Решение № 58 от 10.02.2023, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 662/2022
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 10.02.2023
- В сила
- 18.07.2023
- Състав
- ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 79 ал.1 · Закон за държавната собственост
- §7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- § 7 т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.2 ал.1 т.4 и т.6 · Закон за общинската собственост
- чл. 2 ал.1 т.5 · Закон за общинската собственост
- чл.2 ал.1 т.4 и т.6 · Закон за общинската собственост
- чл. 59 · Закон за общинската собственост
- чл. 59 ал.1 · Закон за общинската собственост
- §5 ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 6 ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 58/
10. Февруари
2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На единадесети януари 2023г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 662/2022г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Община Левски срещу Заповед №
РД-14-35/11.07.2022г. на Областен управител – Плевен, с която на осн. чл. 79 ал.1 от Закона за държавната собственост са отменени: 1. АОС № 4019/09.06.2022г., с който е актуван поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 764 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция, метанстанция; 2. АОС № 149а/26.10.1997г., с който е актувано незастроено дворно място от 1 500 кв.м., представляващо парцел IV, кв.1а по плана на гр. Левски; 3. АОС № 258/06.10.1999г., с който е актувано незастроено дворно място от 280 кв.м. /придаваемо/ от парцел I към парцел IV в кв.
1а по плана на гр. Левски, издадени от Община Левски.
Жалбоподателят – Община Левски, чрез адв. Б. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и иска отмяната й. Твърди, че към релевантния момент до 26.03.1991г. процесният имот като поземлена територия е бил извън регулацията на гр. Левски, включен е в регулацията на града със Заповед № 130/26.03.1991г. и съгласно предвижданията на дворищния и регулационен план на гр. Левски от 1991г. е бил част от парцел I в кв.1а по плана с отреждане „за озеленяване“. В периода 26.03.1991г. – 26.10.1997г. имотът, съгласно отреждането му фактически е бил „зелена“ площ и е отговарял на предназначението си и затова приложима норма относно трансформирането /преминаването на собствеността му от държавна в общинска е §7 т.4 и т.6 от ПЗР на ЗМСМА / ДВ – бр. 77/1991г., в сила от 17.09.1991г./– зелена площ за обществено ползване, така и на обект от общинската инфраструктура с местно значение. Затова за трансформирането/преминаването на собствеността в случая са ирелевантни последващите действия на общината по отношение на процесния имот, извършени в периода 1997г. – 1999г. и свързани с отделянето му от парцел I в кв. 1а по плана на гр. Левски, с обособяването му като самостоятелен парцел с нов номер IV-3, с промяна на отреждането и предназначението му – „за газстанция“, с придаването на допълнителни части от парцел I към новообразувания парцел IV. Всички тези действия са извършени след трансформирането на собствеността върху имота от държавата към общината, а предпоставките за преминаването на правото на собственост върху общините, следва да се преценяват и да са налице към датата на влизането на закона в сила, в какъвто смисъл е съдебната практика на ВКС. Поради това счита, че не са налице фактическите и правни основания да се приеме, че с отменените АОС е бил актуван неправилно и незаконосъобразно имот, който не е бил общинска, а държавна собственост. Позовава се и на разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗОС /ДВ- бр. 96/99г., в сила от 05.11.1999г./, според която преминават в собственост на общините застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни устройствени планове. Общата идея и в двете разпоредби е, че критерий за разграничението на собствеността на държавна и общинска е не наименованието на мероприятието, за което е предвиден имота, а предназначението и потребностите, които следва да задоволява – когато предвиждането е да задоволява обществени потребности от национално значение – собствеността се определя като държавна, а когато задоволява обществени потребности с местно значение – имотът е общинска собственост.Преобразуването на собствеността от държавна в общинска настъпва ex lege – по силата на закона и затова за правото на собственост е без значение кога имотът е бил актуван/деактуван, тъй като тези актове не пораждат вещноправен ефект. По делото не е налице фактически спор относно създаването, преобразуването, регулацията и предназначението на процесния имот, а именно, че обособеният нов самостоятелен парцел IV в кв. 1а през
1997г. и придадената към него част през 1999г. с отреждане „за газстанция“ е бил част и е попадал в границите на парцел I в кв. 1а по плана на гр. Левски от 1991г. с отреждане – „за озеленяване“. Този имот е бил нанесен на КК като имот с идентификатор № *** с площ 1764 кв.м. с предназначение – за бензиностанция, газстанция, метанстанция - собственост на Община Левски. И е актуван съгласно изискванията на чл. 59 от ЗОС с нов АОС
№ 4019/09.06.2022г. с посочване на идентификатора по КК. В периода 1991г. – 2022г. общината е владяла и управлявала имота, без предявяване на претенции от областния управител, че същият е държавна собственост. Изложеното не дава основание да се направи извод, че имотът неправилно е бил актуван като общинска собственост. Имотът никога не е бил актуван като държавна собственост. Счита, че от мотивите на заповедта може да се направи извод за оспорване правото на собственост на общината, че собствеността не е била трансформирана и имота е останал държавна собственост, с което е повдигнат спор за материално право. За установяване правото на собственост на общината е заведен установителен иск в РС – Левски.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски съгласно представен списък.
Ответникът – Областен управител на Област Плевен, чрез юрисконсулт Б. изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа изложените в заповедта съображения. В писмено становище излага съображения, че не е доказано предназначението на парцел I – „за озеленяване“, нито че са извършени предвидените обществени мероприятия и обекти от общинската инфраструктура, затова счита, че имота и обособения от него нов имот с парцел IV не са се променяли и са останали държавна собственост.
В същото време не оспорва установените с приложените доказателства факти. Оспорва позоваването на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като обособения имот за газстанция е застроен, което не отговаря на предназначението – за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, според действащия ПУП към влизане в сила на закона. Счита, че и актуването с последния АОС № 4019/09.06.2022г. на осн. чл. 59 ал.1 ЗОС без посочена материално-правна разпоредба също не е годно да направи процесния имот общински. Затова както първоначалното, така и последващите актувания на обособения имот като общински счита за незаконосъобразни. Не оспорва факта, че имота не е актуван като държавен, но счита че това не е основание за актуването му като общински. Счита, че процесният имот е държавна собственост и попада в хипотезите на чл. 2 и чл. 3 от Закона за държавната собственост. Обръща внимание, че актуването е следвало да се извърши в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗОС - §5 ал.1 ПЗР на ЗОС т.е. до 01.12.1996г., а парцел I – за озеленяване е актуван по-късно през 2002г. и не е имало основание този имот да се вписва в съставените по-рано АОС за обособения от него имот. Затова и произхода на обособения от него УПИ IV е държавен и не е станал по силата на закона общински.
Счита, че при посочените фактически основания са налице материално-правните предпоставки и областния управител е разполагал с правомощието по чл. 79 ал.1 ЗДС да отмени съставените актове за общинска собственост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ като прилага списък с разноските. А в случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на платения от общината адвокатски хонорар.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 79 ал.1 от Закона за държавната собственост.
Заповедта е връчена на 14.07.2022г. с писмо с обр. разписка. Жалбата е подадена на 28.07.2022г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспорената заповед на осн. чл. 79 ал.1 ЗДС са отменени съставени актове за общинска собственост за имот с идентификатор *** с площ 1 764 кв.м. по КККР, представляващ парцел ІV кв.1а по плана на гр. Левски с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция, метанстанция.
В чл. 79 ал.1 от ЗДС е уредено специално административно производство с цел защита на държавната собственост, според което областният управител по местонахождение на имота има правомощието да отмени със своя заповед Акт за общинска собственост, когато незаконосъобразно имот – държавна собственост е актуван като общински. Съгласно чл. 79 ал.3 ЗДС споровете за материално право се решават по съдебен ред.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му. В заповедта са изложени фактическите и правните основания за издаването й.
В мотивите е посочено, че с АОС № 4019/09.06.2022г. е актуван поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Левски с площ 1764 кв.м. Актът е съставен на осн. чл. 59 ал.1 от Закона за общинската собственост, съгласно който „При влизане в сила на кадастралната карта за имотите – общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост.“ Като по-рано съставени актове за общинска собственост са посочени: АОС № 149а/26.10.1997г. и АОС № 258/06.10.1999г. С АОС № 149а/26.10.1997г. е актувано незастроено дворно място от 1500 кв.м., представляващо парцел ІV, кв. 1а по плана на гр. Левски. Имотът е образуван чрез изменение на дворищната регулация на парцел І, кв. 1а по плана на гр.
Левски, обособяване на самостоятелен парцел ІV, кв. 1а и отреждането му „За газостанция“, одобрено със Заповед № 690/26.10.1997г. на Кмета на Община Левски. Впоследствие, съгласно одобрено със Заповед № 604/05.10.1999г. на Кмета на Община Левски частично изменение на регулационния план на парцел ІV-3, кв.
1а площта му е увеличена с 280 кв.м., придадени от парцел І, кв.1а, за които е съставен АОС № 258/06.10.1999г.
Приел е, че първоначално съставените АОС № 149а
/26.10.1997г. и АОС № 258/06.10.1999г. са за имот, съставляващ парцел ІV, кв.1а по плана на гр. Левски, отреден „За газостанция“, който не попада в нито една от нормите, определящи общинската собственост към датата на съставянето им, а именно чл. 6 ал.1 от Закона за собствеността ( в редакцията на тази норма през периода 17.09.1991г. – 19.04.1996г.), §7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2 ал.1 или ал.2 от Закона за общинската собственост.
Посочил е, че за останалата част от парцел І, кв.1а, отреден „За озеленяване“ с площ 36 500 кв.м. коректно е съставен АОС № 473 от12.08.2002г., към който момент законодателят окончателно е допълнил имотите, които преминават в собственост на общините, с разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС ( ДВ – бр. 46 /1999г.), съгласно която в собственост на общините преминават застроените и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към момента на влизането му в сила подробни устройствени планове.
В хода на административното производството са били събрани всички необходими доказателства за установяване статута на имота и в този смисъл са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, но неправилно са тълкувани и приложени съответните разпоредби относно предназначението на имота при определянето му като общински или държавен. В резултат на това областният управител е достигнал до погрешен извод, че имотът неправилно е бил актуван като общински.
Разпечатката съдържа 36 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51a45332-a0c4-4550-81f8-b7ca922d6eeb