Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 06.01.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 329/2019
Вид
Решение № 3
Подписан
06.01.2020
В сила
07.02.2020
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ГЕРДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И E гр.Бяла С., 06.01.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 10 декември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КАТЯ ГЕРДОВА

При секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 329/2019 г. по описа на РС – Бяла С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М.С., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Ц.П.Н., с ЕГН **********,***, за сумата от 564,62 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2562175 от 25.05.2016г., договорна лихва в размер на 35,38 лв. за периода от 10.06.2016г. до 16.09.2016г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 214,08 лв. за периода от 10.06.2016г. до 16.09.2016г., такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв., обезщетение за забава в размер на 123,66 лв. за периода от 11.06.2016г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2018г. /датата на подаване на заявлението в РС-В., изпратено по подсъдност в РС Б.С. на 05.11.2018г./до окончателното изплащане на вземането, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1433/2018г. по описа на БСлРС, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Ц.П. Н. не е намерен на посоченият адрес в с.Б., обл.В., ул.“Кирил и Методий“ № 11.

От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното и в исковото производство е видно, че Ц.П. Н. е с постоянен и настоящ адрес ***.

Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника, последният регистриран такъв сключен между Ц.П. Н. ***, е прекратен на 02.07.2018г.

Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес по справката от ЕСГРАОН , което уведомление е пуснато в пощенската кутия в гр.С. на 29.07.2019г., като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на СГС не са потърсени от лицето Ц.П. Н., в законоустановеният срок.

С разпореждане постановено в з.з. на 24.09.2019г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Ц.П.Н. с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 329/2019г. по описа на РС гр.Б.С..

Изпратено е писмено искане до АК-В. за определяне адвокат на ответника Ц.П.Н..

С уведомително писмо изх.№ 1633/02.10.2019г. АК-В. входирано в РС-Б.С. с вх.№ 6815/04.10.2019г. ВрАК е определила адв.К.Д.К. от ВрАК за особен представител на ответника Ц.П.Н. с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 329/2019г. по описа на РС гр.Б.С..

С определение постановено в з.з. на 07.10.2019г. съдът назначил адв.К.Д.К. от ВрАК за особен представител на ответника Ц.П.Н. призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 329/2019г. по описа на РС гр.Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.К.к. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаването му, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

В с.з. ответника не се явява, като същият се представлява от назначения му особен представител, който пледира за уважаване на предявения иск изцяло, като правилен и законосъобразен.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1433/2018г. на РС-Б.С.. Допусната, изслушана и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№

1433/2018г. на РС-Б.С. е видно, че срещу длъжника Ц.П.Н., с ЕГН **********,*** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 864/07.11.2018г. в полза на заявителя „АСВ” ЕАД-С., за сумата от 564,62 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2562175 от 25.05.2016г., договорна лихва в размер на 35,38 лв. за периода от 10.06.2016г. до 16.09.2016г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 214,08 лв. за периода от 10.06.2016г. до 16.09.2016г., такса разходи в размер на 45,00 лв., обезщетение за забава в размер на 123,66 лв. за периода от 11.06.2016г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2018г. /датата на подаване на заявлението в РС-В., изпратено по подсъдност в РС Б.С. на 05.11.2018г./до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта на длъжника Ц.П.Н. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 329/2019г. по описа на БСлРС.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за паричен заем

№ 2562175 от 25.05.2016г. „Изи

Асет Мениджмънт” АД е предоставило на Ц.П.Н. в заем сумата от 600,00 лева, като последният се е задължил да върне същата, ведно с договорната лихва в размер на 40,00 лв., на 16 бр. равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 40,00 лева с първа падежна дата 03.06.2016г. и последна падежна дата 16.09.2016г. В договора са вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.00%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0,11%, годишен процент на разходите на заема– 47,18

%. Общият размер на всички дължими плащания по договора е 640,00 лева.

На основание чл.3 с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената сума.

Представена е Тарифа на „Изи

Асет Мениджмънт” АД, в която е посочено, че при забава в плащането на вноска повече от 30 дни потребителят дължи на кредитора заплащането на 9.00 лв., представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 45,00 лв.

В чл.4 от договора е описано задължението на заемателя в три дневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения на заемодателя: две физически лица-поръчители или банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 230,08 лева, която страните са договирили да се заплаща разсрочено на 16 равни вноски, всяка в размер на 14,38 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 230,08 лева. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят за срока на договора, е в общ размер на 54,38 лева.

Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие в чл.8 от договора, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 11.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2018г. в общ размер от 123,66 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, ответника не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към кредитора, а погасил само сумата от 56,00 лв., с която са погасени: неустойка-16,00 лв., договорна лихва-4,62 лв. и главница-35,38 лв.

Срокът на договора е изтекъл на 16.09.2016г./с падежа на последната погасителна вноска/ и не е обявен за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че на 01.01.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „А.з.с.н.в.“

ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.н.в.”ЕАД, видно от направена служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземания, ведно с покана за доброволно изпълнение на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото е получено лично от Ц.Н. на 13.01.2017г. видно от приложената с и.м. обратна разписка/л.20 от делото/.

Въпреки това с исковата молба прилага копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

За събиране на вземането си

"АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 1433/2018 г. по описа на РС- Б.С. е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът не е намерен на установеният в заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в Община Б. и РС-В. да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от търсената съдебна защита.

Ответника Н. не се явява в с.з., а се представлява от назначеният му особен представител, който не е депозирал писмен отговор, но пледира за уважаване на предявеният от ищеца иск.

От допуснатата и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че при проверка на документите в счетоводството на ищеца, ответника Н. получил кредит в размер на 600.00лв. на 25.05.2016г. в брой.

Въз основа на този договор, Н. се е задължил в три дневен срок да представи обезпечение по сключения договор, като същия не го е направил и ищеца е начислил неустойка в размер на 230.08 лв. и 40.00лв. договорна лихва върху сумата от 600.00лв.

Експерта посочи, че неустойката се дължи съгласно договора само заради факта, че ответника не е предоставил обезпечение в срок от три дни от сключването на договора.

Договорната лихва е изчислена на база месечните вноски, които са определени с погасителния план. Н. е изплатил на 06.06.2016г. първата си вноска в размер на 56.00лв. и от 10.06.2016г. е преустановил плащането на вноските, като до настоящия момент няма извършено плащане.

Остатъка по договора за паричен заем възлиза на 859.08лв., а размера на лихвата за забава е 123,66 лв. В сумата 859,08 лв. е включена главницата, договорната лихва и неустойката, както е посочено по исковата молба. Общото задължение на ответника към ищеца възлиза на 982.74лв. Мораторната лихва е в размер на 123.66 лв., както е посочено в исковата молба.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: