Решение № 265 от 19.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100502160 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба на Е. М. С., чрез адв. М.

Д., против Решение № 2050/08.06.2023г., постановено по гр. д. № 7382/2022г. на 50-ти състав на ВРС, в частта, касаеща изменения РЛО между бащата и детето Б., както следва:

За период от три месеца от влизане в сила на решението, срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка седмица в съботния ден за времето от 09:00 часа до 11:00 часа на същия ден на територията на Контактен център – Център за обществена подкрепа Владиславово.

За срока след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението, за период от три месеца, срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа, трета и пета седмица в съботния ден за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на същия ден в дома на бащата в присъствие на майката;

След изтичане на посочените по-горе три месеца /т.е. след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението на съда/ до една година от влизане в сила на решението, режима се определя, както следва бащата се задължава да взема и връща детето от дома на майката, както следва: всяка първа, трета и пета седмица от месеца за времето от 16:00 часа в събота до 12:00 часа в неделя с преспиване;

1

След изтичане на една година от влизане в сила на решението: бащата да взема детето от дома на майката и да го връща: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с право на преспиване на детето при бащата, както и петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Счита така изменения РЛО между бащата и детето за несъобразен със специфичното състояние на детето. Постановеният РЛО е подходящ за дете с нормално развитие на 11 години, а настоящия случай не е такъв. Не е отчетено в достатъчна степен и психиатричното заболяване на бащата. Съдът не се е съобразил със становището на вещите лица по изготвената КСППЕ, а именно: контакта на бащата с детето да е в условията на ЦОП в контролирана среда. Игнорирано е от съда, че детето изпада в кризи, които бащата не е в състояние да овладява. Постановеният режим не е съобразен с ежедневието на детето. В първата част е постановен режим в условията на ЦОП – Владиславово за времето от 9:00ч. до 11:00ч. всяка събота, а детето посещава логопед в съботните дни от 10:30ч. Втората част от постановения режим не е съобразен със притеснението и страха на майката от ответника, породени от негови действия в миналото и психичното му заболяване. Не е посочено и кое жилище съдът счита за адрес на бащата, доколкото са налични данни по делото, че той е обгрижван от майка си и баща си, които живеят на различни адреси. Времевия диапазон от 3 часа попада в обичаен час за посещение на логопед и включва обяд. Не са защитени интересите на детето и майката. В третата и четвъртата част е постановен изключително разширен режим с преспиване на детето при бащата без да се дава сметка дали за този предходен период от време ще е постигнат предполагаемият напредък.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на РЛО, съобразен с предложения от нея или близък до него.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Г. А. С., чрез адв. И. В. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решението в обжалваната част за обосновано и съобразено с доказателствата по делото.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба № 65063/01.09.2023г. от Г. А. С., чрез адв. И. В., против Решение № 2050/08.06.2023г., постановено по гр. д. № 7382/2022г. на 50-ти състав на ВРС, в частта, относно изменения РЛО между бащата и детето след изтичане на една година от решението, като дните, през които бащата има право да взема детето от дома на майката и да го връща петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и в частта, с която е увеличен размера на присъдената издръжка. Без да изложи мотиви, съдът е намалил дните, които бащата трябва да прекарва с детето през лятото от 30 дни на 15 дни. От КСППЕ става ясно, че бащата има 2 добър родителски капацитет. Представените по делото 14бр. протоколи, в които са описани срещите между детето и бащата в ЦОП показват голям напредък в отношенията между тях.

Счита, че след поетапното увеличение на срещите между двамата РЛО следва да бъде възстановен в пълен обем съгласно решението за развод между него и ищцата. Счита за необосновано и решението в частта, в която е увеличен размера на издръжката. Излага, че към настоящия момент не работи и няма възможност да изплаща издръжка в присъдения размер от 250лв. месечно. От събраните по делото доказателства става ясно, че детето не пие лекарства и няма нужда от специална храна, които да налагат увеличаване на дължимата издръжка над минималния размер.

Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, съгласно което, след изтичане на една година от влизане на решението в сила, бащата да взема детето с право на преспиване 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а присъдената издръжка да бъде намалена от 250лв. на 195лв.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК Е. М. С. не представя отговор.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба Е. М. С. ЕГН **********, от гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** чрез адв. М.Д., е предявил иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановеното по гр.д. № 1779/2016г. на 18-ти състав на ВРС решение № 1069/18.03.2016г. в частта в която на бащата Г. А. С. е определен режим на лични отношения с детето Б.

Г.ова С.а ЕГН **********, като бъде постановен следния: да вижда и прекарва с детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00ч. до 12.00ч. и от 16.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката и в частта в която опредЕ.та издръжка за детето в размер на 150.00лв. да бъде увеличена на 400.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване. Предявила е и иск с правно осн. чл.

127а от СК срещу Г. А. С., с искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето Б. Г.ова С.а и разрешение, заместващо съгласието на бащата детето Б. Г.ова С.а да пътува, придружавано от своята майка до страните от ЕС, Великобритания и Турция за срок от 8 години, считано от датата на влизане на решението в сила.

След постановяване на решението ответникът никога не се е ползвал от посатновения режим на лични отношения с детето си лично. Било е вземано от баба си дядо си по бащина линия в продължение на три години след развоза, но бащата никога не е полагал за него грижите самостоятелно, а след 2019г. предстанал да вижда детето, което довело до това, детето да не го познава.

През 2019г. открили онкологично заболяване на детето, наложило продължително лечение, престои в болнично заведение и изолиране в домашни условия, с оглед провеждане на лечение. Освен това, от 2015г. е било констатирано и забавяне в развитието. За лечение 3 на това заболяване се правели посещения при логопед, ресурсен учител, психолог и полагали ежедневни усилия. Лечението на онкологичното заболяване обаче забавило рабонтата във връзка с дисфазията на развитието на детето. Детето трудно общува. Издава само звуци, рядко думички. Б. е на дистанционна форма на обучение, а грижите се полагат от нея-майката и бабата по майчина линия, защото детето е свикнало само с тях. От тогаваот 2019г. до 2022г. бащата не проявявал интерес към детето и здравословното му състояние.

В края на 2021г. обаче завел НЧХД № 5300/2021г. на ВРС за това, че му препятства контактите с детето, което не било вярно. След завеждане на настоящото дело, бащата за първи път се обадил и поискал да види детето. Предвид актуалното здравословно състояние на детето, определеният в решението на ВРС режим на лични отношения с него не може да бъде изпълняван. Б. не желае да се отделя от нея и не може да я заставя да се среща с бащата. Детето е много чувствително и изпада в истерия. Няма как да пребивава за дълъг период при баща си, без нейно присъствие, още повече, че не го познава. Смята, че подходящ би бил режима, който дава възможност на бащата да вижда детето първа и трета събота от месеца по 2 часа в нейно присъствие, докато се изгради някаква връзка между тях, доколкото това е възможно.

Детето се нуждае и от специални грижи, посочени по-горе и заплащане на всички необходими разходи за това. Промяната във възрастта на детето и здравословното му състояние към момента съставляват съществено изменение на обстоятелствата, при които е била опредЕ. предходната му издръжка. Следва издръжката, дължима от бащата да бъде увеличена на 400.00лв.

Здравословното състояние на детето може да наложи посещение при специалист в друга държава. Липсата на комуникация с бащата би попречило тя да пътува с детето в чужбина.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с които оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Твърди, че в конкретни дати в периода от 18.09.2019г. до 19.12.2021г. майката не е изпълнявала, а напротив, осуетявала е изпълнението на влязлото в законна сила решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779/2016г. по описа на ВРС, с което му е бил определен режим на лични отношения с детето Б. С.а. Ищцата, с поведението си е искала и целяла настъпване на вредни последици за ответника и за детето, като умишлено е целяла пълно прекъсване на емоционалната връзка между бащата и детето и то в много ранна фаза от физическото, психическото и социалното му развитие. По времето на висящност на НЧХД и до подаване на отговора на исковата молба, той видял детето си само за 20-30 минути. Намира, че сам, с помощта на родителите си би могъл да се грижи за правилното психологическо, физиологическо и емоционално израстване на детето.

Притежава необходимите лични качество и материалните му възможности биха били достатъчни за правилно отглеждане на детето. До м. февруари 2022г. работел в „ТИМ" ЕАД на минималното трудово възнаграждение, а към датата на подаване на отговора на исковата молба е безработен. Неверни са твърденията в исковата молба, че имал някакво заболяване 4 и поведението му многократно е било в разрез с общоприетото, както и че дъщеря му не го познава и контактите с него с преспиване и без присъствието на майката могат да доведат до влошаване на здравословното състояние на детето. Майката е сключила нов граждански брак и заедно с детето трайно се е установила на неизвестен за него адрес. Той я търсил по телефона, но тя забранила на него и родителите му да звънят. Ищцата никога не споделяла на ответника за влошаване на здравословното състояние на Б. и необходимостта да бъде настанявана в болница, както и за необходимост от лечение в друга държава. Причина за искането по чл.127а СК била единствено местоработата на съпруга й в чужбина.

Г. С. оспорва и се противопоставя на отправените до съда искания - предлагания от ищцата режим на лични контакти, които се използват за натиск срещу него да прекрати наказателното производство. Няма възможност да заплаща месечна издръжка в претендирания размер.

ДСП-Варна изпраща социален доклад. Установено е било, че до м. 10.2019г. определеният режим на лични отношения между детето Б. и бащата се е изпълнявал регулярно. След това до м.12.2021г. контактите са били прекъснати, като всеки от двамата родители сочи различни причини. С оглед възстановяване на отношенията баща-дете, родителите и детето са били насочени към ползването на социална услуга с ПОП при ЦОП Владиславово. Срещите се осъществяват редовно, два пъти месечно в събота, за един час, в присъствието на социален работник. Детето се чувства добре и посещава с желание ЦОП, като срещите с бащата са пълноценни и преминават под формата на занимания и игри.