Определение № 1084 от 27.03.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. Перник, 27.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20261720103248 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 415, ал. 2, във вр. с чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД за признаване на установено, че В. П. Г., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **** **********,бл.**,вх.*,ап.** дължи на АСП Бета България ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес: гр. София, бул. България № 81, представлявано от Петър В. и Х. М.,в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен на 31.10.2024 г. с Ти Би Ай Банк ЕАД сумите от 4218.43 евро, представляваща главница по договор за кредит от 12.04.2023 г., 520.98 евро, представляваща договорна лихва за периода от 12.04.2023 г. до 15.10.2024 г., 68.76 евро, представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2024 . до 15.09.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 835/2025 г. по описа на Районен съд – Белоградчик.

Съдът намира така предявеният иск за процесуално недопустим. Съображенията за това са следните:

Искът по чл. 415 от ГПК е установителен и за процесуалната му недопустимост е необходимо наличието на правен интерес. Фактите, обосноваващи правния интерес на ищеца от воденето му са предвидени в чл. 415, ал. 1 от ГПК. Законът урежда три алтернативни фактически състава, при които е налице правен интерес от предявяването на иска. В настоящия случай ищецът твърди, че са настъпили условията, предвидени в чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването му.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК правен интерес от предявяване на иск за установяване вземането по издадена ЗИПЗ е налице, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на 1 съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Видно от материалите по ЧГД № 835/2025 г. по описа на Районен съд – Белоградчик ответникът В. П. Г. е с регистриран постоянен и настоящ адрес: гр. Перник, ул. **** **********,бл.**,вх.*,ап.**. На същия заповедният съд два пъти е изпращал съобщения за връчване на издадената ЗИПЗ. Същите са надлежно оформени от длъжностно лице по призоваване при Районен съд – Перник при спазване разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. 3-то от ГПК. Отразено е, че адресатът е търсен на адреса на 04.10.2025 г., 17.10.2025 г. и 08.11.2025 г./събота/ и на 15.11.2025 г., 26.11.2025 г. и 20.12.2025 г./събота/ и не е открит, нито е намерено друго лице, което да получи съобщението. На 08.02.2026 г. на адреса е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и в срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК, изтекъл 23.02.2026 г./понеделник/ не се е явил, за да получи книжата.

От направената справка е установено, че длъжникът няма регистриран актуален трудов договор, поради което връчването по реда на чл. 47, ал. 3 от ГПК е обективно невъзможно.

В заповедното производство не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Затова не е осъществен фактическият състав на чл. 415, ал. 1,т. 2 от ГПК, обосноваващ правен интерес от предявяване на иска за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 835/2025 г. по описа на Районен съд – Белоградчик. С изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК – 23.02.2026 г., изпратената на длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК се счита за връчена. От този момент е започнал да тече срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на възражение и е изтекъл на 23.03.2026 г. Към материалите по заповедното производство няма данни длъжникът да е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Затова на основание чл. 416, ал. 1 от ГПК ЗИПЗ е влязла в сила на 24.03.2026 г. и е настъпила предпоставката за издаване на изпълнителен лист, посочена в изр. последно на същата разпоредба.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради отсъствие на правен интерес от воденето му и производството по него следва да се прекрати.

Тъй като настоящият съдебен акт не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК и върху него не може да бъде извършено отбелязване по чл. 406, ал. 3 от ГПК, то не е приложима разпоредбата на чл. 416, ал. 2 от ГПК за издаване на изпълнителния лист от исковия съд. Затова заверен препис от определението следва да се изпрати на заповедния съд за преценка наличието на предпоставките по чл. 416, ал. 1, във вр. с чл. 404, т. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила ЗИПЗ.

Мотивиран от изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба за признаване на установено на основание чл. 415, ал. 2, във вр. с 2 чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че В. П. Г., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **** **********,бл.**,вх.*,ап.** дължи на АСП Бета България ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес: гр. София, бул. България № 81, представлявано от Петър В. и Х. М., в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен на 31.10.2024 г. с Ти Би Ай Банк ЕАД сумите от 4218.43 евро, представляваща главница по договор за кредит от 12.04.2023 г., 520.98 евро, представляваща договорна лихва за периода от 12.04.2023 г. до 15.10.2024 г., 68.76 евро, представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2024 . до 15.09.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 835/2025 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, като процесуално недопустим.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК производството по гражданско дело № 3248/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОБЯВЯВА за влязла в сила на 24.03.2026 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 835/2025 г. по описа на Районен съд – Белоградчик.

СЛЕД влизане в сила на настоящото определение, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД № 835/2025 г. по описа на Районен съд – Белоградчик и за извършване на преценка за наличие на предпоставките на чл. 406, ал. 1, във вр. с чл. 404, т. 1, във вр. с чл.

416, ал. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК чрез ЕПЕП, а при невъзможност по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК – на посочения електронен адрес Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3