Решение № 1619 от 08.07.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2870/2025
- Вид
- Решение № 1619
- Подписан
- 08.07.2025
- В сила
- 06.12.2025
- Състав
- АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.78, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1619 гр. Бургас, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20252120102870 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Ж. М. Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. ***, със съдебен адрес гр. *** – адвокат М. Р., против „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Врабча” № 8, представлявано от управителя Д. П. М..
Предявен е иск да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника изпълнение на вземанията по изп. д. № ***/ 2021г. по описа на ЧСИ с peг. № 802 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 08.07.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2011г. по описа на Районен съд – Бургас : 692,34 лв. – просрочена главница, 1479,68 лв. – предсрочно изискуема главница, 541,72 лв.
– договорна лихва, 165,05 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 06.07.2011г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, на които се основава искът:
Ищецът твърди изтекла към 07.05.2021г. погасителна давност за вземанията. Счита, че ответникът, който се легитимира като цесионер на 1 вземанията по издадения в полза на „***“ изпълнителен лист, е конституиран като взискател в изпълнителното производство след настъпила на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК перемпция.
Ответникът в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК представя писмен отговор, с който оспорва иска. Основава материалноправната си легитимация на валиден договор за цесия, сключен с кредитора на паричните вземания по заповедта за изпълнение. Твърди, че давността за вземането не е изтекла поради многократни прекъсвания с предприети изпълнителни действия – искане за възбрана от 07.05.2021г. и от 11.03.2022г. и искане за запори на банкови сметки и МВПС от 27.07.2023г.
И двете страни претендират присъждане на направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК.
Страните не спорят, че за описаните парични задължения в полза на кредитора „***“ АД е постановена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/ 2011г. на Районен съд – Бургас, въз основа на която срещу солидарните длъжници М. Н. Н. и Ж. М. Т. е издаден изпълнителния лист от 08.07.2011г.
Видно от представените от ответника писмени доказателства по молба на кредитора „***“ АД от 18.07.2011г. въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.д. № ***/ 2011г. на ЧСИ с рег. № 802 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас – Наско Георгиев. Ищецът признава, че в хода на това изпълнително производство през месец август 2011г. е наложен запор на банковите му сметки. Липсват доказателства за последващ ход на изпълнителното дело.
По молба на ответника „Финанс инфо асистанс“ ЕООД от 07.05.2021г., основана на твърдение за сключен с кредитора „***“ АД договор за цесия от 29.12.2020г., е образувано ново изпълнително дело - № ***/ 2021г. по описа на ЧСИ с рег. № 802. Ответникът представя две молби без достоверна дата и данни за входирането им при ЧСИ с искане за справки и налагане на запори и възбрана срещу длъжниците.
При така въведените от страните твърдения по спора и установените 2 факти съдът прави следните изводи :
При липсата на установени изпълнителни действия съдът приема, че образуваното изп.д. № ***/ 2011г. на ЧСИ с рег. № 802 е прекратено по силата на закона през месец август 2013г. - на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнението се прекратява две години след последното поискано от взискателя изпълнително действие, което според признанието на ищеца е от август 2011г.
На основание т.10 от тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност за процесните вземания по изпълнителния лист е започнала да тече от датата на последното предприето изпълнително действие. Съгласно данните по делото последното предприето изпълнително действие по изп.д. № ***/ 2011г. е не по-късно от месец август 2011г., но последващото тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г. по т.д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС приема, че погасителната давност във висящия изпълнителен процес не тече до приемането на 26.06.2015г. на цитираното тълкувателно решение по тълк.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Така общият давностен 5-годишен срок по чл.110 от ЗЗД е изтекъл на 26.06.2020г. - 5 години след последното изпълнително действие по изп.д. № ***/ 2011г. и след тълк.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, като по делото липсват доказателства този давностен срок да е бил прекъсван или спиран.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, каквито не се установиха да са валидно извършени след месец август 2011г.
Изложеното налага изводът, че твърдяният договор за цесия от 29.12.2020г. е сключен след погасяването на вземането по давност. По тези съображения правопогасяващото възражение на ищеца - длъжник е основателно. Процесните парични задължения са погасени по давност на 26.06.2020г. и следващите изпълнителни действия не засягат така изтеклата давност. Ето защо предявеният иск е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца направените по делото съдебни разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото са в размер на 1050 лв., включващи 50 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и 3 съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. М. Д. с ЕГН ********** от гр.
Бургас не дължи на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление в гр. София, изпълнение на вземанията по изп. д. № ***/ 2021г. по описа на ЧСИ с peг. № 802 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 08.07.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2011г. по описа на Районен съд – Бургас : 692,34 лв. – просрочена главница, 1479,68 лв. – пресрочно изискуема главница, 541,72 лв. – договорна лихва, 165,05 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 06.07.2011г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул.
„Врабча” № 8, представлявано от управителя Д. П. М., да заплати на Ж. М. Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. ***, със съдебен адрес гр.
*** – адвокат М. Р., направените по делото съдебни разноски в размер на 1050 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4