Разпореждане № 4155 от 11.06.2026, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4155 гр. Варна, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И. като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20253100501618 по описа за 2025 година

Постъпила е касационна жалба с вх. № 9083/19.03.2026 г. по описа на ВОС, подадена от И. Т. И. чрез адв. **********, насочена срещу решение 1131/04.11.2025 г., постановено по ВГД № 1618/2025 г. по описа на ВОС, с което са потвърдени решение № 1108/29.03.2025 г. и определение № 6287/14.05.2025 г., постановени по ГД № 458/2024 г. по описа на ВРС. В решението на въззивния съд изрично е указано, че същото не подлежи на касационно обжалване.

В чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Въззивното производство е било образувано по повод на въззивна жалба с вх. № 34824/16.04.2025 г. на И. Т. И. срещу решение № 1108/29.03.2025 г., постановено по ГД № 458/2024 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Ж. Т. И. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 202 ЗУТ, за прогласяване нищожността на договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 15.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № 157, том V, н. д. № 780/2017 г. на нотариус П******, с район на действие РС – Варна, с който Т**** И. И., ЕГН ********** е дарил на сина си Ж. Т. И., ЕГН **********, ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда – източен близнак, с административен адрес: гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. *****, с обща застроена площ от 91,37 кв. м., целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както и ½ ид. част от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ общинско дворно място с площ от 850 кв. м., представляващо **** в квартал 64 по действащия план за гр.

Аксаково, обл. Варна, одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на общ. Аксаково, при граници по скица: УПИ № ****, VII – детска градина, ****** и улица „М******“, по отношение на 1/4 ид. ч. (1/2 ид. ч. от 1 процесната 1/2 ид. ч., предмет на дарението), поради противоречието му със закона. Съдът е бил сезиран още с въззивна частна жалба с вх. № 45740/22.05.2025 г. и въззивна частна жалба с вх. № 46284/27.05.2025 г. по описа на ВОС, подадени срещу различни части на определение № 6287/14.05.2025 г. по ГД № 458/2024 г. по описа на ВРС, постановено по чл.

248 ГПК.

В чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е предвидено, че размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2 (данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право).

Както беше посочено по – горе, предмет на производството е бил иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 202 ЗУТ, за прогласяване нищожността на договор за дарение на 1/4 идеална част от недвижим имот. От приложената по делото данъчна оценка (л. 12) се установява, че същата е в размер на 12 476.30 лв. за целия имот, а при 1/4 ид. ч. за собственика - 3119.10 лв.

С оглед гореизложеното се установява, че въззивният съд е постановил решение по дело с цена на иска в размер под 5000 лв., което обуславя и извод за недопустимост на така подадената жалба.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, касационна жалба с вх. № 9083/19.03.2026 г. по описа на ВОС, подадена от И.

Т. И. чрез адв. **********, насочена срещу решение 1131/04.11.2025 г., постановено по ВГД № 1618/2025 г. по описа на ВОС.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването на съобщението, на осн. чл. 286, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

2