Решение № 61 от 17.07.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Дулово, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200070 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „*“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С. И. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

Жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В жалбата се твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и че материалният закон е неправилно приложен. По-конкретно се излагат оплаквания, че актът за установяване на нарушението (АУАН) е съставен в отсъствие на управителя и не му е надлежно предявен, с което е нарушена процедурата по чл. 40 ЗАНН и е налице основание по чл. 52, ал. 2 ЗАНН преписката да бъде върната. Твърди се още, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН – липсвали дата и място на нарушението и достатъчно описание на деянието, тъй че да стане ясно в какво точно се изразява нарушението по чл. 9а, ал. 1 НРВПО (дали засяга сумарното изчисляване, дневното, седмичното работно време и пр.), което според жалбоподателя затруднява правото му на защита. На следващо място се оспорва местната компетентност на съда – счита се, че нарушението е извършено по седалището на дружеството в ** (където се издават графиците и заповедите), поради което компетентен да разгледа делото бил Районен съд – **, а не Районен съд – Дулово. В случай, че делото бъде разгледано от РС – Дулово, жалбоподателят пледира прекратяване и изпращане по подсъдност на РС – **.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И. А., оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание юрисконсулт А. излага становище, че жалбата е неоснователна – административнонаказателното производство е проведено при спазване на закона, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а нарушението е надлежно описано и доказано. Посочва се, че в АУАН и НП ясно е отразен периодът на нарушението – от *** г. до *** г., през който работодателят е следвало да изготви работен график с определена норма на работното време при сумирано изчисляване, както и че са посочени мястото (билетен офис – гр.

1

Дулово) и отговорното лице (търговското дружество „*“ ЕООД). АНО счита, че не са налице условията за квалифициране на случая като маловажен по чл. 415в КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага и има превантивно значим характер. Поради това правилно е ангажирана отговорността по общия състав на чл. 414, ал. 1 КТ, като санкцията е определена в минималния размер с оглед първо нарушение и липса на вредни последици. Претендира се присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се сочи, че размерът следва да бъде не по-висок от минимално предвидения – 80 лева.

Районният съд, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби, приема жалбата за допустима (подадена е в срок от надлежно легитимирана страна) и извърши пълен служебен контрол за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. За да се произнесе по спора, съдът установи следното от фактическа страна.

От представените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установява следната фактическа обстановка:

На **** г. служители на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, в състав главен инспектор Р. М. П. (актосъставител) и инспектор С. И. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в билетен офис на „*“ ЕООД, находящ се в гр. Дулово, ул. „*** (териториално поделение – обект на контрол на дружеството). При проверката на място било установено, че в обекта работят две лица по трудово правоотношение (билетопродавачи). От проведен разговор инспекторите констатирали, че тези лица работят по предварително изготвен график (работен график за смените). Изискан бил въпросният график и единственият предоставен график се оказал този за *** г. Инспекторите заверили копие на този график. На *** г. в дирекция „ИТ“ – Силистра работодателят допълнително представил поисканите документи. При проверката на документите се установило, че в дружеството е въведено сумирано изчисляване на работното време (СИРВ) за служителите в контролирания обект. Това е станало със Заповед № ** от *** г. на управителя на „*“ ЕООД, издадена на основание чл. 142, ал. 2 КТ, с която е въведено сумирано изчисляване на работното време с определен период на отчитане един календарен месец. След преглед на представения работен график на работните смени за м. *** г. – както този на място в обекта, така и копието, представено от работодателя след проверката – контролните органи констатирали, че работодателят не е определил нормата за продължителност на работното време за периода (м. *** г.) за едно от наетите лица, а именно служителката Е.Ф.З. на длъжност „билетопродавач“. В процесния график за м. *** г. не е посочен общият брой часове работа за съответния период на сумирано изчисляване на работното време, т.е. липсва установената норма часове за месеца, което представлява отклонение от изискванията на чл. 9а, ал. 1 НРВПО (в редакцията към релевантния период).

С горните факти е било свързано съставянето на АУАН. Тъй като при проверката не е присъствал управителят или друг представител на работодателя, контролният орган е приложил процедурата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.

На *** г. Дирекция „ИТ“ – Силистра изпратила до управителя на „*“ ЕООД покана (призовка) с изх. № **/*** г. за явяване в дирекцията на определена дата с цел съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била получена на *** г., видно от обратна разписка с идентификатор *** на „Български пощи“ ЕАД. В указания в призовката срок управителят не се явил. Поради това на ** г. главен инспектор Р. П. съставила в присъствието на двама свидетели Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***. АУАН е съставен срещу “*” ЕООД в качеството му на работодател, в отсъствие на негов представител, като в акта е отразено горепосоченото нарушение – че за периода *** г. – *** г. при въведено СИРВ работодателят не е определил нормата за продължителност на работното време (в работния график) на служителя Е. З.. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя е извършено при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – наличен е надлежно отправен писмен призив, неуважен от адресата. Свидетелските показания на инспектор Д. Ц. (очевидец при съставяне на акта) потвърждават, че АУАН № ***/** г. е бил съставен по установения ред, след като поканеният представител на дружеството не се е явил. Непосредствено след съставянето на акта, препис от него е бил изпратен на нарушителя по пощата. По делото са приложени доказателства за това:

2 придружително писмо изх. № **/** г. до управителя на “*” ЕООД, товарителница (проследяване на пратка „Интерконект“) и обратна разписка ***, удостоверяващи, че пратката с екземпляр от АУАН е била доставена на адресата на *** г.. По този начин на работодателя е била предоставена възможност да се запознае с съдържанието на акта и да подаде възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН (възражения не са постъпили).

Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган е образувал административнонаказателна преписка № ***/** г. и след анализ на доказателствата е издал обжалваното Наказателно постановление № *** г. Със същото директорът на ДИТ – Силистра е приел, че “*” ЕООД, в качеството на работодател, е нарушило чл. 9а, ал. 1 НРВПО, като при едновременното въвеждане на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ (с едномесечен период на отчитане, за периода *** г.) не е утвърдило поименен график за работа за целия период с определена норма за продължителност на работното време и не е запознало работника с графика преди започване на работа по него. Описано е конкретното деяние: при проверката на място е бил представен график само за м. *** г., като липсват графици за следващите месеци (в случая периодът на СИРВ обхващал няколко месеца) и липсва определена норма часове в представения график. Нарушението е квалифицирано като административно нарушение по смисъла на трудовото законодателство, за което по чл. 414, ал. 1 КТ се предвижда имуществена санкция за работодателя. При определяне на наказанието административно-наказващият орган е посочил, че не са налице условия за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ (маловажен случай), тъй като нарушението не може да бъде отстранено веднага след установяването му и на практика вече е довършено към *** г., поради което липсва фактическа възможност да се преодолеят негативните последици за работничката. В НП изрично е отбелязано, че няма данни за други нарушения от страна на работодателя, а санкцията се налага за първи път, поради което е определена в минималния предвиден размер от 1500 лв.. НП е надлежно връчено на дружеството (приложена е обратна разписка с ** от ** г. за връчване на писмо с изх. № *** г.) и е своевременно обжалвано пред съда.

Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани доказателства, които са непротИ.речиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели (актосъставителя Р. П., свидетеля-инспектор Ст. Б. и свидетеля Д. Ц.) като последователни, логични и относими към предмета на доказване. Техните сведения кореспондират с документалните доказателства по административнонаказателната преписка – протокол от извършената проверка, работен график за *** г., заповед № **/*** г. за въвеждане на СИРВ, трудов договор и допълнителни споразумения на работничката Е. З., писма и разписки за призоваване и др. Няма причина събраните доказателства да се кредитират с недоверие – жалбоподателят не ангажира насрещни доказателства, нито се яви в съдебно заседание, за да оспори констатациите. Поради това съдът приема за безспорно установено, че през отчетния период *** г. в поделението на дружеството в гр. Дулово не е бил изготвен и предоставен на работничката надлежен график с определен норматив за часове при въведено сумирано изчисляване – т.е. налице е соченото бездействие на работодателя по осигуряване на изискванията на трудовото законодателство.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Не се установиха твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, нито се констатира неправилно приложение на материалния закон от страна на административно-наказващия орган.

Относно релевираните процесуални нарушения:

Жалбоподателят твърди, че след като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и не му е бил предявен лично, е била налице хипотезата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН и наказващият орган е трябвало да върне акта за предявяване. Тази теза не се споделя от съда. В случая контролният орган е изпълнил стриктно процедурата по чл. 40 ЗАНН – изпратена е покана за явяване, която е получена от адресата, но без резултат (неявяване). Това е дало основание на инспектора да състави акта едностранно, в присъствие на двама свидетели, което е законосъобразно. Предявяването на акта по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗАНН е било извършено чрез изпращане на заверено копие от него до нарушителя непосредствено след съставянето – видно от обратната разписка, същият е достигнал до адресата. Законът не предвижда изрично предявяване на акт в присъствието на 3 нарушителя, когато последният не се яви умишлено след покана (чл. 40, ал. 2 ЗАНН именно цели да предотврати злоупотребата с неявяване). Ето защо, при положение че на нарушителя е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на акта (чрез получаването му по пощата) и да даде възражения в законния срок, не може да се говори за съществено нарушение на правото му на защита. В тази връзка съдът отбелязва, че жалбоподателят реално е упражнил правото си на защита – оспорил е наказателното постановление с настоящата жалба, в която детайлно развива възражения по съществото на обвинението. Липсва процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на НП на основание чл. 42, т. 8, вр. чл. 52, ал. 4 ЗАНН.