Решение № 14243 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14243 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110168137 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. Р. М. и И. Д. М. за признаване за установено, че дължат оспорените с възражението по чл.414 ГПК суми, а именно че всеки един от тях дължи следните суми : сумата от 1500 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2021г., вкл., до имот на адрес : гр. София, ж.к. „С**** аб. № 117537, ведно със законна лихва от 02.06.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 501,82 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за период на забавата 15.09.2021г. – 22.05.2023г. и сумата от по 4,45 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 16.07.2020г. – 22.05.2023г. - част от вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 30381/2023г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Оспорват наличието на облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия между страните през процесния период, тъй като не били собственици, нито вещни ползватели на процесния имот. Оспорват изпадането в забава за плащане на процесните задължения. Не бил представен писмен договор съгласно чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ. Оспорва претенцията за цена за услуга дялово разпределение с довод, че ищецът не е легитимиран да получи претендираната цена, защото се твърди, че трето лице е извършвало услугата, като в тази връзка възразява, че се предявяват чужди права пред съд. Отделно от това оспорва представения договор между 1 дружеството, предоставящо услугата дялово разпределение, и етажната собственост, като се възразява, че същият не обвързва ответниците. Възразява за недействителност на клаузите от ОУ на толофикационното дружество относно изпадането на клиентите на ТЕ в забава за плащането на цена за топлинна енергия, поради което претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД била неоснователна, след като липсвала покана за плащане преди завеждане на делото. Оспорва и претенцията за лихва за забава върху цена за услуга дялово разпределение поради липса на доказателства за уговорен срок за плащане на това задължение. Позовават се на изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД (предишно наименование „Бруната“), не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.12.1991г. (л.163 от делото) се установява, че ответниците по делото В. Р.

М. и И. Д. М. са придобили собствеността върху апартамент № 18, находящ се в гр. София, ул.

„Х***. От приетия като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** от 13.11.2020г. се установява, че ответниците по делото В. М. и И. М. са дарили апартамент № 18, находящ се в гр. София, ул. „Х*** на сина си Д. М., като са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот. От удостоверение с изх. № 68-001069/16/30.08.2012г. от „Георграфска информационна система – София“ ЕООД (л.20) се установява, че стар адрес : гр. София, ул. „Х*** е идентичен с настоящ адрес : ж.к. „С***. Няма данни и твърдения за последващи разпоредителни сделки с имота или за това лица, придобили вещни права върху имота, да са ги загубили на друго правно основание.

Предвид горното съдът приема, че ответниците по делото са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през процесния период спрямо процесния имот, като за периода м.05.2020г. – 12.11.2020г. това качество произтича принадлежността на правото на собственост върху имота, а за остатъка от периода – 13.11.2020г. – м.04.2022г., това качество произтича от титулярството на вещно право на ползване върху имота, защото вещният ползвател е задължен да заплаща разноските, свързани с ползването на имота (чл.57 ЗС), като това число се включват и разходите за потребена топлинна енергия. Неоснователно се възразява, че за възникване на договорно правоотношение с клиент на ТЕ за битови нужди е необходимо сключване на писмен договор с топлопреносното дружество. Правната уредба в Закона за енергетиката уредба не предвижда такова условие за възникване на договорното правоотношение между страните, като обуславящо е единствено правото на собственост или вещно право на ползване върху имота – арг. чл.153 ЗЕ. Нормите на чл.146, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.146б ЗЕ, на които се позовава ответната страна, предвиждащи сключване на писмен договор между доставчик на топлинна енергия и клиент на топлинна енергия, не намират приложение в случая, защото ищецът е топлопреносно предприятие, а не доставчик на топлинна енергия по смисъла на чл.149а, ал.2 ЗЕ, чийто статут за пръв път е предвиден с изменението на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006г.

Ищецът като топлопреносно предприятие експлоатира топлопреносната мрежа (чл.129, ал.1 ЗЕ) и има задължение да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната 2 мрежа (чл.130, т.1 ЗЕ). Доставчикът на топлинна енергия е лице, което по решение на етажните собственици продава топлинна енергия на клиенти на ТЕ в сграда – етажна собственост, като сключва писмен договор с топлопреносното предприятие - чл.149а, ал.1 и ал.2, чл.149, ал.1, т.5 ЗЕ и чл.40 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). В случая снабдяването на клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ищеца – топлопреносно предприятие, а не от доставчик на ТЕ по смисъла на чл.149а. ал.2 ЗЕ, арг. чл.37 от от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), поради което в случая за топлоснабдяването не е необходимо сключване на писмен договор с клиентите в сграда - етажна собственост.

Уредбата в ЗЕ – чл.153 ЗЕ, относно това, че договорно правоотношение между клиент на ТЕ и топлопреносното дружество възниква без писмен договор е специална и изключва общата уредба на договорните правоотношения по ЗЗД. Общите условия по договора за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди влизат в сила след изтичане на 30 дни от публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане – чл.150, ал.2 ЗЕ, която норма също е специална и не намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид потребителски договори – чл.147а ЗЗП. Правото на Европейския съюз не предвижда забрана за уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и топлопреносното предприятие, т.е. без изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на придобиване на вещни права (на собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (чл.3, пар.5) не засяга националното общо договорно право като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в съображение 14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност при липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване за писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в решение по преюдициално запитване на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17, което решение е задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК.

От изложеното следва, че през процесния период страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

С доклада по делото, приет за окончателен, с оглед становището на ответниците, съдът обяви като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Не се твърди и не установява плащане на претендираните задължения.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Неоснователно е възражението за неравноправен характер, евентуално – за противоречие с 3 добрите нрави на клаузата, уреждаща правилата, по които клиентът изпада в забава. В случая е установен конкретен срок за изплащане на задълженията, който тече след периода, за който се отнасят. От значение е, че лихва за забава се начислява след изтичане на 45 дни след издаване на изравнителната сметка, т.е. лихва за забава се начислява само върху стойността на реално потребеното количество топлинна енергия, а не върху стойност по прогнозна консумация.