Решение № 260039 от 09.05.2022, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е

№

260039 гр. ВРАЦА, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на

08.04.2022 г., в състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА в присъствието на секретар ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА търг.дело N 37 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Гаранционен фонд, гр.***, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Й. Ш., е предявил против И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата 497 878,82 лв., представляваща общият размер на изплатени от ищеца обезщетения и разноски по щета № 210216/26.10.2010 г., присъдени по гр.д.№ 41938/2011 г. по описа на СРС, в.гр.д.№ 4590/2016 г. по описа на СГС, гр.д.№ 10009/2011 г. по описа на СГС, в.гр.д.№ 3299/2015 г. по описа на САС, т.д.№ 60288/2016 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от Кодекс за застраховането /КЗ/ (отм.), сега чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ, е изплатил обезщетения за неимуществени вреди и свързани с тях имуществени вреди в общ размер от 497 878,82 лв., присъдени по гр.д.№ 10009/2011 г. по описа на СГС и гр.д.№ 41938/2011 г. по описа на СРС, на следните лица: Х. М. П. – баща на загиналата като пешеходец П. Х. М., Ц. Н. П.– майка на загиналата като пешеходец П. Х. М., Т. С. Т. - пострадала като пешеходец, Ц. А. Г. – пострадал като пешеходец и А. Д. И. – пострадала като пешеходец, действаща със съгласието на законния си представител. Посочва се, че съгласно влязла в сила Присъда по НОХД № 609/2009 г. по описа на ОС-Враца и ВНОХД № 376/2010 г. по описа на АС-София ответникът И.Д.И. е признат за виновен за пътно-транспортното произшествие /ПТП/, при което са починали и пострадали посочените лица и което е настъпило при следния механизъм:

На 05.05.2009 г. около 19:00 часа в с.***по посока от с.Вировско към гр.Враца водачът И.Д.И. е управлявал лек автомобил "Форд Ескорт", с ДК № ВР *** ВА, собственост на баща му Д.И., след употреба на алкохол – 1.65 промила, с неразрешена и несъобразена скорост около 88 км./ч. На *** в близост до № 14 лекият автомобил се блъска в земен бряг, намиращ се в лявата лента на движение, в резултат на което водачът е изгубил контрол над автомобила и започва въртеливо диагонално движение по платното. В същото време в насрещното платно по посоката на движение на лекия автомобил по пътното платно се е движела група от 7 младежи. В момента на загубата на контрол над автомобила водачът И.И. се е намирал на 50 метра от групата, като след завъртането се е насочил със задната част на автомобила към насрещно движещата се група и е ударил движещите се най-отпред Ц. Г. и Т. С., които са излетели встрани от пътя, а след това е ударил П. М., А. Ц. и А. Д.. Вследствие на удара е загинала П. М., причинени са средни телесни повреди на Ц. Г. и А. Д. и лека телесна повреда на Т. С.. В исковата молба са описани подробно травматичните увреждания, които е получило всяко от посочените лица.

Посочва се, че в нарушение на чл.249 вр. чл.259 КЗ (отм.), сега чл.461 вр. чл.483 КЗ, ответникът е управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съгласно издадената справка от ИЦ към ГФ. Лицата Х. М. П. и Ц.

Н. П.– като родители на загиналата П. Х. М., както и пострадалите Т. С. Т., Ц.

А. Г. и А. Д. И., последната действаща със съгласието на законния си представител Д. Й. И., са се обърнали към Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 КЗ (отм.), сега чл.557 КЗ. По образуваната щета № 21216/26.10.2010 г. УС на ГФ е определил следните обезщетения: 1. На Х. М. П. и Ц. Н. П.– по 40 000 лв. обезщетение за всеки от тях за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им П. М.; 2. На Т. С. Т.

– 3 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесените й травматични увреждания; 3. На Ц. А. Г. – 3 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесените му травматични увреждания; 4. На А. Д. И. – 3 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесените й травматични увреждания.

В исковата молба се сочи, че молителите не са се съгласили с размера на определените обезщетения, поради което Т. Т., А.И.и Ц. Г.са образували срещу Гаранционен фонд гр.д.№ 41938/2011 г. по описа на СРС, а Х. П. и Ц. П.са образували срещу Гаранционен фонд гр.д.№ 10009/2011 г. по описа на СГС, по които настоящият ответник И.Д.И. е участвал като трето лице-помагач. По делата са постановени решения, въз основа на които са образувани изпълнителни производства, в рамките на които Гаранционен фонд е извършил следните плащания:

На 01.04.2016 г.

Гаранционен фонд е заплатил сума в размер на 306 002,74 лв. на Х. М. П. и Ц. Н.

П., от които по 100 000 лв. – главници и по 53 001,37 лв. – законни лихви.

На 12.07.2016 г.

Гаранционен фонд е изплатил по и.д.№ 20168460400541 сума в размер на 6 359,04 лв., от които 3 500 лв. – главница, 1 934,53 лв. – законна лихва и 924,51 лв. – разноски.

На 12.07.2016 г.

Гаранционен фонд е изплатил по и.д.№ 20168460400542 сума в размер на 15 723,47 лв., от които 9 000 лв. – главница, 4 974,51 лв. – законна лихва и 1 748,96 лв. – разноски.

На 12.07.2016 г.

Гаранционен фонд е изплатил по и.д.№ 20168460400543 сума в размер на 24 153,28 лв., от които 14 000 лв. – главница, 7 738,13 лв. – законна лихва и 2 415,15 лв. – разноски.

На 02.09.2016 г.

Гаранционен фонд е изплатил сумите от 1 541,90 лв. и 142,50 лв. адвокатски хонорар и съдебни разноски.

На 08.03.2017 г.

Гаранционен фонд е заплатил по сметка на СРС сума в размер на 1 461,45 лв. – държавна такса по гр.д.№ 41938/2011 г.

На 06.07.2017 г.

Гаранционен фонд е заплатил по сметка на СГС сума в размер на 1 260,00 лв. – държавна такса.

На 18.07.2017 г.

Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178760403441 сума в размер на 56 529,80 лв., от които 30 000 лв. - главница, 19 842,83 лв. – законна лихва, 6 686,97 лв. – разноски по изпълнението.

На 18.07.2017 г.

Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178760403439 сума в размер на 56 529,80 лв., от които 30 000 лв. - главница, 19 842,83 лв. – законна лихва, 6 686,97 лв. – разноски по изпълнението.

На 28.07.2017 г.

Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178500401330 сума в размер на 18 920,44 лв., представляваща съдебни разноски.

На 28.07.2017 г.

Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178500401331 сума в размер на 8 054,40 лв., представляваща съдебни разноски.

На 12.03.2018 г.

Гаранционен фонд е заплатил по сметка на СГС сума в размер на 1200 лв., представляваща държавна такса по гр.д.№ 10009/2011 г.

Ищецът твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но той не е погасил задължението си, което поражда правен интерес от търсене на защита по съдебен ред.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника И.Д.И., който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че искът е процесуално недопустим, тъй като в исковата молба се навеждат противоречиви твърдения относно механизма на настъпване на ПТП.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност, като навежда доводи, че в изпълнение на чл.100, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ се е уверил, че повереното му МПС разполага с всички необходими документи, включително и застраховка "Гражданска отговорност". Твърди, че собственикът на автомобила му е представил издаден сертификат "Зелена карта" по застрахователен договор, сключен с чуждестранно застрахователно дружество – "Зелена карта" № Е/1124/00104163-1 с направено от МВР-Пътна полиция Враца удостоверение в приложената "Зелена карта" № Е/1124/00062760-6, че рег.№ *** е идентичен с регистрирания на 16.10.2008 г. български рег.№ ВР***ВА. Навежда доводи, че с констативния протокол за ПТП от 15.11.2010 г. на "Пътна полиция" на ОД на МВР-Враца, който е представен от ищеца, се доказва представянето на посочената "Зелена карта". Позовава се на практика на ВКС, според която протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените обстоятелства, включително и какви документи са представени от участниците в произшествието.

Ответникът счита, че спрямо него не е налице основание за предявяване на регресен иск и че в полза на ищеца не е възникнало регресно право. Развива съображения, че в полза на Гаранционния фонд се е породило само суброгационно право, което не е ново и отделно право, чийто фактически състав включва изплащането на застрахователно обезщетение и от чието настъпване започва да тече нова петгодишна погасителна давност.

В отговора се навеждат доводи, че МВР-Пътна полиция Враца трябва да отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностните лица при изпълнение на административна дейност, свързана с удостоверяването на представения сертификат при пререгистрацията на автомобила. Извършва се позоваване на нормативната уредба, свързана с реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства, като се обобщава, че след като овластеният държавен орган е приел представения от собственика сертификат "Зелена карта" за валиден спрямо процесния автомобил, то спрямо ответника не може да се търси отговорност за липса на застраховка "Гражданска отговорност"

Ответникът оспорва предявения иск и по размер, като изтъква, че правото на ищеца обхваща платените разходи, но не и разноските в изпълнителното производство, тъй като същите не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението.

Моли за отхвърляне на предявения иск като погасен по давност, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на претендираното обезщетение.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е подадена допълнителна искова молба от ищеца.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:

С влязла в законна сила Присъда № 8/30.03.2010 г. по НОХД № 609/2009 г. по описа на Окръжен съд-Враца И.Д.И. е признат за виновен в това, че на 05.05.2009 г. към 19:30 часа в с.***, общ.Враца, на ***пред дом № 14 при управление на МПС – л.а. „Форд Ескорт” с рег.№ ВР *** ВА, собственост на баща му Д.И. ***, в нарушение на правилата за движение – чл.21, ал.1 ЗДвП, управлявайки автомобила със скорост 88 км/ч по непредпазливост е причинил смъртта на П. Х. М. на 18 години, б.ж. на с.***, и средни телесни повреди на А. Д. Илиева на 14 години от с.***, изразяваща се в тежко мозъчно сътресение, с изпадане в състояние на безсъзнание, съпроводено с разкъсно-контузна рана на главата и изразен мозъчен отокок, които увреждания са й причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, и на Ц. А. Г. от с.***, изразваща се в счупване на лива скочна кост, с което му е причинено трайно затруднение в движенията на долен ляв крайник, като деянието е извършено в пияно състояние /1,82%/ и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.1 и 4, б.”б” вр. ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на 4 /четири/ години лишаване от свобода. Този съдебен акт е потвърден с Решение № 242/29.07.2010 г. по ВНОХД № 376/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Приложена е справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд, в която е отразено, че към 04.05.2009 г. за лек автомобил с ДКН ВР *** ВА няма данни за застраховка „Гражданска отговорност”.

От приложените към исковата молба доказателства е видно, че след приключване на наказателното производство е подадена молба от Х. М. П. и Ц. Н. П., в качеството им на родители и законни наследници на починалата П. Х. М., както и от Т. С. Т., Ц.

А. Г. и А. Д. И. до Гаранционен фонд за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП, предизвикано от И.Д.И. при управление на лек автомобил марка „Форд Ескорт”, с рег.№ ВР *** ВА, за който не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”. По подадената молба е образувана щета № 210216/26.10.2010 г. и с протокол № 22/11.06.2011 г. от проведено редовно заседание на УС на ГФ е взето решение № 22-2 за изплащане на следните обезщетения за неимуществени вреди: на Х. М. П. и Ц. Н. П.– по 40 000 лв., на Т. С. Т. – 3 900 лв., на Ц. А. Г. – 3 500 лв. и на А. Д. И. – 3 600 лв.

Разпечатката съдържа 58 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51a60193-a0c1-4c99-bd74-509bcb4499ef