. Добрич е отказала да образува досъдебно производство против В. И. В. за извършено престъпление от общ характер, като е изпратила преписката на Началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с оглед преценка дали да бъде реализирана административнонаказателна отговорност на В..
Въз основа на акта на 04.03.2022г. било издадено атакуваното Наказателно постановление. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че с деянието е нарушен чл.
140 ал. 1 ЗДП. Наложени са визираните наказания на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП.
Във връчения на жалбоподателя екземпляр от АУАН е посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от ЗДВП, в АУАН приложен от административнонаказващият орган, след нанесена поправка е посочена разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Остава неизяснен въпросът, дали констатираните от полицейския служител грешки в съставения АУАН, са отстранени своевременно и в присъствието на нарушителя, като това твърдение се опровергава от представения екземпляр от АУАН, който е бил предявен на В. В., подписан и 2 съответно връчен на санкционираното лице. Ако, установената грешка е била поправена на място при съставянето на АУАН и в двата екземпляра на акта, то тази корекция би следвало да се отрази и в екземпляра от АУАН, предявен и връчен на нарушителя. Такова отразяване в случая няма. В този смисъл липсват каквито и да е било данни и доказателства, от кое длъжно лице, на коя дата и на какво основание са направени корекциите /поправките/ в АУАН след неговото съставяне. Съответно няма данни така поправения АУАН да е бил предявен и връчен на нарушителя, като предвид обстоятелството, че поправката касае законовата разпоредба, която е нарушена, без съмнение се е следвало предявяване и връчване на поправения АУАН. Действително, разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН предвижда възможност наказателното постановление да бъде издадено и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Но в случая, освен че Наказателно постановление не се сочи да е издадено в хипотезата на чл. 53 ал.
2 от
ЗАНН, доколкото съдържанието на приложената административнонаказателна преписка се изчерпва със съставен АУАН с нанесени поправки /без да е удостоверено в АУАН или в друг документ от кого са извършени поправките, на коя дата и поради какви причини/, не може да се приеме безспорна установеност на нарушението.
Поради това, извършените в АУАН поправки и корекции, след неговото съставяне, предявяване и връчване на привлеченото към отговорност лице, които поправки засягат задължителни и съществени реквизити на акта и повдигнатото с него административнонаказателно обвинение, представлява абсолютно основание за отмяна на издаденото въз основа на този АУАН наказателното постановление.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., както и като съобрази, че едно от наказанията е "лишаване от права", поради 3 което е приложима разпоредбата на чл. 18 ал. 4 от същата наредба, която предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адвоката в размер на 600 лв. се явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в посочения размер за процесуалното представителство по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМ ЕН Я НП № 22 – 0851 – 000196/04.03.2022г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на В. И. В. ЕГН ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция ДА ЗАПЛАТИ на В. И. В. ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4