Решение № 139 от 10.11.2021, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Л., 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200505 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3854645 на ОД на МВР Л. е наложено на К. В.

В. от гр.С., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 650 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят В., който го е обжалвал. В жалбата сочи, че връченият му на 18.05.2021 г. електронен фиш не доказва по никакъв начин, че именно управляваното от него МПС е преминало на 26.07.2020 г. в 11:19 часа със скорост от 119 км8ч през пътния участък в местността „Българенска чешма“, в землището на с.Б.. Счита, че не може на сляпо доверие да приеме констатациите във фиша, поради мотиви от лично естество. Твърди, че вмененото му нарушение е плод на грешка. Моли издаденият електорен фиш да бъде отменен.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят В. се явява лично.

Изтъква, че след като е прегледал материалите по делото е стигнал до извода, че управляваният от него автомобил е бил заснет много след като е напуснал мястото. Сочи, че управляваният от него автомобил е най-бързият на планетата и че през въпросния пътен участък е преминавал многократно, тъй като му са налагало през годините ежеседмично да пътува от гр.С. до гр.Е. и обратно. Твърди, че познава много добре пътя и в частност, че знае за ограничението във въпросния пътен участък. Изтъква, че до момента до който е бил засечен е управлявал автомобила само няколко пъти, тъй като скоро го е бил закупил и поради това не познавал добре качествата му, и това, че много бързо ускорява. Затова и 1 според него превишението на скоростта се е случило поради неволно натискане на газта, като се позовава и на фабричните характеристики на автомобила. Не отрича, че е превишил разрешената в участъка скорост на движение, но счита, че не е много над 90 км/час. Заявява, че законодателят не е предвидил възможностите на автомобила и това колко бързо ускорява и че техническото средство не е пригодено да измерва ускорението на подобни бързи автомобили. Моли да бъде намалено наложеното му наказание, като изтъква, че ускорение има, но то е спрямо разрешената максимална скорост от 90 км/час.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата срещу ЕФ бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Л. разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 26.07.2020 г. в 11:19:40 часа, на първокласен път I-4 (С. – Варна), при км 55+900, в местността „Българенска чешма“ в землището на с.Б., област Л., позиционираната система за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.Варна със скорост от 123 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от представената по делото схема на организация на движението на републикански път I-4, от км 55+500 до км 56+187 /л.10/, километър 55+900 попадал в участък от пътя, който бил регулиран с пътен знак В26 и ограничавал скоростта на движение до 60 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Л., които от разпечатка от видеоклип № 11743С0/0110506 /л.12/ установили, че засечената в 11:19:40 часа на 26.07.2020 г. скорост от 123 км/час била от лек автомобил ********* с рег.№ *******. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била опредЕ. на 119 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.16/ било установено, че собственик на автомобила е ********* – С., а ползвател е К. В. В. от гр.С..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 06.08.2020 г. /справка на л.13 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3854645 /л.11/ срещу К. В. В. от гр.С.. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП в 2 размер на 650 лева.

Според приложената по делото разписка /л.5/, електронният фиш е бил връчен на К.В. на 18.05.2021 година.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят В. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на К.В. (18.05.2021 г.) и когато жалбата е била изпратена по куриер до ОД на МВР Л.

(25.05.2021 г. – л.7), то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно К. В. В. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

С оглед цялостният контрол за законосъобразност, който следва да бъде проведен в настоящето производство, съдът намира, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Електронният фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган предвид мястото, където е било установено нарушението, а нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Л., като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Достатъчно ясно и конкретно, предвид облекчената процедура, при която се санкционират този вид нарушения, в ЕФ е посочено мястото на извършването му – км.55+900 от първокласен път І-4, местността „Българенска чешма“ в землището на с.Б., област Л., както и че в този участък е имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. От посочения в обстоятелствената част израз „…посока гр.Варна…” достатъчно и без да е използван предлога „към” е ясно, че автомобилът се е движел по посока гр.Варна така, че по никакъв начин в този смисъл не е било нарушено правото на защита на наказаното лице и възможността да узнае всички обстоятелства при извършване на вмененото му нарушение. А и доказателствата по делото категорично потвърждават това обстоятелство. Видно от схемата за организация на движението в пътния участък /л.10/, 3 същият действително е бил обозначен със знак В26 с ограничение на разрешената за движение скорост в рамките до 60 км/час. В ангажираното по делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0110506 /л.12/ също ясно се вижда, че автомобилът е заснет в режим „отдалечаващ“, в лентата за движение непосредствено до разположеното автоматичното техническо средство. Този елемент от задължителния реквизит „място на извършване на нарушението” на електронния фиш коректно и достатъчно ясно е бил отразен в него, безспорно е установен от представените с административнонаказателната преписка доказателства така, че да не съществуват съмнения относно посоката на движение на автомобила.

Правилно и коректно също така, при изчисляване на наказуемата скорост е бил приспаднат толеранса от 3 % в полза на водача. Както се посочи по-горе в установената по случая фактическа обстановка, АТС е измерила скорост на движение на автомобила от 123 км/час – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0110506 /л.12/. Пак от вещественото доказателство се установява, че още с обработването на видеоматериала е бил приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо въведеното със знак В26 ограничение е била изчислена на 119 км/час. Именно от така опредЕ.та наказуема скорост е била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта от 59 км/час.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0110506 /л.12/, заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила ползван от жалбоподателя и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 123 км/час.

След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 59 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за конкретния участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, с които убедително да оборва данните от вещественото доказателство. Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.14/, за деня 26.07.2020 г., пътният участък на който е била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от 10:30 до 12:30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 26 броя.

За пълнота на изложението и с оглед цялостния контрол за законосъобразност, който се провежда в настоящето производство, следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 4 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.9/ и от протокол от проверка № 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. /л.8/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.

Законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя Б. В. Р., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня, когато е било извършено нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.2, предл..2-ро от ЗДвП, като ползвател на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Самият жалбоподател не отрича, че заснетия автомобил е бил управляван от него в деня на нарушението. Не могат да бъдат кредитирани обаче доводите му, че скоростта в участъка е била превишена в следствие на неволно натискане на газта и че не е познавал още добре характеристиките на автомобила, който е бил много мощен. Като водач на МПС, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.