Решение № 13 от 29.01.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. В., 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г.П.Й. при участието на секретаря Н.ЦВ.К. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100167 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на Е. И. Б., ЕГН **********. от гр. В., ******* чрез адв. Т. Т. от АК - В.,съдебен адрес: гр. В.,****** против Община В., представлявана от Кмета - д-р Ц.Ц., адрес гр. В.. пл. „Бдинци“ №2 .

Ищецът твърди ,че на 23.02.2024 г. заедно с приятели били навън, след което тръгнали с кола и него го оставили в района на „Речна гара“ в близост до кръстовището на бившето заведение „Кристал”. Той тръгнал в посока „Речна гара”. Пресичайки улицата вляво стъпил в отводнителна шахта, която била затрупана с боклук и нямало ясно обозначение на същата, съответно нямало как визуално да се ориентира за наличието й. Шахтата нямала капак и била необезопасена. Стъпил в шахтата с левия крак, залитнал напред и усетил много силна болка в този крайник. В този момент минавало едно момче по улицата и му се притекло на помощ. Повикало линейка. Дошли линейка и полиция. Закарали го в болницата в гр. В., където го приели в Спешно отделение. След извършените изследвания, включително РО - образно изследване на левия крайник се установило, че са му счупени и двете кости на левия крак и че трябва да отиде на операция в гр. София.

На 27.02.2024 г. го оперирали в болница „Пирогов” в гр. София.

Поставили му пирон от титан в крака, който закрепили с винтове от титан, за което заплатил сумата от 2 397,00 лв. в болницата на 28.02.2024 г. Там 1 прележал девет дни. След това се прибрал в гр. В.. След няколко месеца кракът му започнал да забира. Била се получила вътрешна инфекция.

Постъпил в болницата в гр. В.. Лежал девет дни в ортопедично отделение, където му цепили крака и му вливали антибиотик венозно. Два месеца след като го изписали отново започнал кракът му да събира гной. Междувременно постоянно ходил на превръзки на раната.

През месец април 2025 г. отишъл в „Пирогов”. Там отново го оперирали - извадили му пирона и му почистили крака защото нямал срастване на костите - не можели да заздравеят от инфекцията. Три дена лежал в болницата и го пуснали. На 19.06.2025 г. му свалили гипса ,поставен в „Пирогов” ,в болницата в гр. В..

Поддържа,че и към настоящия момент продължавал да изпитва силни болки. Трудно му било да стъпва на крака и му било забранено да го натоварва, тъй като му казали лекарите, че има опасност костта да се отлепи.

Не можел да полага труд, а работел в строителството. Настъпилото увреждане го накарало да се чувствам неспособен да се грижи за семейството си, да полага труд и дори да се движи нормално. Непрекъснато се оглеждал дали не куца, стараел се да живее нормално и да ходи нормално, но това в повечето в случаи му причинявало болка и страдание.

Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, в редакцията му към момента на настъпване на увреждането, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. От обстоятелството, че на улицата е имало отводнителна шахта, която не е била обезопасена, се налагал изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа общинската пътна мрежа по начин да е безопасна за преминаващите пешеходци. В случая Община В. не била извършила необходимите действия за привеждане на улицата в годно състояние за безопасно преминаване по нея и от това нейно бездействие настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което следвало да бъде ангажирана деликтната отговорност на Община В. за обезщетяване на вредите.

Предвид изложеното, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания, както и имуществени вреди ,изразяващи се в заплатената сума за титаниевия пирон.

2

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД с оглед обективните факти - вида на уврежданията, интензитет и продължителност на болката, периода на възстановяване, продължаващото повече от година след инцидента ограничаване в движенията на левия крак и лечението му, настъпилата вътрешна инфекция в крайника, трайните последици като видим загрозяващ белег от операциите, който не можел да бъде заличен, остатъчните неприятни усещания при претоварване и с оглед на това как уврежданията са се отразили на ищеца е оглед неговата възраст (мъж на 48 г. към датата на деликта, в трудоспособна възраст) и начин на живот. В тази връзка намира, че с оглед характера на уврежданията, периода на лечение, наличието на трайни последици за здравето на пострадалия и отнасяйки ги към възрастта и начина му на живот, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявани, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лв.

От изложеното дотук за него възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск за обезщетение във връзка с причинените му от ответника неимуществени вреди.

Иска се да бъде постановено решение ,с което да се осъди ответникът — Община В. да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева,(впоследствие сумата увеличена на 80 000 лв.) представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди / претърпени болки, страдания и негативни емоционални преживявания/, произтичащи от падане в необезопасена шахта, вследствие на което е настъпило счупване на левия крак, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2397, 00 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се заплатената стойност на пирон и винтове от титан, ведно със законната лихва от датата на плащането 28.02.2024 г. до предявяването на исковата молба в съда - 15.07.2025 г. в размер на 458.71 лв., както и законната лихва от датата на входяване на исковата молба до окончателното издължаване.

Претендират се и направените по делото разноски, а именно адвокатско възнаграждение на адв. Т. Т. от АК - В., който е освободил ищеца от внасянето му на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като се иска 3 настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор вх.№2936/29.08.2025 г. от ответника ОБЩИНА В., представлявана от д-р Ц.Ц.- Кмет на община В. чрез процесуален представител Н. Н.- старши юрисконсулт .

В отговора се оспорва изцяло предявения иск - както по основание, така и по размер, поради неговата недопустимост и неоснователност, и се моли съда да го отхвърли изцяло, предвид следните съображения:

Прави се възражение относно допустимостта на иска:

Твърди се ,че липсва пасивна процесуална легитимация на Община В.

.Ответникът счита, че не е установено по делото Община В. да е надлежният пасивно легитимиран ответник, тъй като не е доказано твърдението на ищеца, че въпросната шахта (отводнителна, ревизионна или друга) се намира на имот или съоръжение, за което Общината носи отговорност. Ищецът смътно посочва района „Речна гара — В." като място на инцидента, без да индивидуализира точното местонахождение и предназначение на шахтата.

Районът на т.нар. „Речна гара“ включвал пристанищна инфраструктура, кейови съоръжения и комуникации, част от които не са общинска собственост или поддържани от Общината. Възможно е въпросната шахта да е част от мрежи на други субекти - например ВиК-дружество, електроразпределително или телекомуникационно предприятие и др. Сочи се ,че в хода на производството следва да се установи чия собственост и поддръжка е процесната шахта. Ако тя не е елемент от общинска инфраструктура, то Община В. не носела отговорност за нея и искът срещу нея е предявен срещу лице, което не е надлежният ответник. В подобен случай съдебната практика приема, че искът подлежи на отхвърляне - например Районен съд - Пловдив е отхвърлил иск за обезщетение на вреди при падане в шахта, след като се установило, че шахтата не попада под отговорността на общината, а е част от подземна комуникационна мрежа, собственост на мобилен оператор (Решение № 313 от 20.06.2025 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 20360/2024 г.). Ето защо се възразява , че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, доколкото не е доказано шахтата да е част от общинската инфраструктура.

Правят се и възражения относно неоснователността на иска:

Ако съдът приеме, че искът е процесуално допустим, то същият следвало да бъде отхвърлен изцяло по същество като неоснователен и 4 недоказан. Ищецът не установявал наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на Общината по чл. 49 ЗЗД, нито обосновавал размера на претендираните вреди. В тази връзка се представят следните възражения:

Оспорват се изцяло фактите, изложени в исковата молба, като недоказани. В тежест на ищеца било да докаже всички факти, на които основава иска си - настъпването на инцидента при сочените обстоятелства, причинната връзка между падането в шахтата и претърпените травми, както и конкретните вреди (имуществени и неимуществени). Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК всяка страна трябвало да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като липсата на доказателства за ключови факти води до отхвърляне на иска (Решение № 983/29.03.2017 г. по гр. дело № 9944/ 2015 г. описа па Районен съд - Пловдив).

В случая не били представени убедителни доказателства, че инцидентът действително е настъпил по начина, описан от ищеца. По делото липсвали данни за време и точно място на падането, за наличието на свидетели, сигнализиране на инцидента в полиция или община, протоколи за произшествие или др. Обстоятелството, че ищецът може би е потърсил медицинска помощ около посочената дата само по себе си не доказвало, че травмите са получени именно от падане в необезопасена шахта на посоченото място. Липсата на безспорни доказателства относно механизма на инцидента и местонахождението на шахтата била основание да се приеме, че ищецът не е установил причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие на ответника и вредоносния резултат - аналогично. Районен съд - Монтана отхвърлил иск, след като приел, че не е доказан механизмът на ПТП и връзката му с бездействие на длъжностни лица на общината (Решение № 25 от 21.06.2022 г. на РС - Монтана по гр. д. № 2884/2021 г.). В настоящото дело също механизмът на падане и причината за травмите оставали недоказани, поради което отговорността на ответника не можела да се ангажира.

Ищецът също така твърдял, че шахтата била необезопасена, но не представял нито снимков материал, нито свидетелски показания, нито други доказателства за състоянието на мястото. Не се знаело дали е нямало капак, или е бил разбит/откраднат, дали е имало някакво предупреждение или ограждение. Твърдението за "необезопасеност" било необосновано твърдение 5 без доказателства и се оспорва от ответника. Общината не била получавала сигнал за опасна шахта на това място преди инцидента: не било установено колко време преди инцидента шахтата е била оставена отворена (ако изобщо е била такава). Нямало доказано противоправно бездействие ,т.е. пропуск на компетентните органи да обезопасят шахтата. Поради това липсвала една от кумулативните предпоставки на чл. 49 ЗЗД. В съдебната практика последователно се приемало, че отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД се ангажира само при доказано бездействие на нейните органи и длъжностни лица по изпълнение на задълженията им по поддържане и обезопасяване на съответното място, като между това бездействие и вредата има причинна връзка. В случая такова виновно бездействие не било доказано - не било ясно кой и как е оставил шахтата отворена, от кога датирало това, че е необезопасена и имала ли е Общината реална възможност да реагира. Не можело да се презюмира автоматично вина на Общината за всеки инцидент на нейна територия, без да се изясни дали тя е узнала или могла да узнае за опасността и дали е действала в разумен срок.

В предоставените медицински документи нямало рентгенова снимка, която до доказва счупването, също така следвало да бъдат внимателно проверени чрез съдебно-медицинска експертиза фактите дали травмите съответстват на падане в шахта и дали евентуалните увреждания не са резултат от предходни заболявания или други обстоятелства. Без ясни и категорични медицински доказателства за характера на уврежданията и връзката им с инцидента твърденията за трайни последици оставали недоказани.