Решение № 4142 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4142 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110142086 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, предявен от К. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., чрез адв. Н. М. Д., АК – София, със съдебен адрес в ... против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц..

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на имот в ....., върху който имот е било учредено право на ползване на С.К.. С.К. е починал на 03.11.2019 г., а ищцата е негов законен наследник, но на 19.11.2019 г. е подала молба за отказ от наследство и отказът й е надлежно вписан. В тази връзка е образувано гр.д. № 27763/2020 по описа на 155 с-в СРС за установяване на недължимост от страна на К. С. на задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД за имота й, находящ се на адрес ..... за периода 01.07. 2019 - 31.10.2019 г. и с влязло в сила решение отрицателният установителен иск е уважен. След влизане в сила на решението, през септември 2021 г. К. С. го е предоставила на ответника с молба да бъдат заличени от партидата на имота й дължимите суми за периода 01.07.2019 - 31.10.2019г. На 01.12.2021г. е получила отговор, че е извършена корекция на дължимите суми по партидата, съгласно постановения съдебен акт. Въпреки горното обаче, сумите не са заличени и към днешна дата, като продължава да се начислява дължима лихва. Наред с това, има сума от годишно изравняване от месец 08.2020 г., за която ищцата твърди, че се отнася също за 2019 г. и поради факта, че за тази година тя не е ползвала имота, не е дължала суми и е постановен влязъл в сила съдебен акт в този смисъл, то не дължи и сумата за годишно изравнява за съответната година.

Гореописаната ситуация причинява на К. С. неимуществени вреди, тъй като от септември 2021 г. до настоящия момент, вече почти 3 години ответното дружество й причинява стрес, неудобство и притеснение породени от непрестанни телефонни обаждания и писма от служители на „Топлофикация София“ ЕАД с обвинения, че е длъжница и има непогасени сметки; ищцата четири пъти се е разкарвала да носи все едни и същи документи в централата на дружеството, да попълва едно и също заявление, като представя към него постановения съдебен акт, преди да й напишат писмо, че ще коригират сумите по партидата и все пак 3 години по-късно това все още да не е сторено. Наред с последното, поради това, че не са заличени тези суми и се явяват в системата като дължими, тя не може да ползва 1 всички платежни системи, които предлагат административната услуга за плащане на битови сметки и са в удобство във всеки квартал, тъй като при тях излизат първо старите задължения и ако внесе суми, ще бъдат отнесени към тях. Поради това се налага да пътува ежемесечно от с. Кривина, където живее до офиса на ответника в ..., защото там има възможност да заяви за коя сметка внася сума и тя да бъде отнесена към нея. Тоест вече почти 3 години ищцата се нервира поради факта, че от една страна има съдебно решение в нейна полза, но от друга - от ответното дружество игнорират този факт и не спират да я тормозят за тези стари задължения.

Като излага тези факти, процесуалният представител на К. С. обуславя правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ищцата няма никакви задължения към ответното дружество за периода от месец юли 2019 г. до месец август 2020 г. и задължаване на ответника да заличи всички суми от партидата на имота и иск за осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който изразява становище за недопустимост на установителния иск и неоснователност на осъдителната претенция.

Сочи се в отговора, че отрицателният установителен иск е недопустим, тъй като с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че ищцата няма задължения към ответното дружество за периода от месец юли 2019 г. до месец ноември 2019 г. По отношение на останалата част от периода, предмет на отрицателния установителен иск, ответникът твърди, че липсва правен интерес за отричане на задължението.

В случай, че бъде прието, че установителният иск е допустим, ответникът изразява становище за неговата основателност.

Процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД оспорва като неосновател осъдителния иск. Твърди, че обстоятелствата, изложени в исковата молба не отговарят на обективната истина – служители на ответното дружество не са се обаждали по телефона на К. С. – напротив ищцата се обаждала на информационния телефон на ответника, както и на телефонния номер на отдел „Събиране на вземания“. Излагат се твърдения, че топлофикационното дружество е осигури множество начини за плащане на дължими към него суми, включително на банкомат, чрез интернет и по банков път, което не налага погасяване на задълженията единствено в централата на ответника. Сочи, че клиентът има избор да посочи кои задължения погасява.

С отговора ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание процесуалните представители на ответното дружество поддържа направените в отговора възражения и доказателствени искания. Представят допълнително писмени доказателства.

С определение № от 04.03.2026 г. производството по делото е прекратено в частта му по иска, имащ са предмет установяването на недължимостта на сумата от 719,93 лв.

(седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец юли 2019 г. до месец октомври 2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в .....

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е собственик на ..., състоящ се от една, стая, кухня и обслужващи помещения 2 със застроена площ от 45,98 кв. м. За посочения имот е открита партида в „Топлофикация София“ ЕАД с абонатен № .., ДС 2100640639. Видно от съдържанието на договора за дарени, въз основа на който ищцата е придобила собствеността на описания апартамент, върху имота е учредено право на ползване на С.К. С.. В хода на настоящето производство не се установи дали правото на ползване е прекратено.

С решение № 20053275 от 25.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 27763 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 155-ти състав е прието за установено, че К. С. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от общо 750,67 лв. /седемстотин и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки/, от която: сумата от 719,93 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от месец юли 2019 г. до месец октомври 2019 г., сумата от 24,98 лв. – лихва за забава върху главницата от 569,17 лв. по фактура № 0106503725, сумата от 5,56 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец октомври 2019 г., сумата от 0,20 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2019 г. за имот, находящ се на адрес: .., за абонатен № .., поради извършен отказ от наследство.

С писмо с изх. № Г – 17270 от 01.12.2021 г., „Топлофикация София“ ЕАД е уведомило ищцата, че е извършена корекция на дължимите от нея суми въз основа на постановен съдебен акт. Според приложената към писмото справка, издадена от ответното дружество, задълженията на ищцата за топлоснаден имот, находящ се на адрес в .. към 04.06.2024 са както следва: 37,69 лв. главница и 5,72 лв. лихва за месец юли 2019 г., 569,17лв. – главница и 291,93 лв. лихва за месец юли 2019 г., 37,69 лв. – главница и 5,72 лв. - лихва за месец август 2019 г., 37,69 лв. – главница и 5,72 лв. - лихва за месец септември 2019 г., 37,69 лв. – главница и 5,72 лв. - лихва за месец октомври 2019 г., 55,68 лв. – главница и 6,13 лв. - лихва за месец ноември 2019 г., 1,39 лв. – главница и 0,14 лв. - лихва за месец ноември 2019 г., 62,36 лв. – главница и 6,89 лв. - лихва за месец декември 2019 г., 1,39 лв. – главница и 0,13 лв. - лихва за месец декември 2019 г., 1,39 лв. – главница и 0,12 лв. - лихва за месец януари 2020 г., 1,39 лв. – главница и 0,12 лв. - лихва за месец февруари 2020 г., 76,42 лв. – главница и 0,10 лв. - лихва за месец март 2020 г., 51,23 лв. – главница и 0,09 лв. - лихва за месец април 2020 г., 27,67 лв. – главница и 0,08 лв. лихва за месец май 2020 г., 27,79 лв. – главница и 0,06 лв. - лихва за месец юни 2020 г., 33,86 лв. – главница и 0,06 лв. лихва за месец юли 2020 г., 120,50 лв. – главница и 75,43 лв. - лихва за месец август 2020 г., 1,51 лв. – главница и 0,60 лв. лихва за месец август 2020 г. Общо дължимата сума според справката е в размер на 1 689,36 лв., от които 691,18 за главници и 404,76 лв. за лихви. Същевременно, според справката за дължими суми, представена от ответното дружество (л. 59 от делото), задълженията на ищцата за периода от месец ноември 2019 г. до месец септември 2024 г. възлизат общо на сумата от 230,84 лв., от които 148,76 лв. главница и 82,08 лв. – лихви.

В съдебно заседание, проведено на 13.03.2025 г. е разпитана в качеството на свидетел М. Н.. Според свидетелката служители на ответното дружество са й се обаждали по телефона, за да я уведомят, че има забавени плащания и са претендирали да бъдат заплатени, суми, за които свидетелката знае, че по съдебен ред са признати за недължими.

Неколкократно се е налагало ищцата да предоставя на „Топлофикация София“ ЕАД едни и същи документи, установяващи недължимостта на сумите. Според свидетелката наличието на „стари задължения“, които не са заличени от ответника, е създавало пречки К. С. да заплаща задълженията си към „Топлофикация София“ ЕАД по най-удобния за нея начин, тъй като се е изисквало погасяването първо на по-старите задължения.

Като писмени доказателства по делото са приети общите условия на ответнотно дружество за продажба на топлинна енергия, общите условия на „Изипей“ АД, както и извадки от електронната страница „Топлофикация София“ ЕАД относно начините за плащане на стойността на топлинната енергия и услугата за дялово разпределение.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен 3 установителен иск в допустимата му част за основателен, а осъдителният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди . за неоснователен, предвид следните съображения:

Съдът намира, че отрицателният установителен иск, следва да бъде уважен въз основа на направеното от ответното дружество признание, че същият е основателен. Ищцата твърди, че процесните суми не са дължими, тъй като представляват задължения на лице, от чието наследство тя се е отказала. Това обстоятелство не беше доказано, но доколкото ответникът призвана исковата претенция и това признание не противоречи на закона и на добрите нрави, отрицателния установителен иск следва да бъде уважен.

Исковата претенция, основана на разпоредбата на чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД е неоснователна.

Ищцата не доказа наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – наличието на противоправно деяние, осъществено от лице, на което ответникът е възложил работа, в следствие на което деяние К. С. е претърпяла неимуществени вреди.

Твърдяното в исковата молба противоправно деяние е изискването от служители на ответника на заплащането на суми, за които с влязъл в законна сила съдебен акт е признато за установено, че не са дължими. В хода на съдебното дирене К. С. не установи, че след влизане в сила на решението, постановено по гражданско дело № 27763 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 155 – ти състав, служители на „Топлофикация София“ ЕАД са предприели действия за събиране на сумите, признати за недължи с посоченото решение.