Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.07.2018, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
774/2017
Подписан
12.07.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията
  • чл. 13, ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Р Е Ш Е Н И Е гр. Радомир,

12.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 774 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН.

Ищците Е.И.А. и С.Й.А. твърдят, че са съпрузи и въз основа на договор за покупко – продажба, сключен по време на брака им и обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС - Радомир, са придобили следния недвижим имот:

5/8 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв. м, състояща се от зимник, партер и един етаж, всеки от които се състои от кухня с ниша, коридор, баня, хол и две спални, както и две тераси, която сграда е построена в УПИ – общинска собственост, с площ от 740 кв. м, находящ се в с. К. обл.П., за който съгласно одобрения със заповед № III-428 от 06.08.1980 г. дворищно – регулационен план на селото е отреден парцел . в кв. 51 (петдесет и първи), с граници по скица: ., улица, парцел ., парцел .и улица с ОК .– всички в кв. 51 по плана на с. К. обл.П., ведно с 5/8 ид. ч. от отстъпеното право на строеж, на основание на което е построена сградата върху описания недвижим имот. Сделката била сключена между ищцата Е.И.А. и З.К.Д.на 24.11.2004 г.

Масивната жилищна сграда била собственост на З.Д.и съпруга ù И. ***, починал на 22.08.1998 г.

Ищцата Е.А. и петимата ответници били единствени и законни наследници на И. Д., като въз основа на наследяване от него притежавали в съсобственост останалите 3/8 ид. ч. от правото на собственост върху сградата.

Поради липсата на съгласие за извършване на доброволна делба ищците молят да бъдат призовани на съд с ответниците и да бъде постановено решение, с което да се допусне до делба описаната в исковата молба масивна жилищна сграда.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И.С.Я. е депозирал отговор, в който заявява, че е придобил по давност първия етаж от жилищната сграда - предмет на делбата и гаража в сутерена, поради което по отношение на тях липсвала съсобственост и моли да не бъдат допускани до делба.

Посочва, че жилищната сграда - предмет на делбата, е построена въз основа на договор за учредено право на строеж от 29.12.1970 г. на ОбНС - с. К., отстъпено безвъзмездно на бабата на ответника - З.К.Д.по време на брака ù с И.Я. Д.. Жилищната сграда била построена през периода 1970 - 1971 г. и съставлявала съпружеска имуществена общност на З.К.Д.и И.Я. Д..

Сградата на място не отговаряла на описанието, дадено в нотариален акт № ., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС - Радомир и нотариален акт №., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС - Радомир, в които било записано, че същата е двуетажна, състояща се от мазе (зимник), партер и първи етаж. Сградата била изградена така, че да има по един етаж за всяко от трите им деца - Е.И. С., Е.И.А. иС.И.Я.. Сградата се състояла от сутерен, състоящ се от гараж, мазе и стая, в която живеели наследодателите на страните, първи етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор и баня с тоалетна - заС.И.Я., втори етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор и баня с тоалетна за Е.И.А. и тавански етаж, състоящ се от три стаи и баня - за Е.И.С..

Още към момента на изграждане на сградата наследодателите били разпределили етажите между децата си, като сградата била довършена през 1978 г., от който момент всеки от тях владеел етажа за себе си и до настоящия момент. Всеки наследник си извършвал сам довършителните работи на етажа и приел, че това е неговият дял от сградата, като всеки е владял съответния етаж за себе си. Това владение продължило от 1978 г. до настоящия момент в продължение на 39 години, поради което и всеки бил придобил съответния етаж на основание явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано давностно владение. Никой от наследниците не бил предявявал претенции по отношение на етажа на останалите наследници. Всеки си имал ключ от неговия етаж, но не и от етажите на другите наследници. Между наследниците нямало спорове относно собствеността и владението на етажите до предявяването на настоящия иск за делба. Наследниците си разпределили и ползването на дворното място на три дяла, като всеки ползвал неговия дял от имота, който и понастоящем бил общинска собственост. Сутеренът също бил разпределен между собствениците на сградата, като гаражът се ползвал отС.И., мазето – от Е.И., а стаята – от Е.И..

По изложените съображения сградата представлявала етажна собственост на страните по делото, като всеки от етажите представлявал самостоятелен обект в сградата.

Наследодателят на ответника -С.И.Я., владял първия етаж от сградата заедно със семейството си, като основно в него живял ответникът И.С.Я., който живеел и понастоящем на този етаж.С.И.Я. починал на 01.12.2015 г. и след това владението продължило от неговите наследници, в т. ч. и от И.С.Я., като те присъединили своето владение към владението на наследодателя си. Поради това ответникът прави възражение за придобиване по давност на първия етаж от жилищната сграда и гаража в сутерена на сградата.

Ответникът оспорва представените с исковата молба нотариален акт № ., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС - Радомир и нотариален акт №., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС - Радомир, като заявява, че наследодателят муС.Я. не е искал издаването на първия нотариален акт, нито се е подписвал, че е собственик на 1/8 ид. ч. от сградата. Оспорва и авторството на нотариален акт №., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС - Радомир, обективиращ покупко-продажба на недвижим имот, като заявява, че подписа, поставен на мястото на „продавач“ не бил на З.К.Д.а.

Тези два нотариални акта не били известни на останалите наследници до смъртта на З.К.Д.на 01.02.2017 г.

По изложените съображения ответникът твърди, че предявеният иск за делба е изцяло неоснователен и недоказан, поради което моли същият да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ц.С.Б., в който намира предявения иск за основателен и моли съда да го уважи и да допусне до делба процесната жилищна сграда.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, се явяват лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК - адв. Д. Д. ***, която поддържа иска и моли за уважаването му.

Ответницата Ц.Я. в съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа иска за делба и моли за уважаването му.

Ответникът И.Я., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с адвокат К. Б. ***, която оспорва иска за делба по отношение на първия етаж от жилищната сграда и гаража в сутерена. В проведеното по делото първо открито съдебно заседание ответникът е направил възражение за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М. Д.,*** действие – района на РС – Радомир, с твърдения, че сключеният договор за покупко – продажба прикрива дарение (чл. 17, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД) и при условията на евентуалност – възражение за възстановяване на запазена част (чл. 30, ал. 1 ЗН), което да бъде разгледано в случай, че по делото се докаже твърдяната симулативност на покупко – продажбата, обективирана в посочения по-горе нотариален акт.

От останалите ответници в съдебно заседание се явява Е.С., която оспорва иска за делба по отношение на първия етаж от жилищната сграда и гаража в сутерена.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот №., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М. Д.,*** действие – района на РС – Радомир, се установява, че на основание чл. 483 ГПК (отм.)С.И.Я., Е.И.С., Е.И.А. и З.К.Д.са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит от молителите по наследство и присъединено давностно владение (от първия, втория и третия молител) и по приращение по време на брака и по давностно владение (от четвъртия молител), а именно: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв. м, състояща се мазе (зимник), разделено на две половини, всяко от които се ползва с отделен вход, партер и един етаж, всеки от които състоящ се от входно преддверие, кухня – дневна с кухненска ниша, две стаи, баня, клозет, дрешник и голяма тераса, изградена пред дневната и едната спалня, която сграда е построена в УПИ – общинска собственост, с площ от 740 кв. м, находящ се в с. К. обл.П., за който съгласно одобрения със заповед № III-428 от 06.08.1980 г. дворищно – регулационен план на селото е отреден парцел . в кв. 51 (петдесет и първи), с граници по акта за държавна собственост: от изток – ., от запад – улица, от север – парцел . и от юг – парцел .и граници по скица: ., улица, парцел ., парцел .и улица с ОК .– всички в кв. 51 по плана на с. К. обл.П., ведно с отстъпеното право на строеж, на основание на което е построена сградата върху описания недвижим имот.

По делото е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М. Д.,*** действие – района на РС – Радомир, по силата на който З.К.Д.е продала на дъщеря си Е.И.А. 5/8 ид. ч. от гореописаната масивна жилищна сграда, ведно с 5/8 ид. ч. от правото на строеж и 5/8 ид. ч. от направените в имота подобрения, при запазено право на ползване и обитаване за З.Д.а, докато е жива, на втория етаж от жилищната сграда и върху имота, върху който е построена сградата. Нотариалният акт е оспорен от процесуалния представител на ответника И.Я. и с протоколно определение от 17.01.2018 г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване автентичността и в частност подписа, положен за „продавач“ в нотариалния акт.

По делото са представени и договор за отстъпено право на строеж от 29.12.1970 г., по силата на който Общински народен съвет – К. е отстъпил на З.К.Д.правото на строеж върху държавно урегулирано дворно място, с площ от 740 кв. м, съставляващо парцел ., в кв. 15 по плана на с. К. за построяване на жилищна сграда, както и акт № .г. за държавна собственост на недвижим имот, представляващ парцел ., в кв. 51 по плана на с. К..

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от Община К. е, че общият наследодател на страните И.Я. Д. е починал на 22.08.1998 г. и е оставил за наследници съпруга - З.Д.а, починала на 01.02.2017 г., Е.С. – дъщеря, Е.А. – дъщеря иС.Я. – син, починал на 10.12.2015 г. и оставил за наследници С.Я. – съпруга, Ц.Б. – дъщеря, И.Я. – син и Б.Я. – дъщеря.

От представеното по делото удостоверение за граждански брак, издадено от Градски народен съвет – П., се установява, че ищците Е.А. и С.А. са сключили граждански брак на 26.08.1973 г. в гр. П., за което е съставен акт за граждански брак № .г.

По делото е представено и удостоверение по чл. 40 ЗУТ, издадено от Община К., от което се установява, че изградената масивна жилищна сграда в УПИ ., кв. 51 по плана на с. К., е двуфамилна и се състои от полуподземен етаж, два жилищна етажа, всеки един с по едно самостоятелно жилище и подпокривно пространство, което не е обособено като жилище. Удостоверението е оспорено от процесуалния представител на ответника и с протоколно определение от 26.02.2018 г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване верността на същото.

От ищцовата страна по делото са ангажирани и следните доказателства: писмо с изх. № .г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД, от което се установява, че на 11.02.2017 г. е сключен договор с Е.И.А. за продажба на ел. енергия за битово потребление на обект „къща“, с адрес: с. К. и кл. № ., а до 10.02.2017 г. страна по договора за продажба на ел. енергия е била З.К.Д.а, като договорът е бил сключен преди 2007 г. Наред с това от издаденото удостоверение става ясно, че на горепосочения адрес има едно - единствено средство за техническо измерване с фабричен №.; удостоверение от 12.02.2018 г. от В и К, гр. П., от което се установява, че за процесния имот има открита партида и подписан договор за доставка на вода на името на З.Д.от 12.01.2014 г., а към настоящия момент за титуляр на партидата е записана Е.А. и договор № .г., сключен между В и К, гр. П. и Е.А., за обект, представляващ „къща“, находяща се в с. К..