Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 542 от 09.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 620/2022
Вид
Решение № 542
Подписан
09.12.2022
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.36,ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.36,ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.47 · Закон за движението по пътищата
  • чл.50а · Закон за движението по пътищата
  • чл.5,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.78а,ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. К.ова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000620 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260177 от 11.07.2022 г.,постановено по т.д.№206/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,IV-ти гр. състав,е осъден ответникът ЗД „Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК .... да заплати на ищеца И. Г. Т. с ЕГН ********** сумата от 33 000 лв.,представляваща неизплатен остатък до пълния размер на обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания-счупване на шест ребра в дясна гръдна половина,довело до трайно затрудняване на движенията на снагата и наличие на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина,произтекли от непозволено увреждане от следното престъпление,в извършването на което третото лице А.В.Б. е признато за виновно с влязло в сила решение,постановено по а.н.д. №5/2020 г. по описа на РС-А.,а именно:че на 18.07.2019 г. в гр.А.,при управление на МПС-лек автомобил марка „С.П.“ с рег.№.....,е нарушил правилата за движениечл.5,ал.2,чл.36,ал.1 и ал.2,чл.37,ал.1,чл.47 и чл.50а от ЗДвП и по 1 непредпазливост е причинил на И. Г. Т. две средни телесни повреди-счупване на шест ребра в дясна гръдна половина,довело до трайно затрудняване на движенията на снагата и наличие на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина,довели до разстройство на здравето,временно опасно за живота,рискът от настъпването на което застрахователно събитие е покрит посредством сключен със ЗД „Б.И.“АД договор за задължителна застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица №......., валидна от 30.10.2018 г. до 29.10.2019 г.,ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до окончателното й изплащане,като над уважения до пълния предявен размер от 37 000 лв. предявеният иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение ответното дружество ЗД „Б.И.“АД-гр.С. е осъдено още да заплати на ищеца И. Г. Т. сумата от 1427,04 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск,а по сметка на Окръжен съд-Пловдив е осъдено да заплати сумата от 1320 лв. държавна такса по производството и сумата от 133,79 лв. бюджетни разноски по допуснатата по делото автотехническа експертиза съразмерно на уважения иск. И наред с това,с решението от 11.07.2022 г. ищецът И. Г. Т. е осъден да заплати на ответника ЗД „Б.И.“АД-гр.С. сумата от 266,47 лв. разноски по производството.

Срещу горното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни в първоинстанционното производство.

Ищецът И. Г. Т. обжалва решението в частта,с която предявеният от него против ЗД „Б.И.“АД с ЕИК .... осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 33 000 лв. до пълния предявен размер от 37 000 лв.Във въззивната си жалба,подадена чрез пълномощника му адв. К. Т.,ищецът-жалбоподател излага становището,че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е незаконосъобразно,неправилно,необосновано и постановено при невнимателна и грешна преценка на всички доказателства по делото,както и при съществени процесуални нарушения..Счита за неправилни,необосновани и незаконосъобразни изводите на ОС-Пловдив,че ищецът също е нарушил регламентираните в чл.5,ал.1,т.1,чл.8,ал.1 и чл.20,ал.1 от ЗДвП правила за 2 движение,тъй като в разрез с тях се е придвижвал с мотоциклета не максимално в дясно по платното за движение и е загубил контрол върху управляваното от него моторно средство,с което си поведение като участник в движението е създал опасност не само за движението,но е и допринесъл за увреждането си.Посочено е,че в решението си ПОС е приел,че ищецът е допринесъл в минимална степен за настъпване на увреждането си,съответстваща на 10 % и с толкова е намалил претендираното обезщетение,но според жалбоподателя той /като пострадал от процесното ПТП/ изобщо не е допринесъл за настъпването на инцидента и за увреждането си и счита,че няма съпричиняване от негова страна.Поддържа още в тази насока,че са незаконосъобразни,неправилни и необосновани,а също така и противоречащи на събраните по делото доказателства изводите на ОС-Пловдив,че е управлявал моторното превозно средство в своята половина на пътя,но не максимално вдясно,както повелява законът-чл.8,ал.1 от ЗДвП,а в ляво,почти до осевата линия.Според жалбоподателя,чл.8,ал.1 от ЗДвП не повелява водачът на МПС да управлява същото максимално вдясно,а повелява да ползва/управлява МПС в дясната половина на пътя по посоката на движението си.В този контекст смята за безспорно установено,че той /ищецът/ е управлявал мотоциклета си в дясната пътна лента на платното за движение /което било двулентово/ до осевата линия и уточнява,че се има предвид осевата линия между двете ленти на западното платно за движение,а не осевата линия между западното и източното платно за движение.

Жалбоподателят излага и съображения,че от негова страна няма нарушение на чл.20 от ЗДвП,като смята в тази връзка,че във всеки един момент от процесния инцидент е контролирал непрекъснато мотоциклета,който е управлявал,а произшествието не би настъпило,ако третото лице А.Б. бе съобразило скоростта и траекторията си на движение с навлизащия в кръстовището мотоциклет,управляван от ищеца Т. и основна и единствена причина за инцидента е нарушението на правилата за движение от водача Б..Обобщава в жалбата си,че като е приел,че ищецът е допринесъл за инцидента и за увреждането си,ПОС е допуснал постановяването на един порочен,незаконосъобразен,необосновани неправилен съдебен акт,в посочената в жалбата част.

И с оглед на всички,изложени в жалбата съображения,жалбоподателят Т. моли да се отмени решение №260177 от 11.07.2022 г.,постановено по т.д.

3

№206/2021 г. по описа на ОС-Пловдив,в частта,в която е отхвърлен иска за разликата над 33 000 лв. до пълния предявен размер от 37 000 лв. и да бъде уважен иска за същата разлика.Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

От ответника в първоинстанционното производство-ЗД „Б.И.“АД с ЕИК .... не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба,подадена от И.

Т.,но от своя страна дружеството обжалва горното решение в частта,с която предявеният от Т. осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за горницата от 17 000 лв. до присъдения размер от 33 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.Заявява,че обжалва решението и в частта „за законните последици от уважаването на иска в посочената /обжалвана/ част за дължимост на лихви и разноски“.Излага във въззивната си жалба становището,че в така обжалваните части съдебният акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон.В тази връзка поддържа аргумента,че при правилно и в пълнота изяснена по делото фактическа обстановка,първата инстанция е извела непълни и необосновани фактически констатации и правни изводи относно степента на приноса на двамата участници в процесното ПТП за настъпването на вредите /чл.51,ал.2 от ЗЗД/,както и относно вида и степента на засягане на здравето на ищеца,а оттам погрешно е приложена и нормата на чл.52 от ЗЗД.На база изложени в жалбата конкретни фактически и правни доводи,дружеството-жалбоподател заявява,че допуснатите от пострадалия мотоциклетист нарушения на правилата за движение,които се намират във връзка с настъпване на процесното ПТП,а именно:неупражнен контрол върху управлението на мотоциклета /чл.20,ал.1 ЗДвП/ и движение по ширина на пътното платно в нарушение на чл.8,ал.1 от ЗДвП и чл.15,ал.1 от ЗДвП,т.е. без да е разположен най-вдясно на пътното платно,обуславят извод за съпричиняване в степен не по-малка от 50 на сто за настъпване на вредите.Поддържа в продължение на изложеното,че дори и да се приеме за правилен и обоснован изводът на първата инстанция,че справедлив размер за компенсиране на неимуществените вреди се явява сумата от 40 000 лв.,то същата следва да бъде редуцирана с ½,а освен това следва да бъде отчетено и извършеното извън процеса погасително плащане от 3000 лв.,поради което искът се явява основателен само за сумата от 17 000 лв.,а за горницата до пълния уважен размер решението е неправилно и като такова подлежи на отмяна в тази му 4 част.

В т.2-ра от жалбата си ЗД „Б.И.“АД заявява още,че на отделно основание оспорва правилността на извода на първата инстанция по чл.52 от ЗЗД за определяне на сумата от 40 000 лв. като справедлив размер на обезщетението /преди прилагане на редукция по чл.51,ал.2 ЗЗД/.И в тази връзка поддържа оплакването,че посочената сума е силно завишена и необоснована на фона на понесените от ищеца вреди,както и на фона на настъпилото при същия пълно възстановяване и „липса на трайни в смисъл на пожизнени последици за функциите на тялото му“.Конкретни доводи в за обосноваване на тази си позиция дружеството-жалбоподател излага в същата точка 2-ра от въззивната му жалба.А накрая в жалбата си излага и аргумента,че предвид недължимостта на главното вземане отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана и за законните последици,в това число за лихви и разноски.

На база всички заявени в жалбата му доводи,дружествотожалбоподател моли да бъде постановено от настоящата инстанция ново решение по спора,с което да се отмени обжалваното решение №260177 от 11.07.2022 г. в обжалваната му от дружеството част като неправилно и вместо него да бъде постановен акт за отхвърляне на иска в рамките на обжалваемия интерес.Претендира да му се присъдят направените във въззивното производство разноски,като в подадена от него /чрез пълномощника му адв.

М. Г./ молба с вх.№8669 от 09.11.2022 г. е поискал същата да се приеме като списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.

От ищеца в първоинстанционното производство-И. Г. Т. е депозиран в законния срок писмен отговор на подадената от ЗД „Б.И.“АД въззивна жалба.В отговора си Т. заявява,че счита същата въззивна жалба за неоснователна и моли настоящият съд да я остави без уважение.Конкретни съображения за това излага в отговора.Посочва,че едва с подадената въззивна жалба,дружеството-ответник излага твърдението,че отговорността за вредите следва да бъде поделена поравно между делинквента и пострадалото лице,след като пред първата инстанция е поддържал,че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца е в размер на ¼ или 25 %.Счита така заявеното в жалбата възражение и твърдение за недопустимо,незаконосъобразно,неоснователно,както и за преклудирано и 5 моли съдът да го остави без уважение.

Посочва още,че в отговора на исковата молба ответното дружество е направило признание,че претендираното от ищеца обезщетение от 40000 лв. е в справедлив размер като обезщетение при увреждания като процесните и е налице единствено спор по въпроса дали в настоящия случай обезщетението е дължимо в пълен размер,или следва да бъде намалено с оглед на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултатот страна на ищеца,като съобразно това признание на иска ПОС е постановил решението си.Посочва в продължение на изложеното,че едва във въззивната си жалба ЗД „Б.И.“АД прави възражение,че определения размер на обезщетението от 40 000 лв. е завишен и необоснован и ищецът счита,че това възражение е недопустимо, незаконосъобразно,неоснователно,както и преклудирано, като съответно моли то да се остави без уважение.Моли да му се присъдят деловодни разноски.

От страните не са заявени доказателствени искания в настоящото въззивно производство.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

И двете въззивни жалби са процесуално допустими,тъй като всяка от тях е подадена в законния двуседмичен срок по чл.259,ал.1 от ГПК и всяка от тях изхожда от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в съответно обжалваната му част.Ето защо жалбите подлежат на разглеждане и преценка по същество.