Определение № 245 от 16.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив , 15.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600471 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Ч., депозирана от името на лишения от свобода А. И. А. против определение №238/26.08.2021г., постановено по ЧНД № 2458/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. С жалбата се изразява несъгласие със съдебния акт, като се сочи, че доказателствата по делото са некоректно и неправилно оценени от съда и че не са анализирани положителните характеристики на А. по време на престоя му в затвора. На тази база се отправя искане атакуваното определение да бъде отменено и Апелативният съд да постанови ново, с което осъденият А. А. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

По категоричен начин е установено по делото, че осъденият А. към момента търпи наказание за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.3 1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК в размер на 3 години и 8 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 328/2018г. по описа на ОС – Стара Загора, от което, според приложената справка от затвора към 26.08.2021г. е изтърпял фактически 3 години 5 месеца и 1 ден, от работа 18 дни, или общо, 3 години 5 месеца и 19 дни. В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на А. по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода.

За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, А. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа на тази кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжният съд да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя виждането на първостепенния съд. Съдържащите се в личното досие на осъдения материали - доклади, становища, справки и др. са еднозначни в мнението си, че към момента не е настъпила законово изискуемата се трайна положителна промяна в поведението и нагласите на осъдения, респективно, че корекционният процес не се завършен и се налага да се продължат дейностите в тази насока. Становището на затворническата администрация и на лицата, работещи в нея, не са задължителни за съда и не предопределят априори изхода от делото. Но, без съмнение, виждането на натоварените, по закон и фактически, с извършването на корекционни дейности спрямо осъдените лица органи, не може да се отхвърли безмотивно от съда, а несъгласие с него може да се изрази единствено, ако в материалите от затворническото досие се открият доказателства, водещи до различни от направените от компетентните органи изводи. Казусът не е такъв. Защото, видно е от цялото затворническо досие, че нестабилно, променливо, с възходи и падения, се отличава да е поведението на А. по време на престоя му в затвора. И този извод произтича най - вече от оценката за риска от рецидив, който не е претърпял никаква положителна промяна от постъпването на А. в затвора до сега и все с високи параметри се оценява – 78т. Трайни и без положителна промяна остават и проблемните зони – криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот, обкръжение, умения за мислене. Така че, не може да се говори за устойчивост и демонстрирано от А. желание за приемане и осъзнаване на противоправното му поведение, довело до осъждането му, за мотивация да работи по премахване или поне минимизиране на проблемните си зони. Да, възрастта на осъденият е напреднала и това може да се квалифицира като обективна причина той да не полага обществено – полезен труд и да отказва предложенията за повишаване на образователната му квалификация, и последните в негов ущърб наистина не могат да се ценят, както се сочи в жалбата. Но не тези обстоятелства, а 2 посочените по-горе са послужили като мотив на окръжният съд да не удовлетвори направеното от А. искане за приложението на чл.70 от НК.

Следва да се припомни, че законодателят е посочил като предпоставка за условно предсрочно освобождаване не относително, частично поправяне, а пълно поправяне, но към момента търсеният поправителен ефект на наказанието не е постигнат в цялост, корекционният процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което квалифицира като несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че е налице и втората предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно освобождаване. Прилагането на института е предпоставено не от декларативното изявление на осъденото лице, че се е поправило, а от демонстриране на поведение, сочещо на такова поправяне, каквото поведение в настоящият случай не се открива да е налице. Не са налице и предпоставки за успешното ресоциализиране на А. след излизането му от затвора, предвид липсата на семейни връзки и подкрепа, която да му се окаже извън затворническата среда, липсата на трудови навици и умения, криминалният му статус и установения траен, устойчив модел на насилствен тип нарушител, конкретните проблемни зони – начин на живот и обкръжение и умения за мислене.

Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №238/26.08.2021г., постановено по ЧНД № 2458/2021г. по описа на ОС – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3