Определение № 20308 от 13.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20308 гр. София, 13.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20241100512812 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба от 07.10.2024 г. на длъжника С. Д. Г. срещу действия на ЧСИ В.М. по изпълнително дело № 20248600400668, както следва: 1/ срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение № 70482/04.04.2024 г.; 2/ срещу насрочването от съдебния изпълнител на дата за извършване на опис на движими вещи – на 15.10.2024 г., а при отменяща причина на 30.10.2024 г., обективиран в съобщение № 157510/29.07.2024 г.; 3/ срещу определения от ЧСИ размер на лихвата за забава.

Жалбоподателят поддържа, че задължението по изпълнителния лист било в общ размер на 432,48 лева /392,89 лева – цена на топлинна енергия, 39,59 лева – възнаграждение за дялово разпределение/, а според посоченото в поканата за доброволно изпълнение дължал общо 1188,85 лева, от които:

432,48 – по изпълнителния лист; 273,99 лева – лихви; 229,60 – разноски по изпълнителното дело; 102,79 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ; 150 лева – други суми, в това число и адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не била определена правилно /като счита, че следвало да се определи върху задължението по изпълнителния лист/. Не дължал и останалите разноски по изпълнителното дело – не били определени правилно, вкл. с оглед размера на задължението по изпълнителния лист. Оспорва задължението за лихва – нямало основание за начисляване на лихва и дали била определена правилно. Моли съда да отмени изцяло постановлението за разноските, постановлението, с което е определен размерът на лихвата, и постановлението, с което е насрочен опис /доколкото 1 не дължал сумите, посочени в поканата за доброволно изпълнение/. Моли съда да постанови и спиране на изпълнението.

Взискателят „Топлофикаия София“ ЕАД излага доводи за неоснователност на жалбата – жалбоподателят дължал авансово платените такси за образуване на делото и извършените изпълнителни действия, както и претендираното юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да остави жалбата без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за неоснователна, доколкото правото на взискателя на разноски в изпълнителното производство било гарантирано от чл. 79, ал. 1 ГПК, като последният ги заплатил авансово, таксите по делото не надвишавали размерите по чл. 73а ГПК. Таксата по т. 26 била начислена на база 861,47 лева, в която следвало да се включи и юрисконсултското възнаграждение. Предвид липсата на друго имущество, описът бил единственият възможен изпълнителен способ. В изпълнителния лист се съдържало и задължение за законната лихва върху сумите, като последната била изчислена законосъобразно.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20248600400668 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.10.2023 г., издаден по гр. д. № 28517/2018 г. на СРС, 31 състав, за сумите 392,89 лева – цена на топлинна енергия, 39,59 лева – възнаграждение за дялово разпределение, заедно със законната лихва от 04.05.2018 г. до погасяване. В молбата за образуване на делото, подадена от юрисконсулт, е поискано събиране на присъдените суми, както и разноски от:

5 лева - държавна такса за издаване на изпълнителния лист; 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Посоченият от взискателя изпълнителен способ е запор банкови сметки и вземания по трудови договори, а при липса на такива - извършване на опис на негови движими вещи.

На 01.10.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за вземанията по изпълнителния лист, в което число и законната лихва в размер на 273,99 лева, както и 229,60 – разноски по изпълнителното дело; 102,79 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ; 150 лева – други суми за разноски. В мотивите по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е посочил, че разноските от 150 лева са за възнаграждение за юрисконсулт.

Сумата 229,60 лева е формирана от следните такси: 5 лева – за издаване на изпълнителен лист; 224,60 лева за обикновени такси по ТТРЗЧСИ, а именно: по т. 1 за образуване на изпълнително дело - 24 лева с ДДС, по т. 2 за цялостно имуществено проучване и избор на изпълнителен способ - 60 лева с ДДС; по т. 3 за три справки от мобилните оператори общо в размер на 18 лева с ДДС, по т. 5 за пет такси в общ размер от 120 лева с ДДС, по т. 3 за справка от РБСС 2

– 2,60 лева. Пропорционалната такса по т. 26 е в размер 102,78 лева с ДДС.

От данните по изпълнителното дело се установява, че са извършени справки в НБД „Население“, НАП, НОИ, ТР и Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден от БНБ, справки при трите мобилни оператора за действащи договори и регистрирани телефонни номера. На 04.04.2024 е изпратена покана за доброволно изпълнение, а на 29.07.2024 г. - - съобщение за насрочване на опис.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение срещу разноските, но не е погасил дълга по изпълнителния лист.

Жалбата срещу постановлението за разноски е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Длъжникът дължи да възстанови направените от взискателя разноски за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на изпълнителното производство, а и с оглед извършеното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, съдът счита, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер от 50 лeва съгласно чл. 27, ал. 2 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Наред с това длъжникът трябва да заплати и разноските на взискателя за държавна такса от 5 лева, платена за издаване на изпълнителния лист.

Таксата по т. 1 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС е дължима.

По таксите по т. 2 и т. 3 ТТРЗЧСИ съдът намира, че в случая съдебният изпълнител е начислил по-голямата такса по т. 2 от 60 лева с ДДС за цялостно проучване, поради което на длъжника следва да се възложи само тя, не и таксите по т. 3 /за отделни справки/ – 18 лева за справки в мобилните оператори и 2,60 лева – справка в РБСС.

По т. 5 ТТРЗЧСИ е начислена такса за изпращане на покана за доброволно изпълнение /връчена/ от 24 лева с ДДС; уведомление за извършване на опис /връчено/ от 24 лева с ДДС. Дължимите по тази точка такси две в размер на 48 лева с ДДС, като останалите три няма данни да са изготвяни и изпращани, поради което не следва да се възлагат на длъжника.

Общо дължимите обикновени такси по ТТРЗЧСИ са в размер на 132 лева с ДДС.

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ мнозинството от съдебния състав счита, че базата за определянето й се формира от всички подлежащи на принудително събиране суми, с изключение на изрично посочените в Тарифата като неформиращи тази основа, а именно авансовите такси /съгласно заб. 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ/. Това е така, тъй като таксата по т. 26 е резултативно възнаграждение за съдебния изпълнител за вложените усилия за събиране на парични суми без значение правното основание за тяхната дължимост. Ето защо в тази база по правило се включват и разноските, направени от взискателя за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, тъй като представляват подлежаща на събиране/събрана 3 сума.

В случая базата за определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 761,47 лева /по изпълнителния лист - 392,89 лева; 39,59 лева; законната лихва от 04.05.2018 г. в размер на 273,99 лева; 55 лева – за юрисконсултско възнаграждение и такса за издаване на изпълнителен лист/. Определена по реда на т. 26, б. „б“ възлиза на 76,15 лева, без ДДС или 91,38 с ДДС. Този размер е съобразно изискването на т. 27а, тъй като без ДДС таксата е точно в размер от 1/10 от общия дълг към взискателя.

Сборът от всички такси за сметка на длъжника без ДДС - 181,75 лева, не надвишава размерите по чл. 73а ГПК.

С оглед изложеното дотук постановлението за разноските следва да бъде отменено, като бъде постановено друго,, с което съдът да определи дължимите такива.

Жалбата срещу насрочения опис на движими вещи и искането за спиране на изпълнението са НЕОСНОВАТЕЛНИ:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнение върху имущество /включително чрез налагане на възбрана и извършване на опис/ само при твърдения за несеквестируемост. В настоящия случай длъжникът не се позовава на несеквестируемост на нито една от вещите в дома си, които е следвало да бъдат описани на 15.10.2024 г. или на 30.10.2024 г. Липсват и предпоставките за спиране по чл. 432 ГПК. Ето защо жабата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Жалбата срещу размера на определената законна лихва е НЕДОПУСТИМА.

Видно от разпоредбата на чл. 435 ГПК определянето на размера на законната лихва не е сред изчерпателно изброените действия в изпълнението, които подлежат на обжалване. Ако счита действията за незаконосъобразни длъжникът разполага с иск по чл. 441 ГПК, доколкото събирането на поголяма лихва от дължимата представлява вреда /така определение № 170/25.03.2011 г. по ч. гр. д. № 297/2010 г. ВКС/. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение № 70482/04.04.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400668, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ като дължими от С. Д. Г. - длъжник по изпълнително дело №

20248600400668, следните разноски: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 24 лева – такса по т. 1 ТТРЗЧСИ с ДДС, 60 лева – такса по т. 2 ТТРЗЧСИ с 4

ДДС, 48 лева – две такси по т. 5 ТТРЗЧСИ с ДДС, и 91,38 лева – такса по т.

26 ТТРЗЧСИ с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата срещу разноските в останалата част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Д. Г. - длъжник по изпълнително дело № 20248600400668, срещу насрочването от съдебния изпълнител на дата за извършване на опис на движими вещи – на 15.10.2024 г., а при отменяща причина на 30.10.2024 г., обективиран в съобщение № 157510/29.07.2024 г., както и искането за спиране на изпълнението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Д. Г. - длъжник по изпълнително дело № 20248600400668, срещу определената законна лихва.

Решението не подлежи на обжалване.

Определението, с което жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5