Решение № 4749 от 27.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 27.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 14026 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 404183 от 10.05.2018 г., постановено по гр. д. № 49466/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.С. Т.К.А.Т., че последните дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 224, 52 лв., ведно със законна лихва от 09.01.2017 г. до изплащане на вземането и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от 107, 87 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г., а Р.С.Т. – сумата от 1 224, 52 лв., ведно със законна лихва от 09.01.2017 г. до изплащане на вземането и сумата от 107, 87 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 103, 30 лв. - разноски в заповедното и сумата от 596, 70 лв. - разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Б.Б.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответниците Р.С.Т. и К.А.Т.. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуални закон. Твърдят, че въпреки отправеното искане до „Т.С.“ ЕАД, не е било спряно топлоподаването в собствения им имот, поради което се касае за предоставяне на непоискана услуга.

Изводите на първоинстанционния съд се основават единствено на представените от ищеца доказателства. Също така съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза стойността на реално потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 2 399, 49 лв., а приетият от съда размер е 2 449, 04 лв. Счита, че от експертното заключение изслушаната съдебно – техническа експертиза не става ясен начинът на формиране напретендираните от ищеца вземания. По делото не са представени издадените от ищеца фактури, както и липсват доказателства, че дяловото разпределение е изчислено правилно. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „****, като му дължат сумата от общо 2 664, 77 лв., от която: двамата дължат солидарно сумата от 1 199, 80 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., заедно с мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г. в размер на 103, 19 лв., както и сумата от 24, 72 лв. – цена на дяловото разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., заедно с мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г. в размер на 4, 68 лв., а Р.С.Т. дължи сумата от 1 199, 80 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., заедно с мораторна лихва за периода 15.09.2015 г.

– 20.12.2016 г. в размер на 103, 19 лв., както и сумата от 24, 72 лв. – цена на дяловото разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., заедно с мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г. в размер на 4, 68 лв. Във връзка с подадено на 09.01.2017 г. заявление, по ч.гр.д. № 1066/2017 г. по описа на СРС, 120 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба от ответниците оспорват предявените искове. Твърдят, че на 24.09.2012 г. са уведомили ищцовото дружество, че се отказват от доставката на топлинна енергия, в отговор на което са получили писмо изх. № Г-5863/06.11.2012 г., че следва да уведомят за отказа си и топлинния счетоводител. Независимо от това доставката на топлинна енергия е продължила, като им е предоставяна услуга, която са заявили, че не желаят да ползват. Твърдят, че неизяснено остава на каква база са изчислени процесните суми, тъй като липсва протокол от дялово разпределение. Молят съда да отхвърли предявените искове.

На 09.01.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.С.Т. и К.А.Т. за сумата от 2 449, 03 лв.

– главница, както и 215, 74 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че дължимите суми са за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „****, аб.

№ 327694. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 2 399, 59 лв. главница и 206, 38 лв. лихва и за дялово разпределение: 49, 44 лв. главница и 9, 36 лв. лихва. Видно от т.13 от заявлението, сумите се претендират, както следва: 1/2 от дълга – солидарно от двамата длъжници, а останалата 1/2 – само от длъжника Р.С.Т..

С разпореждане от 17.01.2017 г. по ч. гр. д. № 1066/2017 г. на СРС, 120 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен е протокол от съдебна спогодба от 12.10.1988 г. на СРС по гр. д. № 1249/1988 г., по силата на който в дял и изключителна собственост на Р.С.Т. остава следният недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „****, застоен на площ от 81, 12 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, антре, баня, клозет и дрешник.

С нотариален акт № 66, том II, рег. № 10989, дело № 192 от 2006 г. от 19.09.2006 г. Р.С.Т. и К.А.Т. са учредили в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека в полза на банката върху следния свой собствен недвижим имот, придобит от Р.С.Т. по наследство и чрез делба по време на брака им, а именно: апартамент № 1, находящ се в гр. София, СО - Район „Лозенец“, в жилищната сграда на ул. „****, със застроена площ от 81, 12 кв. м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, антре, баня, клозет и дрешник, при съседи: ул. „Добри Войников“, двор на сградата, стълбище, З. и М. Б., заедно с мазе № 8 с площ от 4, 95 кв. м., при съседи: стълбище, гараж на В.С., коридор, мазе на Л.и П.Б., заедно с таван № 4 с площ от 14, 81 кв.м., при съседи: коридор, таван на Л.и П.Б., двор и таван на З.и М.Б., ведно с 10, 39 ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 4/40 ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата.

Със заявление - декларация от 20.09.2010 г. Р.С.Т. е поискал откриване на партида за имота на негово име.

Представен е протокол от проведено на 30.11.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ул. „****, на което те са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 1039/04.12.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ул. „**** като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред

СРС е ангажиран договор от 13.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

С писмено уведомление вх. № Г 5863/25.09.2012 г. до „Т.С.“ ЕАД Р.С.Т. е заявил отказ от ползване на услугата доставка на топлинна енергия.

С писмо рег. индекс Г-5863/06.11.2012 г. от „Т.С.“ ЕАД е уведомила ответника, че помежду им има сключен договор при общи условия, както и че в случай, че не желае да ползва топлинна енергия в имота, следва да подаде писмено заявление, съгласувано с упълномощеното лице за сградата, до фирмата за дялово разпределение и че на база декларираното от него ще бъдат променени прогнозните дялове за отопление и топла вода за имота.

Представено е писмо от Р.С.Т. до „Б.“ ООД, връчено на 14.11.2012 г., съгласно представеното известие за доставяна обр.243, в което се съдържа изявление на подателя, че представя мотивиран писмен отказ от ползване на топлинна енергия, за който е уведомен по надлежния ред домоуправителят на етажната собственост.

По делото е допусната и изслушана съдебно –техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.В.Т.. От заключението се установява, че по данни на фирмата за дялово разпределение в процесния период в жилището е имало 4 бр. монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 бр. топлоразпределители.

В имота има и щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга. В имота се ползва топла вода и има водомер, по който се отчита потреблението й. Начислява се и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е констатирало, че за исковия период м.05.2014 г. – м.04.2016 г. стойността на реално потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 2 399, 49 лв., формирана като разлика между прогнозно начислената и фактурирана сума в размер на 2 455, 20 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 55, 71 лв.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., се установи, че в информационната система на ищеца е отразено задължение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в размер на 2 449, 03 лв. главница, от която: 2 399, 49 лв. - за потребена топлинна енергия и 49, 44 лв. - за дялово разпределение, за което няма данни да е било погасено. Мораторната лихва върху главницата е в общ размер на 215, 74 лв., от която: 206, 308 лв. върху стойността на потребената топлинна енергия и 9, 36 лв. върху стойността на дяловото разпределение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.