Решение № 11777 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11777 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110109594 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на Глава XIII ГПК

Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 08.01.2024 г. (на лист 36 от делото) и 08.03.2024 г. (на лист 46 от делото), на ищеца Е. Д. М. срещу ответника – Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца 11 759,71 евро – обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационно третиране за това, че бил третиран нееднакво спрямо Н* при образуването и повдигането на обвинения по досъдебно производство № 375/2013 г. на ответника, като на ищеца било повдигнато обвинение по реда на чл. 219 НПК, а на Н* не, като ищецът имал различно социално и обществено положение – бил противник на ПП „***“ и „*“; отказал да доносничи в полза на П* от „*“, и М*, и защото е беден, безработен и социално слаб, ведно със законната лихва върху последната посочена сума от 18.12.2013 г. до датата на плащането.

Ищецът твърди, че по самопризнания на Н* ответникът е образувал досъдебно производство № 375/2013 г. по описа си за въоръжен грабеж от 12.03.2010 г., но не е повдигнал обвинение по реда на чл. 219 НПК на 1 последния, а е повдигнато такова обвинение на ищеца, като така било нарушението за преследване на всяко престъпление. Поддържа, че Н* бил основен свидетел в процеса срещу него, и така се извършва злоупотреба с процесуални права в хода на разследването. Поддържа, че поради това, че бил обвинен, ищецът бил подложен на психически тормоз и получил паник атаки и хипертония. Поради това иска да му се присъди обезщетение с лихва от деня на увреждането.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Главна дирекция „Национална полиция“, с който предявеният иск се оспорва като неосноватЕ.. Посочва се, че са посочени противоречащи си правни последици и правни квалификации на иска. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски

В открито съдебно заседание (о. с. з.), ищецът се явява лично и чрез служебен защитник. Поддържат исковата молба. Уточнява, че делото е за това, че срещу друг извършил не е било повдигнато обвинение, а срещу ищеца е било.

Ответникът редовно, се представлява чрез юрисконсулт. Твърди, че искът е погасен по давност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите.

Не са основателни твърденията на ищеца, че искът е по ЗОДОВ. Това е така, тъй като сочените от него основания в о.с.з. представляват нови такива, които са нов иск, който не е предявяван.

Като безспорни е отдЕ. фактът, че ищецът е бил обвиняем по досъдебно производство № 375/2013 г. на ответника.

За да бъде уважен иска, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните факти и обстоятелства:

2

1. по наличието на качества, които го отличават (чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр) имущественото си състояние към момента на повдигане на обвинението и това, че съизвършителят е имал друго такова; изразени от ищеца политически убеждения по начин, който е дал възможност на ответника да ги установи;

2. основание за еднакво третиране – че спрямо посочения от него като свидетел в наказателното производство са съществували достатъчно данни,които да позволят привличане като обвиняем;

3. претърпени неимуществени вреди;

4. причинна връзка между неравното третиране и неимуществените вреди.

За да бъде отхвърлен иска, ответникът, при условията на насрещно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:

1. че посоченото от ищеца като съизвършител лице е било привлеченокато обвиняем за грабеж;

2. по изключението по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр – че непривличането на възможен съизвършител на ищеца е било насочено към постигане на законна цел, и че е било необходимо за постигането ;

3. невъзможност никой от служителите му да узнае за политическите убеждения и социалния статус на ищеца

Предявен е иск за обезщетение на имуществени вреди от дискриминационно третиране – привличане на обвиняем по особени характеристики – социално и обществено положение, сравнение с друго лице, което не е привлечено за обвиняем, с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, а посоченият от него свидетел по делото срещу ищеца не е бил обвиняем, въпреки че е имало същите данни срещу него както срещу ищеца, както и ако се установи, че ищецът е имал политически убеждения и социален статус, различни от този на участника в процеса, спрямо когото не е повдигнато обвинение. Ако се установи това различно третиране на ищеца, той следва да установи и претърпени болки и страдания, които се намират в причинна връзка с привличането му като обвиняем при условия, че други лица с вероятна съпричастност към престъплението не са привлечени (т.е. вреди от нееднаквото третиране, а не от обвинението).

3

Искът въпреки това ще бъде отхвърлен, ако ответникът установи други причини от обективен характер, които оправдават това да не се повдигне обвинение на посочения от ищеца възможен съизвършител, или ако установи, че няма как служителите му да са узнали за социалното положение на ищеца или политическите му позиции.

Съгласно чл.219 НПК обвиняем се привлича с постановление на разследващия орган.

Съгласно приетото в РЕШЕНИЕ № 8 от 5.12.2023 г. на КС по к. д. № 21/2022 г., Решение № 14 от 30.09.1999 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/99 г., Решение № 1 от 19.01.2010 г. по к. д. № 14 от 2009 г., Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. По н. Д. № 2/2002 г., оснк на вкс единствено конституционно правомощие по повдигане на обвинение е на разследващия орган.

Следаветелно, същият има компететност да приеме дали са налице достатъчно данни, че дадено лице е извършило престъпление. Неповдигането на обвинение (напривличането на обвиняем) не подлежи на съдебен контрол.

Това е така, защото по вътрешно убеждение разследващият орган е приел дали да привлече дадено лице към наказателна отговорност, въз основа на събраните по ДП доказателства.

При това положение, доколкото е от изключително преценка на разследващия орган кое лице да бъде привлечено като обвиняем и кое не, не може да се твърди дискриминация. Това е така, защото действията на ответника са законови, регламентирани в закона. След като едно лице не е привлечено като обвиняем, то за него няма достатъчно доказателства за съпричастността му към евентуалното престъпление, поради което липсата на действие по чл.219 НПК няма как да е дискриминационно спрямо лице, което е привлечено.

От обективна страна привличането на дадено лице като обвиняем, а друго не, не може да се квалифицира като дискриминация, т.е. нарушение на закона по някой признак, тъй като не засяга правата на лицето, което не е привлечено като обвиняем. Същевременно обвиняемият не може да твърди, че спрямо него е налице дискриминация, тъй като е привлечен, а друго лице не е привлечено, защото за него е съдебният процес и осъдителната или оправдателната присъда. Доколокото ищецът е осъден с влязла в сила присъда, 4 т.е. установено е деянието и неговият противоправен характер, то спрямо него законът не е дискриминационен. А по отношение на другите лица, то следва да се търси евентуална дисциплинарна отговорност, но не и дискриминация.

Следва да се отбележи, че дискриминацията е проява на различно отношение между две лице за които има едно и също дължимо поведение. В случая привличането на обвиняем не е задължително поведение на ответника, поради което не може да се приеме, че е налице дискриминация. Това е така, тъй като доколкото няма еднакво дължимо поведение от ответника към ищеца и това трето лице, то няма как да има дискриминация.

Доколкото повдигането на обвинение е от свободна преценка на разследващия орган, въз основа на анализ и синтез на доказателствен материал, по вътрено убеждение, то неизпълнението му не е незаконосъобразно, тъй като тази преценка е регламентирана в закона. След като деянието на ответника, от обективна страна, не е незаконосъобразно, то твърдяното деяние по ЗЗДискр. не е нарушение и не преставлява дискриминация. Твърдението от ищеца факти от обективна страна, които дават основание на иска, сами по себе си не представляват нарушение по ЗЗДискр.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата претенция не е основателна и следва да се отхъврли изцяло.

Възражението за давност е извън срока по чл.131 ГПК, поради което съдът не се произнася по него.

По разноските

С оглед изхода от делото, ответникът има право на разноски. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.25 НЗПП възнаграждението следва да се определи в минимален размер, а именно 200 лева или 102.25 евро. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 102.55 евро, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Е. Д. М., ЕГН **********,

5

********** срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ – МВР, ЕИК *, ********** иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за заплащане на сумата от 11 759,71 евро – обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационно третиране за това, че бил третиран нееднакво спрямо Н* при образуването и повдигането на обвинения по досъдебно производство № 375/2013 г. на ответника, като на ищеца било повдигнато обвинение по реда на чл. 219 НПК, а на Н* не, като ищецът имал различно социално и обществено положение – бил противник на ПП „***“ и „*“; отказал да доносничи в полза на П* от „*“, и М*, и защото е беден, безработен и социално слаб, ведно със законната лихва върху последната посочена сума от 18.12.2013 г. до датата на плащането, като неосноватЕ. и недоказан.

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, ********** да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ – МВР, ЕИК *,

********** сумата от 102.25 евро (сто и две евро и дведесет и пет евро цента), представляващи разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от получаването му, по реда на ГЛАВА XX ГПК пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.258 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и на служебния защитник, а на ищеца чрез началника на Затвора в гр. София.

ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и след изтичане на срок.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6