Определение № 803 от 15.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Стара Загора, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500396 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.с.в.“ ЕАД, гр.С., представлявано от законния си представител Ю.Х.Ю. - изпълнителен директор, чрез юрк. Н.П. А., против разпореждане от 02.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 260/2023 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над 185.62 лв. до 416,49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по договор за потребителски кредит.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането и претендира отмяната му и постановяването на ново, с което се уважи искането му за издаване на заповед за изпълнение за цялата претендирана сума.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на А.с.в.“ ЕАД - гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д.Г.Д. за сумата от 955.99 лв. - главница по договор за потребителски кредит; 80.01 лв. – договорна лихва за периода от 22.07.2021 г. до 16.12.2021 г.; 416,49 лв. - обезщетение за забава за периода от 23.07.2021г. до подаване на заявлението в съда, и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че срокът на договора за потребителски кредит е изтекъл на 16.12.2021 г., а обезщетението за забава се дължи върху главницата, като е претендирано такова в размер от 416,49 лв., за периода от 23.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично 1 заявлението досежно претендираното обезщетение за забава за разликата над 185,62 лв. като недължимо.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване (Р-111-2009, І т.о.). Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І т.о.).

Видно от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за потребителски кредит, в чл. 6 е посочено как се изчислява претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена главница. Съгласно чл.6 от договора за кредит, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с годишния размер на законната лихва, в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. От тази клауза е очевидно, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва. Следователно начисленото и претендирано обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Действително районният съд не е следвало да изчислява обезщетението за забава, след като констатира, че договорът за кредит противоречи на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, а е следвало да го отхвърли изцяло. В настоящото производство обаче намира приложение чл.271, ал.1 изр. последно от ГПК, съгласно който положението на частния жалбоподател не може да бъде влошавано.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

2

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.05.2023г., постановено по ч.гр.д.

№ 260/2023г. по описа на Радневския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над 185.62 лв. до 416,49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по договор за потребителски кредит.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3