Решение № 5252 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5252 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В В. А. при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от В В. А. Гражданско дело № 20221110165030 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

04.04.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В А. при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия В А. гр. дело № 65030/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Е. Т. А. , като се твърди, че ответницата била потребител на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот, находящ се в гр. ......................, като била доставена топлинна енергия, която поради липсата на договор била потребена без правно основание, поради което ответницата се била обогатила за сметка на ищеца. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 943,75 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 188,56 лева за периода от 31.12.2019 г. до 24.08.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответницата дължала и сумата от 17,53 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение, която била потребена без правено основание за периода 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., както 1 и сумата от 4,75 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 24.08.2022 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, но ответницата била възразила, поради което имала правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че не е потребител на топлинна енергия за процесния магазин. Поддържа, че не са установени материалните предпоставки за наличието на неоснователно обогатяване, което обосновава подробно, като сочи и че претенцията по чл. 59 ЗЗД била субидиарна. Навежда доводи, че нямала никакви права върху имота, поради което не можело и да възникне твърдяното от ищеца правоотношение въз основа на неоснователно обогатяване, освен това имота се ползвал от трето лице. Излага съображения, че потребител на топлинната енергия било третото лице – наемател на имота. Твърди, че не се дължи мораторна лихва, поради липсата на покана. Поддържа, че сумите за дялово разпределение били дължими на дружеството за ФДР, а не на ищеца, поради което претенцията била неоснователна. Инвокира доводи за нищожност на общите условия в частта с която ищеца и дружеството за ФДР са уговорили задължения за потребители без тяхното участие. Иска отхвърляне на претенцията.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по същество на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно – доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 77, том I, рег. № 3020, нот. дело № 59/2005 г., като се установява, че Е. Т. А. е станала собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. .....................

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том XX, рег. № 3988, нот. дело № 3246/1939 г., като се установява, че КМ е придобила 56/1000 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. .....................

От Удостоверение за наследници от 03.02.1992 г. се установява, че КМ е починала на 14.11.1965 г., като е оставила за наследници ДХМ и Е. Т. А. (внучки по право на заместване на починалия ТМ – син – арг. чл. 5, ал. 1, във вр. чл. 10, ал. 1 ЗН) и ХГМ (син – арг. чл. 5, ал.

1 ЗН).

Приложен е Договор № 35710/361420 от 11.10.2017 г., по силата на който „ТС“ ЕАД в качеството на продавач се е задължила да доставя топлинна енергия за стопански нужди, при общи условия имот за имот находящ се в гр. .................... на „ФЛ“ ЕООД – в качеството на купувач за периода от 01.10.2017 г. до 01.01.2019 г., като купувача се е задължил да заплаща покупната цена на доставената топлинна енергия, съобразно уговореното в 2 договора.

От Договор за покупко-продажба на топлинна енергия пт 17.11.2021 г., сключен между „ТС“ ЕАД от една страна, в качеството на продавач и Е. Т. А. от друга страна, в качеството на купувач се изяснява, че продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия за период от пет години от 01.11.2021 г. на купувача за имот находящ се в гр.

...................., а купувача се е задължил да заплаща покупната цена, съобразно уговореното в договора.

Представени и неоспорени са главни отчети от 07.07.2020 г. и 14.06.2021 г., като се установява, че в тях като потребител е посочен „ФЛ“ ЕООД, съответно отчетите са подписани от потребителя, а в настоящото производство липсват оспорвания досежно авторството на положените подписи.

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за 3 топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:

Предвидената в закона форма за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е такава за действителност (ad solemnitatem) , а не такава за доказване (ad probationem).

Доставката на топлинна енергия без договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди принципно обосновава хипотеза на приложението на правилата за неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД), доколкото трябва да се остойности ползването на благо без наличието на валидно правно основание.

В случая обаче съдът намира, че доколкото е налице Договор № 35710/361420 от 11.10.2017 г. и приложените главни отчети за процесния период, с които „ФЛ“ ЕООД е признало, че му е доставяно топлинна енергия, то е налице валидно правно основание, като топлинната енергия е доставяна въз основа на договор. Този извод на съда се обуславя от приложението на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая очевидно лицето, което е имало валиден договор с ищеца е признало, че и след прекратителния срок на договора е му е доставяна топлинна енергия, като в случая доколкото сделката е между търговци то е налице т. нар. субективна търговска сделка, при която правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ е приложимо – доколкото в случая не се изисква форма по-тежка от обикновената писмена – в този смисъл Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК „Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Страната не може да се позовава на недействителност на договора ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.“.

Тоест, за процесния период между ищеца и трето лице за спора е има валидно облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди, което изключва отговорността на ответника по настоящият спор. Тоест, ответника поради наличието на валидно облигационно отношение за процесния период с друго лице, не е пасивно материално правно легитимират да отговаря по предявения иск за процесния период, а само за периода след това, доколкото по делото са ангажирани доказателства в тази насока. Освен това фактът, че едно лице е собственик, но друго е сключило договор за доставка на топлинна енергия за определен период – независимо дали за битови или стопански нужди не обуславя хипотеза на солидарност, доколкото закона не предвижда такава (арг. от противното от чл. 121, ал. 1 ЗЗД), нито обуславя хипотеза на т. нар. неистинска солидарност, когато две лица дължат една и съща сума за едно и също благо, но то е и може да бъде доставено само веднъж, поради което го дължи лицето, с което е налице съответното облигационно отношение, доколкото договорното основание изключва извъндоговорното.